Ма̀ти (и ) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 410 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 3729 души, от които 251 са чужди граждани.Данни ISTAT
География, административно деление и население
Мати е разположен в района Канавезе, на хълмист терен по протежение на пътя Чирие – Ланцо. Населението е концентрирано предимно в общинския център, а останалата част е разпределена в местността Казе Вивенца, в по-малките селищни ядра Бернардаса, Казе Рокиети, Маргарита и Молето, както и в множество разпръснати къщи. Територията е богата на извори и се характеризира с неправилен геометричен профил и значителни височинни колебания.
Околностите предлагат възможности за приятни разходки и екскурзии; особено интерес представлява защитената зона Стура ди Ланцо.
Мати граничи с пет общини: Гросо, Виланова Канавезе, Кафасе, Баланджеро и Корио. Отстои на 22 km от Торино и на 130 km от Милано.
Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 3729 души, от които 251 са чужди граждани. Сред последните преобладават гражданите на Румъния (116 души). Български граждани липсват.
Топоним Има различни и понякога противоречиви мнения относно етимологията на името Mathi.
Според хрониста Фредегар (VII век) под основното място на долините, наречени Аматегис (Amathegis), днес Мати, се разбира „извън планините“, които ограждат долината, но разположено срещу нейния вход и само на две мили от Ланцо, който вече се намира в планинската зона. Каноникът Феличе Асалто подчертава положението на селото спрямо долините: „то се намира на изток, т.е. на сутринта“ (на итал. esso è posto verso est, cioè a mattino') – израз, който впоследствие е опростен до Matti. Той обаче не изключва и възможността името да произхожда от гръцкото Mathetés – „ученик“, от глагола matheteuo („да бъда ученик“, „да бъда научен“), вероятно във връзка с бенедиктинското присъствие в района.
С премахването на началната А през византийския период и с модифицирането на варварските наставки -ingo и -engo се появяват формите Matingo и Mateis (XI–XII век), латинизирани като Maty и Mati, които постепенно се стабилизират в съвременното Mathi. Буквата h напомня за предполагаемия гръцки произход на името, тъй като гръцката тета (θ) традиционно се транскрибира в латинската азбука като th. В обобщение се смята, че поради географското си положение Мати е дало името си на обширен регион, който – започвайки от равнината и свързвайки в идеална линия Вауда, Гросо, Виланова и Монастероло – обхваща и по-високите алпийски територии.
Според друго тълкуване, базирано на свидетелство от 1159 г., топонимът произлиза от прилагателното Matticus, образувано от римското лично име Mattius. То принадлежи към група топоними, при които окончанието „-i“ на родителния падеж единствено число е заменено с „-e“ на аблатив, върху който впоследствие се конструира родителният падеж множествено число, използван за обозначаване на семейна собственост. Следващите документи действително са в множествено число: „Mathiarum“ (1342) и „Matiis“ (1356), със значение „земя, принадлежаща на семейство Матии“.
През 1939 г. името на общината е италианизирано на Mati.Regio decreto 12 aprile 1939, n. 925 Първоначалната форма Mathi е възстановена през 1959 г.Decreto del presidente della Repubblica 21 luglio 1959, n. 742
История Когато първата група бенедиктински монаси се установява в Мати, селището представлява малко земеделско поселение. Монасите живеят на мястото, където днес се намират църквата „Свети абат Мавър“ и ораторията „Свети Рафаел“. Те издигат кула, която и днес се вижда зад църквата и заедно с нея се счита за един от символите на Мати.
По време на големите териториални завоевания на римската армия, като благодарност за службата на военни лидери, политици и администратори, им се предоставя собственост върху една трета от отчуждените по време на битки ферми. Така Мати – който според Фредегар по време на лангобардската окупация се простира до върховете на Грайските Алпи (Валем, наричан Аматегис) – е отстъпен през 584 г. в името на мира на римлянин на име Матиус или Матикус, със значение „земя, принадлежаща на семейството Матии“. През 549 г. лангобардите предават феода на краля на бургундите.
