Алиѐ (; , Айе) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 315 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 2585 души, от които 248 са чужди граждани.
Градчето е известно с Херцогския си замък, вписан в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В замъка е заснет популярният телевизионен сериал „Елиза от Ривомброза“, излъчван и в България.
Родът на известния италиански поет Гуидо Гоцано е от Алие. В семейната вила поетът пише много от творбите си.
Алие е родината на сладките Торчети.
По хълмовете около града се отглежда грозде от известния сорт Ербалуче, от който се произвеждат висококачествени DOC вина.
География, административно деление и население Алие е разположено в североизточната част на Метрополен град Торино, в Канавезе – район на регион Пиемонт, в западното подножие на хълма Макуняно.
През територията му минава потокът Малезина. Територията има неправилен геометричен профил с подчертани вариации на надморската височина, която достига до 522 м. Обитаваната зона е заобиколена от зелени поляни и релефите на мореновите хълмове.
На 2 км от Алие в посока Кучельо се намира малкото езеро Джербола, където се практикува спортен риболов.
Алие граничи със седем общини: Байро, Одзеня, Торе Канавезе, Кучельо, Виалфре, Сан Джоржо Канавезе и Сан Мартино Канавезе. Отстои на 33 км от Торино и на 111 км от Милано.
Алие има две подселища (на итал. frazioni)Малко населено място, изолирано от общината, от която зависи: Мадона деле Грацие и Санта Мария-Санграто, и следните местности: Кашине Бернардини, Кашине Луизета, Кашине Малезина, Кашине Оберто, Кашине Рико, Кашине Волпати, частен път Брунета.
Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 2585 души, от които 248 – чужди граждани. Сред последните преобладават тези на Румъния (123 души). Има и един български гражданин.
Топоним Според езиковеда Джовани Доменико Сера топонимът „Алие“ произлиза от името на римски земевладелец на име Алий, след това става Alliacus (от лат. „земя на Алий“), после се променя на Alladium и от 1407 г. – на Agladium. Според други хипотези името произлиза от Ala Dei (от лат. „крило на Бога“), тъй като планът на първоначалния замък на Алие напомня на формата на крило, разперено на изток.
История Античност Примитивното ядро на Алие е с древноримски произход и вероятно се е намирало по хълмовете на днешното подселище Санта Мария деле Грацие. Сегашното разположение на населеното място се оформя през Средновековието, когато жителите се установяват под защитата на стените на замъка на графовете Сан Мартино.
Средновековие Първоначалното ядро на Алие е засвидетелствано в документи от 1019 г. под името Macuncianum (Макуняно), зависимо от абатството Фрутуария в Сан Бениньо. По това време Алие представлява замък, издигнат за защита на Макуняно, който впоследствие подчинява.
Първото сигурно споменаване на Алие като населено място е от 1141 г., когато феодалните владетели на Канавезе си разпределят териториите и Алие преминава към графовете Сан Мартино от Ривароло и от Алие. По-късно трите центъра се обединяват в една отбранителна общност, която през 1259 г. окончателно попада под властта на Сан Мартино.
През периода 1386–1391 г. Алие не участва в антифеодалните селски въстания, известни като Тукинаджо, подкрепяни от маркграф Теодор II Монфератски срещу Савойската династия. Въпреки това селището страда от продължителните конфликти между гвелфите – графовете Сан Мартино ди Алие, и гибелините – графовете Валперга. Около средата на XIV век Алие, с изключение на замъка, е два пъти разграбено от наемнически войски.
През 1355 г. император Карл IV предоставя обширни земи на маркграфовете на Монферат, включително и Алие. Въпреки това сблъсъците между феодалите в Канавезе продължават, а селището години наред е подложено на набези, пожари и опустошения. Едва през 1391 г., благодарение на намесата на Савойската династия, е установен траен мир. Жителите на Алие се обръщат към своите господари – графовете на Алие с молба за привилегии и отстъпки, които получават като признание за лоялността им по време на Тукинаджо. През 1448 г. им се предоставят общински устави, чиито текстове се съхраняват в архива на кметството.
