Кодексът Eyckensis е евангелие от 8 век, което се основава на два съставни ръкописа, които образуват сборник, вероятно от дванадесети век до 1988 г. Кодексът Eyckensis е най-старата книга в БелгияCoenen, J., Het oudste boek van België, Het Boek 10, 1921, S. 189 – 194.. От осми век тя се съхранява и пази на територията на днешната община Маасейк. Предполага се, че книгата е написана в скрипториума на абатството Ехтернах.
Описания на ръкопис A и ръкопис Б
Кодексът Eyckensis се състои от две евангелия, поместени на 133 пергамента, всеки с размери 244 на 183 mm.
Първият ръкопис (Кодекс A) не е завършен. Той се състои от пет листа и започва с евангелистки портрет (вероятно изобразяващ Св. апостол Матей) на цяла страница, последван от непълен комплект от осем канонични таблици. Евангелисткият портрет е изрисуван в италиано-византийски стил, който определено е свързан със стила на Barberini Gospels (Псалтири Барберини), понастоящем съхранявани във Ватиканската библиотека (сигнатура Barberini Lat. 570). Портретът е рамкиран в орнамент на англосаксонска плетеница, наподобяваща декоративните елементи в Lindisfarne Gospels (Линдисфарнските евангелия).
В каноничните таблици се съдържа кратко описание на съответните пасажи в четвероевангелието. По този начин каноничните таблици изпълняват ролята на съдържание и показалец за лесен достъп до текстовете. Каноничните таблици в ръкопис A са декорирани с колони и аркади, символите на четирите евангелиста и портрети на светци.
Вторият ръкопис (Кодекс Б) съдържа пълен комплект от дванадесетте канонични таблици и всички текстове на четвероевангелието. Каноничните таблици са украсени с колони и аркади, изображения на апостолите и евангелистките символи. Евангелските текстове са изписани в кръглата форма на инсуларния (островен) минускул, който е характерен за британските и ирландските ръкописи от седми и осми век, но също така се използва и в континентална Европа. Началната главна буква във всеки параграф е очертана с червени и жълти точки. Текстът е възпроизведен от един преписвач.
Текстът на евангелието е версия на Vulgate (Вулгата), в голямата си част превод на Свети Йероним (Йероним Стридонски, 347 – 420 г.), с редица допълнения и транспозиции. Подобни версии на евангелските текстове могат да бъдат намерени в Book of Kells (Келска книга) (Dublin, Trinity College, ms 58), Book of Armagh (Келска книга) (Dublin, Trinity College, ms 52) и Echternach Gospels (Евангелия от Ехтернах) (Paris, Bnf, ms Lat.9389).
История (от появата му до 20 век)
Кодексът датира от осми век и е първоначално съхраняван в бившото бенедиктинско абатство Алденейк, което е осветено през 728 г. Меровингските благородници Аделар, Крал на Дина, и жена му Гринуара основали това абатство за дъщерите си Харлиндис и Релиндис в „една малка и ненужна гора“Acta Sanctorum, Martii, unter Leitung von J. Carnandet, 3. Teil, Paris-Rom, 1865, S. 383 – 390, Abs. 7. в близост до река Мьоз. Манастирът бил наречен Eyke (Ейк – „дъб“) на дъбовете, които растели там. По-късно, когато съседното село Nieuw-Eyke (Ню Ейк – „нов дъб“, днешен Маасейк) се разраснало и добило важност, името на първоначалното селище станало Алденейк („стар дъб“). Свети Вилиброрд ръкоположил Харлиндис за първа игуменка на това религиозно средище. След нейната смърт свети Бонифаций ръкополага сестра ѝ за нейна наследница.
Кодексът Eyckensis служил в манастира за изучаване и разпространение на християнското учение. И за двете евангелия, които сега съставляват кодекса Eyckensis, се предполага, че са били донесени от абатството Ехтернах в Алденейк от свети Вилиброрд.
Двата ръкописа били свързани в една подвързия, най-вероятно през дванадесети век.
През 1571 г. абатството Алденейк било изоставено. От средата на десети век бенедиктинските монахини били изместени от колегиалния събор на свещеници мъже. С нарастване на заплахата от религиозна война свещениците намерили убежище в укрепения град Маасейк. Те донесли църковните ценности от Aлденейк, включително кодекса Eyckensis, в църквата Света Екатерина.