През Средновековието е построен замък, от който днес е запазена само кулата (Torrione), използвана тогава като дом на новия феодален господар. На 4 май 991 г. в община Визоне (провинция Алесандрия) Матинго – както Мати е наричан в лангобардския период – е дарено на бенедиктинците от абатството Пулхерада.
През 1001 г. Ото III предоставя господството на Оделрик Манфред II, а през 1024 г. властта преминава към манастира Сан Джусто в Суза.
През 1159 г. император Фридрих I Барбароса отстъпва Мати на епископ Карл от Торино. От средата на XII век тук властват виконтите на Барантория, а по-късно – тези на Биандрате, които закупуват владението през 1225 г.
През XIV век територията става арена на войната между Филип I Савойски-Ахая и Теодор I Монфератски – конфликт, въвличащ и Савойския дом. В края на века жителите участват в бунтовете на Тукини-те, стремейки се да се освободят от феодалната власт.
Средновековието е белязано от локални войни и преминаване на армии, които често плячкосват района. По заповед на Жак Савойски-Ахая през 1342 г. е построен укрепен заслон (ricetto) – отбранителна структура за защита на населението, животните и имуществото. Той представлява пръстен от стени с ровове и две порти, пресичан от главна улица и три напречни улици. Стените обхващат площ от около 14 000 m², в която живеят 375 души. Всички къщи са унищожени при пожар през 1391 г. и впоследствие възстановени. Бледи следи от този ричето все още се откриват близо до енорийската църква, по канала или по пътя от ул. „Ривера“ към ул. „Гросо“.
През 1639 г. Мати участва в гражданската война между Мадамистите – привърженици на регентката Мария Кристина Бурбон-Френска – и Принципалистите, поддържащи принц Маврикий Савойски.
По време на Войната за испанското наследство Мати е разрушен от френската армия, водена от Луи д'Обюсон дьо ла Фояд. През 1755 г. градът отново е опустошен – този път от тежко наводнение. Мати фигурира и в Картата на Древен Пиемонт, изработена от абат Лирели, където са отбелязани долините Мати (Валем, известен като Аматегис). През 1785 г., след отслабването на бенедиктинското присъствие, градът става част от кастелания Баланджеро.
След загубата на феодалните права от виконтите на Баланджеро (Баратония) и техните васали, Мати се връща под властта на Савойската династия, които го предоставят като феодално владение на различни пиемонтски семейства. Градът отново е въвлечен в историческите събития на Савойската държава, особено на 8–9 юли 1705 г., когато е разграбен от френските войски, спускащи се от Вал ди Суза с цел да окупират Торино и целия Пиемонт.
Икономика
Още от XVIII век Мати е сред водещите центрове на индустриалното развитие в района, благодарение на множество работилници, предачни мелници, хартиени и текстилни фабрики. Сред тях се откроява предприятието „Лойман“ (Leuman), което още тогава разполага с около 250 работници. Производството на хартия, започнато през 1836 г. от Микеле Антонио Варето, се превръща в най-значимия сектор за икономическото развитие на Мати. След смъртта му фабриката е продадена от вдовицата му на Дон Джовани Боско за 100 000 лири, който успява да възобнови дейността ѝ и да я наложи на пазара. През 1919 г. заводът преминава в ръцете на предприемача Джакомо Босо, който го превръща във важен производствен център в хартиената индустрия. През 1964 г. в Мати навлиза мултинационалната компания „Алстрьом“ (Ahlstrôm), която и днес е единствен собственик на предприятието. Хартиената фабрика остава и в наши дни най-значимият източник на индустриална заетост в общината.
Селското стопанство в района произвежда зърнени култури, пшеница, зеленчуци, фуражи и плодове, а животновъдството включва отглеждане на говеда, свине, кози, коне и птици. Индустриалният сектор е представен от предприятия в областта на текстила, облеклото, кожените изделия, дървообработването, производството на хартия, каучукови и пластмасови изделия, металургията, механичната промишленост, както и производството на мотоциклети, велосипеди и строителни материали. Третичният сектор включва добре развита търговска мрежа и разнообразни услуги, сред които банково дело, застраховане и недвижими имоти.
