Григор Иванов Преславски е български офицер, полковник от генералния щаб, помощник-началник на Разузнавателна секция в щаба на 3-та армия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), военен аташе в Санкт Петербург, Русия (до 1917) и началник-щаб на 6-а пехотна бдинска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография Григор Преславски е роден на 2 май 1880 г. в Шумен, Княжество България. На 13 август 1896 г. постъпва на военна служба. През 1900 г. завършва в 21-ви випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 5-и артилерийски полк. На 2 август 1903 г. е произведен в чин поручик, като продължава службата си в 5-и артилерийски полк. През 1907 г. е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, което обучение завършва през 1910 г.Танчев, с. 181 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 84, 94; ВИ №128, 29 декември 1907; №110 7 октомври 1910; Списък на офицерите (1908), с. 290), като междувременно през 1908 г. е произведен в чин капитан.
По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) капитан Преславски е помощник-началник на Разузнавателна секция в щаба на 3-та армия, като на 18 май 1913 г. е произведен в чин майор. След войните е назначен за военен аташе в Санкт Петербург, Русия.
През Първата световна война (1915 – 1918) майор Григор Преславски първоначално е на службата си като военен аташе, на 10 октомври 1916 г. е произведен в чин подполковник, през 1917 г. се завръща в България и е назначен за началник-щаб на 3-та бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, за която служба през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 115 – 116 На 10 октомври 1916 г. е произведен в чин подполковник. По-късно подполковник Преславски е началник-щаб на 6-а пехотна бдинска дивизия, с която воюва в Македония до края на войната, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 174-175.
На 1 април 1919 г. е произведен в чин полковник, а на 18 декември същата година е уволнен от служба. По време на военната си кариера служи и като началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия. В периода от 31 юни 1927 г. до 22 септември 1932 г. е директор на полицията.
Военни звания Подпоручик (1900) Поручик (2 август 1903) Капитан (1908) Майор (18 май 1913) Подполковник (10 октомври 1916) Полковник (1 април 1919)
Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1900) Николаевска академия на генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1907 – 1910)
Награди Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата (1917) Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1921)
Бележки
Източници
Категория:Български полковници Категория:Двадесет и първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Родени в Шумен