Авторство
В продължение на векове хората били убедени, че кодексът Eyckensis е бил написан от Харлиндис и Релиндис, първите игуменки на абатството Алденейк, които по-късно били канонизирани. Тяхната агиография била написана в течение на девети век от местен свещеникAbbaye d’Aldeneik, à Maaseik, in Monasticon belge, 6, Province de Limbourg, Lüttich, 1976, S. 87.. В текста се отбелязва, че Харлиндис и Релиндис също са написали евангелие. В течение на девети век култът към мощите на светите сестри все повече придобивал значение и включил отдаването на почит на кодекса Eyckensis, който извиквал дълбоко благоговение като творба, създадена от самите Харлиндис и Релиндис.
Въпреки това финалните строфи на втория ръкопис недвусмислено отричат това: Finito volumine deposco ut quicumque ista legerint pro laboratore huius operis depraecentur (Със завършването на тази книга аз моля всички, които я четат, да се помолят за труженика, който създаде този ръкопис). Мъжкият род laborator („труженик“) ясно показва, че лицето, което е написало ръкописа, е мъж.
Сравнителният анализ, изготвен през 1994 г. от Албер Дероле (Гентски университет) и Нанси Нетцер (Бостънски колеж), разкрива, че ръкопис A и ръкопис Б датират от един и същи период, като много вероятно е двата да са създадени в скрипториума на абатството Ехтернах и да са дори дело на един и същи преписвачNetzer, N.(1994) Cultural Interplay in the Eighth Century. The Trier Gospels and the Making of a Scriptorium at Echternach, Cambridge-New York..
Опит за консервиране и реставриране от 1957 г. През 1957 г. е направен опит да се консервира и реставрира кодексът Eyckensis от Карл Сиверс, реставратор от Дюселдорф. Той отстранил и унищожил червената кадифена подвързия от 18 век, след което ламинирал всички листове на ръкописа с мипофолио. Мипофолиото е фолио от поливинил хлорид (PVC), което е външно пластифицирано с диоктилфталат. С течение на времето това фолио отделя хидрохлорна киселина, която прониква в пергамента и причинява ефект на пожълтяване върху самото фолио. Прозрачността и цветът на пергамента били засегнати, а присъстващите във фолиото полимери са могли да преминат в пергамента и да го направят чуплив. След ламинирането Сивърс подвързал отново кодекса. За да успее, той изрязал краищата на листовете, което довело до унищожаване на фрагменти от цветната украса.
В рамките на нова разширена реставрационна дейност в периода 1987 – 1993 г. ламинацията от мипофолио била старателно отстранена от екип на Белгийския кралски институт за културно наследство под ръководството на химика д-р Ян Ваутер. За реставрирането на листовете след премахване на ламинацията била разработена иновативна техника на листова отливка на пергамента. При завършване на реставрацията двата съставни ръкописа на кодекса били подвързани поотделноWouters, J., Gancedo, G., Peckstadt, A., Watteeuw, L. (1992). The conservation of the Codex Eyckensis: the evolution of the project and the assessment of materials and adhesives for the repair of parchment. The Paper Conservator 16, 67 – 77..
Документиране и дигитализация Най-старата фотографска документация на кодекса Eyckensis датира от около 1916 г.Bildarchiv Marburg. Във връзка с реставрацията ръкописът бил заснет в Белгийския кралски институт за културно наследство (KIK–IRPA). Факсимиле било публикувано през 1994 гCoppens, C., A. Derolez und H. Heymans (1994) Codex Eyckensis: an insular gospel book from the abbey of Aldeneik. Maaseik: Museactron..
През 2015 г. кодексът Eyckensis е дигатилизиран на място в църквата Света Екатерина от Imaging Lab (Лаборатория за фотография) и Illuminare – Център за изучаване на средновековното изкуство)/ KU Leuven (Льовенски католически университет). Проектът се изпълнява под ръководството на проф. Лийв УатийуEyckensis. Изображенията с висока резолюция са предоставени онлайн в сътрудничество с LIBIS (KU Leuven).
Кодексът Eyckensis е признат и защитен като недвижимо наследство през 1986 г. През 2003 г. кодексът Eyckensis е признат за фламандско забележително произведение на изкуството.
Настоящи изследвания През 2016 – 2017 г. екип от изследователи от Illuminare – Център за изучаване на средновековното изкуство)/ KU Leuven (проф. Лийв Уатийу) и Белгийският кралски институт за културно наследство (д-р Марина Ван Бос) отново ще изследват кодекса Eyckensis.
