Националсоциалистическата (нацистка) пропаганда, използвана от нацистката партия по време на управлението на Адолф Хитлер в нацистка Германия (1933 – 1945), е основен инструмент за придобиване и поддържане на властта и за прилагане на нацистките политики.

Всеобхватното използване на пропаганда от нацистите до голяма степен е причина терминът „пропаганда“ да придобие днешните негативни конотации.

История „Моята борба“ на Хитлер (1925)

Нацисткият лидер Адолф Хитлер посвещава 3 глави от своята книга „Моята борба“ – сама по себе си пропаганден инструмент, за изучаването и практикуването на пропагандата.These are chapter VI, War Propaganda, and XI, Propaganda and Organization. Той твърди, че е научил ценността на пропагандата като пехотинец през Първата световна война, изложен на много ефективна британска и неефективна германска пропаганда.Welch, 10; see Mein Kampf, ch. VI. Аргументът, че Германия е загубила войната в голяма степен, поради усилията на британската пропаганда, е изложена подробно в „Моята борба“, отразявайки тогава общите претенции на германските националисти. Въпреки че невярната – германска пропаганда по време на Първата световна война е предимно по-напреднала от тази на британците, тя става официалната истина в нацистка Германия, благодарение на приемането ѝ от Хитлер.Welch, 11.

Укрепване на нацизма (1919 – 1933) Хитлер прилага тези идеи на практика с възстановяването на ежедневника Völkischer Beobachter, публикуван от нацистката партия (НСДАП) от февруари 1925 г., чийто тираж достига 26 175 броя през 1929 г. Обединен е през 1927 г. с Der Angriff на Йозеф Гьобелс – друг пропаганден вестник.

През по-голямата част от времето на нацистите в опозиция, средствата им на пропаганда остават ограничени. С малък достъп до средствата за масова информация, партията продължава да разчита в голяма степен на Адолф Хитлер и на няколко други, които говорят на обществени срещи до 1929 г. Проучване установява, че правителството на Ваймар използва проправителствена радиопропаганда, забавила нацисткия растеж. През април 1930 г. Хитлер назначава Гьобелс за ръководител на партийната пропаганда. Гьобелс, който е бивш журналист, скоро доказа уменията си. Сред първите му успехи е организирането на размирни демонстрации.

Предвоенно управление (1933 – 1939) На 13 март 1933 г. Третият райх създава Министерство на пропагандата, като назначава Йозеф Гьобелс за негов министър. Неговите цели са да създаде врагове в обществения ум: външните врагове, които налагат Версайския договор на Германската империя, и вътрешните врагове като евреи, цигани, хомосексуалисти, болшевики.

Основен политически и идеологически крайъгълен камък на нацистката политика е обединението на всички етнически германци, живеещи извън границите на Райха (например в Австрия и Чехословакия) в една голяма Германия. В „Моята борба“ Хитлер осъжда болката и мизерията на етническите германци извън Германия и обявява мечтата за обща бащина земя, за която трябва да се бият всички германци.Hitler, Adolf. Mein Kampf. Boston: Houghton Mifflin, 1999 Той принуждава германците по целия свят да направят борбата за политическа власт и независимост като основен фокус, който става официално част от политиката на Райха Heim ins Reich през 1938 г.

В продължение на месеци, преди началото на Втората световна война през 1939 г. германски вестници и лидери извършват национална и международна пропагандна кампания, обвиняваща полските власти, че организират или толерират етническо прочистване на етническите германци, живеещи в Полша.

Основната част от тази пропагандна кампания е операция под фалшив флаг, чиято цел е да създаде появата на полската агресия срещу Германия, за да оправдае нахлуването в Полша.

Изследванията разкриват, че нацисткото използване на радиопропаганда му помага да консолидира властта и да привлече повече членове за партията.