Под Савойско влияние Влиянието на графовете на Алие нараства значително през епохата на Савойската династия, когато те разширяват властта си върху Байро, Торе, Одзеня, част от Понт, Салто (подселище на днешния град Куорне), Ривароло и Кастелнуово. През втората половина на XVI век Алие понася тежките последици от войната между Савоя и Франция, но след възстановяването на мира през 1561 г. графовете на Алие полагат клетва за вярност към херцог Емануил Филиберт I Савойски.
През 1642 г., благодарение на граф Филипо Сан Мартино ди Алие, започва преобразяването на замъка в представителна резиденция. Според недокументирана, но широко разпространена традиция проектът е поверен на архитекта Амадей Кониенго ди Кастеламонте. В резултат замъкът се превръща във величествен дворец, способен да приема високопоставени гости, сред които и кралската мадам Мария Кристина Бурбон-Френска.
XVIII век Замъкът на Алие е разрушен от френските войски под командването на маркиз Луи д'Обюсон дьо ла Фойад през 1706 г. по време на Обсадата на Торино. В следващото столетие в него почти не се извършват архитектурни или художествени намеси, с изключение на стълбището, проектирано от архитекта Микела през 1724 г.
През 1764 г. феодът на Алие е закупен от херцога на Савоя и краля на Сардиния-Пиемонт Карл Емануил III, който го предоставя като апанаж на втория си син Маврикий Савойски, принц на Сардиния и херцог на Шабле. Новият владетел възлага на дворцовия архитект Иняцио Бираго ди Боргаро възстановяването и разширяването на замъка. Между 1767 и 1775 г. е изградена галерията, която свързва замъка с църквата, както и самата църква с новата камбанария, заменяща старата градска кула. През 1796 г., по време на Наполеоновото господство, френските войски нахлуват в Алие и разграбват мебелировката.
От XVIII век нататък Алие придобива значима роля в текстилния сектор, особено в традиционното пиемонтско производство на коприна.
XIX век С Реставрацията замъкът на Алие попада в ръцете на графовете на Шабле през 1814 г. След края на ерата на Бонапартистите властта над него минава у Карл Феликс Савойски през 1825 г., който го възстановява благодарение на архитекта Борда ди Салуцо. Със смъртта му през 1831 г. овдовялата кралица Мария-Кристина Бурбон-Неаполитанска се превръща в ползвателка на замъка, а при нейната смърт през 1849 г. имотът се дава на второродния син на Карл Алберт: Фердинанд Савойски – първият херцог на Генуа.
В средата на XIX век във фабриката за коприна в Алие работят около 400 души. През 1883 г. в Алие се ражда друга важна текстилна фабрика – Блумер, която през 1896 г. става Тъкачна фабрика Де Анджели-Фруа.
XX век През 1939 г., след дългогодишни преговори с купувачи, принцовете на клона Савоя-Генуа продават Комплекса на Херцогския замък на Италианската държава.
В началото на Втората световна война миланската тъкачна фабрика De Angeli-Frua има повече от 1500 служители в Алие. С кризата в текстилния сектор обаче тя затваря врати през 1952 г., за да бъде закупена през 1955 г. от Оливети, който създава там високотехнологичен механичен бизнес. Събитията около Оливети и в електронния сектор влияят негативно върху града с драстично намаляване на броя на служителите в компанията. Все още има по-малки компании в техническия и в електронния сектор.
Алие все пак играе важна роля в селското стопанство и в индустрията. Особено ценно е производството на вино от сорта грозде Erbaluce, култивирано по неговите хълмове.