Библиография Coenen, J. (1921) Het oudste boek van België, Het Boek 10, pp. 189 – 194. Coppens, C., A. Derolez en H. Heymans (1994) Codex Eyckensis: an insular gospel book from the abbey of Aldeneik, Antwerpen/Maaseik, facsimile. De Bruyne, D. (1908) L'évangéliaire du 8e siècle, conservé à Maeseyck, Bulletin de la Société d'Art et d'Histoire du Diocèse de Liège 17, pp. 385 – 392. Dierkens, A. (1979) Evangéliaires et tissus de l’abbaye d’Aldeneik. Aspect historiographique, Miscellanea codicologica F. Masai Dicata (Les publications de Scriptorium 8), Gent, pp. 31 – 40. Falmagne, T. (2009) Die Echternacher Handschriften bis zum Jahr 1628 in den Beständen der Bibliothèque nationale de Luxembourg sowie Archives diocésaines de Luxembourg, der Archives nationale, der Section historique de l' Institut grand-ducal und des Grand Séminaire de Luxembourg, Wiesbaden, Harrassowitz Verlag, 2 Banden: 311pp. + ill., 792pp. Gielen J. (1880) Le plus vieux manuscrit Belge, Journal des Beaux-Arts et de la Littérature 22, nr. 15, pp. 114 – 115. Gielen, J. (1891) Evangélaire d'Eyck du VIIIe siècle, Bulletin Koninklijke Commissie voor Kunst en Oudheden 30, pp. 19 – 28. Hendrickx, M. en W. Sangers (1963) De kerkschat der Sint-Catharinakerk te Maaseik. Beschrijvende Inventaris, Limburgs Kunstpatrimonium I, Averbode, pp. 33 – 35. Mersch, B. (1982) Het evangeliarium van Aldeneik, Maaslandse Sprokkelingen 6, pp. 55 – 79. Netzer, N. (1994) Cultural Interplay in the 8th century and the making of a scriptorium, Cambridge, Cambridge University Press, 258pp. Nordenfalk, C. (1932) On the age of the earliest Echternach manuscripts, Acta Archeologica, vol. 3, fasc. 1, Kopenhagen: Levin & Munksgaard, pp. 57 – 62. Schumacher, R. (1958) L’enluminure d’Echternach: art européen, Les Cahiers luxembourgeois, vol. 30, nr. 6, pp. 181 – 195. Spang, P. (1958) La bibliothèque de l’abbaye d’Echternach, Les Cahiers luxembourgeois, vol. 30, nr. 6, pp. 139 – 163. Talbot, C.H. (1954) The Anglo-Saxon Missionaries in Germany. Being the Lives of SS. Willibrord, Boniface, Sturm, Leoba and Lebuin, together with the Hodoeporicon of St. Willibald and a selection of the Correspondence of Boniface, [vertaald en geannoteerd], Londen-New York, 1954, 234pp. Verlinden, C. (1928) Het evangelieboek van Maaseik, Limburg, vol. 11, p. 34. Vriens, H. (2016) De Codex Eyckensis, een kerkschat. De waardestelling van een 8ste eeuws Evangeliarium in Maaseik, onuitgegeven master scriptie Kunstwetenschappen, KU Leuven. Wouters, J., G. Gancedo, A. Peckstadt, en L. Watteeuw, L. (1990) The Codex Eyckensis: an illuminated manuscript on parchment from the 8th century: Laboratory investigation and removal of a 30 year old PVC lamination, ICOM triennial meeting. ICOM triennial meeting. Dresden, 26 – 31 август 1990, Preprints: pp. 495 – 499. Wouters, J., G. Gancedo, A. Peckstadt en L. Watteeuw (1992) The conservation of the Codex Eyckensis: the evolution of the project and the assessment of materials and adhesives for the repair of parchment, The Paper Conservator 16, pp. 67 – 77. Wouters, J., A. Peckstadt en L. Watteeuw (1995) Leafcasting with dermal tissue preparations: a new method for repairing fragile parchment and its application to the Codex Eyckensis, The Paper Conservator 19, pp. 5 – 22. Wouters, J., Watteeuw, L., Peckstadt, A. (1996) The conservation of parchment manuscripts: two case studies, ICOM triennial meeting, ICOM triennial meeting. Edinburgh, 1 – 6 септември 1996, London, James & James, pp. 529 – 544.