Втора световна война (1939 – 1945)

До приключването на битката при Сталинград на 2 февруари 1943 г. германската пропаганда подчертава мощта на германските оръжия и германските войници, които са показвани на народите на окупираните територии. Пилотите на съюзническите бомбардировъчни флоти са изобразени като страхливи убийци, а американците по-специално като гангстери в стила на Ал Капоне. В същото време, германската пропаганда се стреми да отчужди американците и британците един от друг, и двете тези западни народа от Съветския съюз. Един от основните източници за пропагандата е Вехрмахтберхит, ежедневно радиопредаване от Върховното командване на Вермахта, ОКВ. Нацистките победи се предават лесно на пропагандни предавания и в този момент са трудни за злоупотреби.

След Сталинград основната тема се променя в Германия като единствен защитник на това, което те наричат „западна европейска култура“ срещу „болшевистките орди“.

Проблемите в пропагандата възникват лесно на този етап; очакванията за успех са повдигнати твърде високо и твърде бързо, което изисква обяснение, ако те не са изпълнени, а мълчаливостта на грешките и провалите водят до недоверие.

На 23 юни 1944 г. нацистите позволяват на Червения кръст да посети концентрационния лагер Терезиенщад, за да разсее слуховете за окончателното решение, което има за цел да убие всички евреи. В действителност, Терезиенщад е транзитен лагер за евреите по пътя към лагерите за унищожение. В сложни пропагандни усилия, фалшиви магазини и кафенета са построени, за да се предположи, че евреите живеят в относително добри условия. Гостите се наслаждавали на представлението на детска опера, Brundibar, написана от затворника Ханс Краса. Измамата е толкова успешна за нацистите, че продължават като правят пропаганден филм Theresienstadt. Заснемането на филма започва на 26 февруари 1944 г. Целта му е да покаже колко добре живеят евреите, под „благосклонната“ защита на Третия райх. След заснемането на филма, повечето от актьорите и дори самият режисьор са депортирани в концентрационния лагер в Аушвиц, където са убити. Ханс Фрицше, който е ръководител на Радио Камарата, е съден и оправдан от трибунала в Нюрнберг за военни престъпления.

Антисемититската военна пропаганда служи за различни цели. Надяват се хората в съюзническите държави да бъдат убедени, че евреите трябва да бъдат обвинявани за войната. Нацистите също така пожелават да гарантират, че германците са осъзнали екстремните мерки, които се предприемат срещу евреите от тяхно име, за да ги инкриминират и по този начин да гарантират тяхната постоянна лоялност чрез страх от нацистки предполагаеми сценарии на предполагаеми следвоенен „еврейски“ репресии.Richard Breitman et al. (2005). OSS Knowledge of the Holocaust. In: U.S. Intelligence and the Nazis. pp. 11 – 44. [Online]. Cambridge: Cambridge University Press. Available from: Cambridge Books Online. page 27

Аспекти Версайски договор

При подписването на Договора от Версай през 1919 г. непропагандни вестници, в цялата страна, пишат за чувствата на германците, като например schändlich! („Неприемливо!“). Berliner Tageblatt също през 1919 г., прогнозира: „Ако приемем условията, в Германия в рамките на няколко години ще има военен фурор за отмъщение, войнстващият национализъм ще погълне всичко“.Abel, Theodore. Why Hitler Came into Power. Cambridge: Harvard UP, 1986. Хитлер, знаейки отвращението от страна на нацията си към договора, го използва като средство за влияние върху неговата аудитория. Той многократно ще се върне към условията на договора като пряка атака срещу Германия и нейния народ. В една реч, проведена на 30 януари 1937 г., той директно заявява, че оттегля германския подпис от документа, за да протестира срещу скандалните пропорции на условията. Той твърди, че договорът е направил Германия по-слаба и „по-малка“, отколкото от други страни, само защото е виновна за войната. Успехът на нацистките пропагандатори и Хитлер печели нацисткия партиен контрол над Германия и в крайна сметка води до Втората световна война.