Икономика Селското стопанство запазва важна роля в местната икономика: произвеждат се зърнени храни, фураж, зеленчуци, грозде (от известния сорт Ербалуче, използван за производство на местни DOC вина) и други плодове; отглеждат се добитък, свине, овце, кози, коне и домашни птици. Промишлеността се състои от компании, работещи в хранителната, текстилната, строителната, металургичната, механичната, мебелната промишленост, производството на селскостопанска техника, офисни IT системи и автомобилни части и аксесоари. Секторът на услугите се състои от достатъчна дистрибуторска мрежа, както и всички услуги, които включват банкиране и застраховане.
Забележителности Херцогски замък на Алие
Херцогският замък на Алие (Il Castello Ducale di Agliè) е основната забележителност на града, включен в списъка на световното културно и природно наследство ЮНЕСКО и широко разпознаваем като място на снимките на телевизионния сериал „Елиза от Ровомброза“. Построен през XII век като крепост на графовете Сан Мартино, той постепенно се превръща в представителна резиденция на Савойската династия, която го притежава до 1939 г., когато преминава към Италианската държава. Първата голяма трансформация започва през 1650 г. по инициатива на граф Филипо ди Сан Мартино ди Алие.
Към 2019 г. замъкът е отворен за посещения срещу билет. Комплексът включва около 300 зали, обзаведени с исторически мебели, част от които са достъпни за туристи. Около сградата се простират италиански и английски градини и обширен парк с редки растителни видове, вековни дървета и монументален фонтан. Паркът е оформян в две основни фази: през XVIII век е изградена екседрата на фонтана от братята Колино, а през XIX век, по проект на Ксавие Куртен, е разширен с около 30 хектара и оформен в „английски“ стил с мрежа от приблизително 7 км алеи. Проектът от XVIII век се свързва с Мишел Бернар.
Вила „Мелето“
Вила „Мелето“ (Villa il Meleto) е лятната резиденция на поета Гуидо Гоцано, чийто род произхожда от Алие, и едно от най-свързаните с живота и творчеството му места. Построена е в средата на XVIII век и първоначално принадлежи на сенатора Масимо Маутино, който я подарява на дъщеря си като сватбен дар. Днешният ѝ облик се оформя през 1904 г., когато Гоцано извършва разкрасителни промени, вдъхновени от френския стил Сецесион. Името на вилата идва от ябълковата градина, която следва входната алея.
През 1912 г. имотът е продаден на местен жител, като поетът запазва правото да го обитава. През 1945 г. вилата преминава към г-жа Гати Франкини, която издирва и възстановява оригиналното обзавеждане. От 1972 г. е собственост на д-р Конриери, извършил реставрация, връщаща интериора към времето на Гоцано..
Сред най-известните помещения е всекидневната на баба Надежда (Nonna Speranza), декорирана в стил Ар нуво и увековечена в стихотворението „Приятелката на баба Надежда“. Днес посетителите могат да разгледат градината и вилата, включително всекидневната, трапезарията, кабинета с библиотеката и спалнята на поета, където се пазят неговите колекции от пеперуди и ориенталски сувенири. В близост се намират малко езеро и барака, където Гоцано често се уединявал, за да пише.
Палат „Факта /Де Павиняно“
Палат „Факта / Де Павиняно“ (Palazzo Facta/ De Pavignano) е триетажна сграда от 1650 г., разположена срещу Херцогския замък на Алие и в непосредствена близост до енорийската църква. Първоначално е собственост на графовете Бардесоно де Павиняно, след което преминава към Савойската династия, а по-късно – към Италианската държава. След дълъг период на изоставяне и седем неуспешни търга, през 2017 г. държавата успява да продаде сградата на торинско дружество за 300 хил. евро. Местната управа, която в миналото се отказва да я придобие поради високите разходи за реставрация, изразява надежда, че новите собственици ще предприемат необходимото възстановяване.
В сходно занемарено състояние се намира и съседната историческа сграда – триетажният Палат Бираго от XVIII век..
Копринена фабрика на Алие