Забележителности Енорийска църква „Свети абат Мавър“
Върху руините на малка църква, посветена на Свети Мавър и построена в края на XII век, е издигната сегашната енорийска църква „Свети абат Мавър“ (Chiesa Parrocchiale di San Mauro Abate), посветена на ученика на Свети Бенедикт и датираща от XVI век.
Първоначално сградата се състои от три нефа с презвитерий, увенчан с купол и задна апсида. Между 1768 и 1769 г. тя е разширена и украсена с две мраморни произведения – главния олтар и балюстрадата, проектирани от инж. Морари.
Сегашната вътрешна структура е проектирана през 1881 г. от инж. Пиетро Карера, който възстановява и основната фасада, разрушена през 1903 г. Тя е заменена с нова, проектирана от арх. Джузепе Гало. Настоящата фасада е дело на жителя на Мати Антонио Копери.
В интериора се открояват декорациите на местния художник Серджо Таперо Мерло, сцените от живота на Исус в параклиса на Светото сърце и сцените на Мадоната в параклиса на Утешителката, куполът „Мария Реджина“, както и станциите на Кръстния път и други живописни произведения.
Църква на Братството на св. св. Рох и Себастиан
Църквата на Братството на св. св. Рох и Себастиан (Chiesa della Confraternita dei Santi Rocco e Sebastiano) е построена през XVI век след епидемия от чума. Покривът ѝ е ремонтиран наскоро, а фасадата е пребоядисана. Въпреки тези намеси, от оригиналната структура на сградата днес не е запазено нищо.
Параклис на Свети Грат Параклисът на Свети Грат (Cappella di San Grato) в махала Гранджа е обявен за забранен от монсеньор Луиджи Спандре по време на неговото пастирско посещение в енорията на Мати през 1904 г. По желание на жителите на Гранджа и Вауда, и с подкрепата на тогавашния енорийски свещеник А. Ф. Асалто, започват възстановителни работи, които приключват през 1973 г.
Параклис на света Лукия На 11 декември 1650 г. архиепископът на Торино издава указ, с който официално се възобновява богослужението в параклиса на Света Лукия (Cappella di Santa Lucia). Това става след съобщение от тогавашния ректор Риво, който го уведомява за възстановяването на сградата след период на изоставяне, довел до нейното забраняване. Параклисът е напълно реставриран в най-ново време.
Голяма кула
През Средновековието в Мати е издигнат замък, от който днес е запазена единствено кулата (Torrione), използвана тогава като жилище на новия феодален господар. На 4 май 991 г. в община Визоне (провинция Алесандрия) Матинго – както Мати е наричан в лангобардския период – е дарено и включено във владенията на бенедиктинците от абатството Пулхерада.
Култура Градска библиотека (Biblioteca Civica) Туристическа асоциация „Про Локо Мати“ (Pro Loco Mathi) Група „Винаги млад“ (Gruppo Sempre giovane) Скаутска група на Мати (Mathi 1° - Gruppo Scout A.G.E.S.C.I.) Културна асоциация „Абатство Свети Грат“ (Abbadia San Grato)б Културна асоциация „Абатство Света Лукия“ (Abbadia Santa Lucia) Културна асоциацищ „Ораторий Свети Рафаел“ (Associazione Culturale "Oratorio San Raffaele") Филхармонично дружество „Принцеса Йоланда“ (Società Filarmonica "Principessa Jolanda") Театрална компания на кулата ("La Compagnia della Torre" - Gruppo Oratorio Parrocchiale) Хор „Свети Мавър“ (Corale San Mauro)
Образование Една държавна детска градина Едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.) Едно държавно средно училище от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.) Училищата от втора степен (от 9-и до 13-ти клас вкл.) се намират в Чирие и Ланцо Торинезе
Спорт Спортни съоръжения Футболно игрище Игрище за петанк Фитнес център
Спортни асоциации