Никола Матеев Николов е български офицер, полковник от кавалерията, служил в 10-и конен полк и 3-та конна бригада по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Биография Никола Николов е роден на 1 декември 1902 г. в гр. Свищов. Завършва Търговската гимназия в родния си град. През 1926 г. завършва Военното на Негово Величество училище в 45-и випуск, на 6 септември е произведен в чин подпоручик и е зачислен на служба в 9-а жандармерийска конна група. На 20 декември 1927 конната група е преименувана на 9-и конен полк и през 1928 г. подпоручик Николов е преназначен на служба в него.Министерска заповед № 22б от 1928 г. На 21 октомври 1929 е произведен в чин поручик, а през 1935 г. е назначен на служба в Лейбгвардейския конен полк.Министерска заповед № 135 от 1935 г. Същата година на 3 октомври е произведен в чин капитан. В началото на 1939 г. капитан Никола Николов е назначен за командир на ескадрон от 10-и конен полкМинистерска заповед № 18 от 1939 г.. По-късно същата година е назначен за интендант на Държавната военна фабрика в КазанлъкМинистерска заповед № 73 от 1939 г..

Втора световна война (1941 – 1945) По време на Втората световна война (1941 – 1945) капитан Николов продължава службата си в Държавната военна фабрика в Казанлък до 1942 г., когато отново е на служба в 10-и конен полк. През 1943 г. е назначен на служба в 3-та конна бригада, като на 6 май 1943 г. е произведен в чин майор. През 1944 г. е началник-щаб на 10-и допълващ ескадрон в гр. Шумен, същият дивизион в който се случва самоубийството на подпоручик Петър Добрев Петров, дежурен по полк на 9 септември 1944 г., отказал да предаде оръжието си на съветското военно командванеВойнов, Б., „Подпоручик Петров“, София, 2014, „Пропелер“, ISBN 978-954-392-249-9. От октомври 1944 г. участва в активни бойни действия във войната срещу нацистка Германия в състава на Трета конна бригада.

След края на войната от 1945 г. майор Николов служи към Военното училище, след което от същата година е началник-щаб на Гвардейския конен дивизион, като на 9 септември 1945 г. е произведен в чин подполковник. От 1946 г. подполковник Николов е на служба в Кавалерийския отдел, като същата година е назначен за началник-щаб на Конната дивизия. През 1947 г. поема командването на учебно-представителния дивизион, а по-късно същата година е уволнен от служба с чин полковник. След чистката на царските офицери в армията от 1947 г. и последващата забрана те да бъдат назначавани на държавна работаПанайотов, Ф. България 20 век: Алманах. София 1999, Книгоиздателска къща „Труд“, ISBN 954-528-146-4, стр. 227, работи като счетоводител в ТПК „Пещострой“.

Полковник Никола Николов умира на 2 юни 1986 г. в София и е погребан в Софийските централни гробища.

Семейство Полковник Никола Николов е женен за Петрана Найденович (дъщеря на Главния аптекар на Царство България Александър Найденович) и има 2 дъщери.

Военни звания Подпоручик (6 септември 1926) Поручик (21 октомври 1929) Капитан (3 октомври 1935) Майор (6 май 1943) Подполковник (9 септември 1945) Полковник (1947)

Награди Военен орден „За храброст“, II степен Народен орден „За военна заслуга“ IV степен Орден „Св. Александър“ IV степен Медал „За Победата над Германия във Великата Отечествена Война“ (СССР)

Образование Търговска гимназия в Свищов Военно на Негово Величество училище (до 1926)

Бележки

Източници

Категория:Български полковници Категория:Четиридесет и пети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ II степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Родени в Свищов Категория:Починали в София