Вилано̀ва Канавѐзе (; , Виланеува Канавейз) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 380 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 1207 души,Данни ISTAT. от които 45 са чужди граждани.

География, административно деление и население

Виланова е хълмиста община в района Канавезе. Територията ѝ, прорязана от гъста мрежа напоителни канали, обградени с тополови дървета, има разнообразен геометричен профил с леки разлики в надморската височина. Селището се намира близо до равнинния изход на потока Стура ди Ланцо.

Околностите предлагат възможности за разходки и екскурзии, включително към регионалния парк „Ла Мандрия“.

Има една местностː Прати.

Граничи с пет общиниː Гросо, Мати, Ноле, Кафасе и Фиано. Отстои на 21 km от Торино и на 130 km от Милано.

Населението (1207 души към 1 януари 2025 г.) живее предимно в общинската столица, а останалото население е разпределено в множество разпръснати къщи. Сред 45-те чужди граждани преобладават тези на Румъния (19 души). Български граждани липсват.

Топоним Името ясно разкрива произхода на селището, свързан с основаването през XI–XII век на нови населени места в преди това необитавани райони, често след природни бедствия или човешки конфликти. Такива селища получават специални привилегии и обикновено носят имена като „Боргофранко“, „Вилафранка“ или „Виланова“, към които впоследствие се добавя географско уточнение. В конкретния случай до 1885 г. това е „di Mathi“ (на Мати), а след това – „Canavese“ (Канавезе).

История Първите сведения за Виланова датират от 1133 г., когато общността е поверена на презвитер, натоварен с духовното управление, докато гражданската власт е упражнявана от виконта на Баратония – господар на кастелания Баланджеро, която включва и Мати.

През 1269 г. Виланова става предмет на договор за продажба между виконтите на Баратония и графовете на Биандрате.

През 1329 г. преминава под властта на князете на Ахая, които предоставят на селището важни привилегии. Няколко години по-късно е преотстъпено на маркиза на Салуцо Манфред IV. През 1342 г. Жак Савойски-Ахая потвърждава привилегиите и разрешава изграждането на укрепен заслон (ричето). Селището е било напълно разрушено няколко години по-рано вследствие на война. Виланова остава част от кастелания Баланджеро до 1584 г., като привилегиите му са потвърждавани през 1378 и 1391 г.

По време на френското нашествие през 1705 г. Виланова е силно засегната от грабежи и опустошения.

През 1927 г. общината е разформирована и присъединена към Ноле, но през 1947 г. възстановява своята автономия.

Територията на Виланова е разделена на две от бурния поток Стура ди Ланцо. В продължение на десетилетия са правени опити да се осигури връзка между центъра и подселището Прати. Истински мост е построен едва през 70-те години на XX век; дотогава връзката се осъществява чрез Пианка – пешеходна пътека, използвана до 60-те години и превърнала се в своеобразен символ на общността.

Икономика Селското стопанство има важна роля в местната икономика и се основава на производството на зърнени култури, пшеница и зеленчуци, както и на отглеждането на говеда, свине, кози и птици. Промишлеността е представена от малки предприятия, действащи в различни сектори: хранително-вкусова, текстилна, химическа, металургична, механична, строителна, добив на пясък, чакъл и глина, дървообработване, производство на хартия и мебели, както и преработка на каучукови изделия и пластмаса. Третичният сектор е ограничен по обем: търговската мрежа покрива основните потребности на населението, но липсват по-специализирани услуги, като банкови.

Забележителности

Енорийска църква „Свети Максим“ Енорийската църква „Свети Максим“ (Chiesa Parrocchiale di San Massimo) води началото си от църквата на укрепения заслон (ричето), който е съществувал в средновековното селище.

Руини на средновековна кула и Ричето Тези руини вероятно са останки от наблюдателна кула и представляват единственото запазено свидетелство за древния укрепен заслон (ричето). В документите укрепената зона на селището се обозначава както като receptum, така и като каструм или villa, дори когато става дума просто за село, оградено със стени, а не за истински замък. След XVI век заслонът губи значението си, тъй като с разпространението на огнестрелните оръжия този тип отбранителни структури стават неефективни. Според документ от общинския архив укреплението е било заобиколено от широк ров; впоследствие изкопът е запълнен и изравнен, което позволява предоставянето на терена за частно ползване.

Образование Една държавна детска градина Едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.) Средните училища от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.) са в Мати, Ноле, Кафасе и Фиано, а държавните училища от втора степен (от 9-и до 13-ти клас вкл.) са в Чирие

Събития Патронен празник на Свети Максим Торински – 25 юни Вилекспо – предпоследния уикенд на юни. Панаир на Долно Канавезе, който привлича хиляди хора.

Източници

Външни препратки Уебсайт на общината Pro Loco Виланова Канавезе

Категория:Торино (провинция)