Политически опоненти Скоро след взимането на властта през 1933 г. са създадени нацистки концентрационни лагери за политически опоненти. Първите хора, изпратени в лагерите, са комунистите.Münchner Neueste Nachrichten, March 21 1933, online scan Те са изпратени заради връзките им със Съветския съюз и защото нацизмът много се противопоставя на комунизма. Нацистката пропаганда отхвърля комунистите като „червени подчовеци“.Michael Burleigh, The Third Reich: A New History, p.144

Гьобелс използва смъртта на Хорст Весел, убит през 1930 г. от двама членове на Комунистическата партия на Германия като пропаганден инструмент за нацистите срещу „комунистическите боклуци“.Daniel Siemens, The Making of a Nazi Hero: The Murder and Myth of Horst Wessel., p.143

Нюрнбергски закони През 1935 г. в нацистка Германия са въведени антисемитски закони, известни като Нюрнбергските закони, които преследват неарийците и политическите противници на нацистите и всякакви сексуални отношения и бракове между хора, класифицирани като „арийци“ и „неарийци“ (евреи, цигани, чернокожи) е забранено. Нюрнбергските закони се основават на понятията за расова чистота и се стремят да запазят арийската раса, която стои на върха на нацистката расова йерархия и се казва, че евреите не са човеци.

Антисемитизъм Адолф Хитлер и нацистките пропагандатори изиграват широко разпространения и дългогодишен германски антисемитизъм. Евреите са обвинявани в неща като ограбването на упоритата работа на германския народ, докато самите те избягват физически труд. Хитлер заявява, че мисията на нацисткото движение е да унищожи „еврейския болшевизъм“.Kershaw, p.257 Хитлер твърди, че „трите пороци“ на „еврейския марксизъм“ са демокрация, пацифизъм и интернационализъм,Kershaw, p.303 и че евреите стоят зад болшевизма, комунизма и марксизма.Kershaw, p.259 Йозеф Гьобелс през 1937 г. на голяма антиболшевишка изложба обявява, че болшевизмът и еврейството са едно и също нещо.

На конгреса на НСДАП в 1935 г. в Нюрнберг, Гьобелс заявява, че „болшевизмът е обявяването на война от еврейските световни подчовеци против самата култура“.Goebbels speech at the 1935 Nuremberg Rally

Der Stürmer, нацистки пропаганден вестник, пише, че евреите отвличат малки деца преди Пасха, защото „евреите се нуждаят от кръвта на християнско дете“. Плакати, филми, карикатури и флаери се виждат из цяла Германия, които нападат еврейската общност. Един от най-известните филми е „Вечният евреин“, режисиран от Фриц Хиплер.

Нацистите използват радиопропаганда за подтикване на антисемитски действия. Нацисткото радио е най-ефективно на места, където антисемитизмът е исторически висок, но има отрицателен ефект на места с исторически нисък антисемитизъм.

Евтаназия

Законът за предотвратяване на наследствено заболяване на потомството е въведен на 14 юли 1933 г., а различни пропаганди са използвани за насочване към хората с увреждания. Специалната програма за евтаназия, наречена Програма за евтаназия Акция Т4, започва през 1939 г.

Медии Филми

Нацистите създават много филми, за да популяризират своите възгледи, като използват филмовата канцелария на партията за организиране на филмова пропаганда. Около 45 милиона души са присъствали на филмови прожекции, представени от НСДАП. Те твърдят, че целта на Департамента по киното не е пряко политическа, а по-скоро да повлияе на културата, образованието и развлеченията на общото население.

На 22 септември 1933 г. в Камарата на културата е включена катедра „Филм“. Отделът контролира лицензирането на всеки филм преди продуцирането му. Понякога правителството избира участниците за филма, финансира продукцията частично или изцяло и отпуска данъчни облекчения на продуцентите. Наградите за „ценни“ филми ще намалят данъците, като по този начин ще насърчат самоцензурата сред филмовите дейци.