Иван Тодоров Иванов е български офицер, генерал-майор от пехотата, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия и началник на секция в Щаба на действащата армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография Иван Тодоров е роден на 27 юли 1886 г. в Търново, Княжество България. През 1906 г. завършва в 26-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 19 септември е произведен в чин подпоручик. На 22 септември 1909 г. е произведен в чин поручик.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като след края им на 5 август 1913 г. е произведен в чин капитан.

През Първата световна война (1915 – 1918) капитан Иван Тодоров първоначално служи като началник-щаб на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия, за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 150 – 151 На 30 май 1917 г. е произведен в чин майор. През третия период на войната е началник на секция в Щаба на действащата армия, за която служба съгласно заповед № 464 от 1921 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IV степен с военно отличие.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 31 – 32

В периода от 4 септември 1924 до 3 юни 1925 г. подполковник Тодоров командва Тринадесети пехотен рилски полк. На 6 май 1926 г. е произведен в чин полковник, а през 1929 г. със заповед № 173 по Министерството на войната (МВ) е назначен началник на пехотния отдел в Школата за ротни, батарейни и ескадронни командири (ШРБЕК). През 1930 г. със заповед № 65 по МВ е назначен за началник на Военната академия, през 1934 г. съгласно заповед № 105 по МВ е назначен за командващ на 3-та пехотна балканска дивизия, а по-късно същата година със заповед № 106 е назначен за командващ на 5-а пехотна дунавска дивизия. В началото на 1935 г. е произведен в чин генерал-майор и на 10 февруари приема дивизията си.Общински вестник „Велико Търново“, бр. 25, 13 февруари 1935

През 1935 г. със заповед № 70 по МВ е назначен за началник на 2-ра военноинспекционна област, а по-късно същата година със заповед № 357 по МВ е назначен за офицер за поръчки в кабинета на министъра на войната, а с царска заповед №51 през 1936 г. е уволнен от служба.

В ранната си военна кариера служи в Дисциплинарната рота и във Военното училище.

Слез 1944 г. е репресиран. С френска дипломатическа помощ заминава със сина си във Франция, откъдето емигрира в САЩ. Умира през 1964 г.

Семейство Ген.-майор Иван Тодоров е женен и има син Тодор. Първи братовчед на регента ген.-лейт. Никола Михов и на ген.-майор Никола Недев. Братът на ген. Тодоров – Димитър Тодоров Иванов, е член на Конституционния съд на Царство България. edinzavet.wordpress.com

Военни звания Подпоручик (19 септември 1906) Поручик (22 септември 1909) Капитан (5 август 1913) Майор (30 май 1917) Подполковник (5 април 1902) Полковник (6 май 1926) Генерал-майор (1935)

Награди Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1921) Народен орден „За военна заслуга“ IV степен с военно отличие (1921)

Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1906)

Бележки

Източници

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Двадесет и шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Родени във Велико Търново Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Почетни граждани на Велико Търново