Валтер Кемповски () е германски писател, известен преди всичко с автобиографичните си романи от поредицата „Немски хроники“, а също с проекта си „Ехолот“, в който чрез колажи от дневници, писма и други свидетелства от всекидневието създава картина на своето време.

Биография и творчество Роден е през 1929 г. в Росток. Баща му е собственик на корабоплавателна компания, а майка му е дъщеря на търговец от Хамбург. През 1935 г. момчето започва основното си образование и през 1939 г. влиза в местната гимназия.

Като младеж Кемповски покрай по-големия си брат развива вкус към американския джаз и суинг-музиката. Става член на задължителната Хитлерова младеж, но поради „нездравите“ си интереси е пратен в наказателно подделение на организацията.

В началото на 1945 г. Кемповски е мобилизиран като помощник в зенитната артилерия на Луфтвафе и служи в специална част с куриерски функции. Бащата на Кемповски още в началото постъпва на военна служба като доброволец и загива в битка през 1945 г.

След края на войната Кемповски работи за американските окупационни власти във Висбаден. При едно посещение при майка си в Росток през март 1948 г. е заловен от съветската служба за сигурност НКВД. Заедно с брат си е осъден от съветски трибунал на 25 години трудов лагер като американски шпионин. Майка им е осъдена на 10 години принудителен труд поради „недоносителство за агенти на чужди тайни служби“.

Валтер Кемповски изтърпява наказанието си в тогавашния затвор в Бауцен. През 1953 г. за няколко седмици е държан в единочка поради подозрението, че е основал християнско подмолно движение. През 1954 г. става ръководител на затворническия хор.

Преживяванията в Бауцен Кемповски пресъздава в първата си книга „В блока. Затворнически записки“. („Im Block, ein Haftbericht“) (1969)

През март 1956 г. Валтер Кемповски е освободен предсрочно след осем години, прекарани в затвора. Първоначално заминава за Хамбург при майка си, която е освободена още през 1954 г. Там започва да си води редовно дневник. През 1957 г. полага матура в Гьотинген и записва да следва педагогика. След 1960 г. работи като основен учител в различни градчета.

През 2005 г. Кемповски завършва огромната си творба „Ехолот“ („Das Echolot“), колекция от колажи и текстове за многобройни хора, живели в условията на войната. В сборника са включени хиляди лични документи, писма, изрезки от вестници и непубликувани автобиографии, събирани от автора в продължение на повече от двадесет години.

Създал си литературна слава, Валтер Кемповски умира на 78-годишна възраст от рак на дебелото черво.

Библиография Im Block, ein Haftbericht, 1969 Deutsche Chronik: Deutsche Chronik I. Aus großer Zeit, 1978 Deutsche Chronik II. Schöne Aussicht, 1981 Deutsche Chronik III. Haben Sie Hitler gesehen?, 1973Sabine Pamperrien: Das Echo des Schreckens, Rezension am 1. Oktober 2012 in der Reihe Andruck des Deutschlandfunks zur Neuauflage von Walter Kempowski, Haben Sie Hitler gesehen? Haben Sie davon gewusst?, Knaus Verlag, 2012 Deutsche Chronik IV. Tadellöser & Wolff, 1971 Deutsche Chronik V. Uns geht’s ja noch gold, 1972 Deutsche Chronik VI. Haben Sie davon gewußt?, 1979 Deutsche Chronik VII. Ein Kapitel für sich, 1975 Deutsche Chronik VIII. Schule (Immer so durchgemogelt. Erinnerungen an unsere Schulzeit), 1974 Deutsche Chronik IX. Herzlich willkommen, 1984, 1997 Das Echolot: Das Echolot. Ein kollektives Tagebuch Januar und Februar 1943, 4 Bde., 1993 Das Echolot. Fuga furiosa. Ein kollektives Tagebuch Winter 1945 4 Bde, 1999 Das Echolot. Barbarossa '41. Ein kollektives Tagebuch, 2002 Das Echolot. Abgesang '45. Ein kollektives Tagebuch, 2005 Culpa. Notizen zum Echolot, 2005 Träumereien am elektrischen Kamin (Hörspiel), 1971 Ausgeschlossen (Hörspiel), 1972 Haben Sie Hitler gesehen? (Hörspiel), 1973 Der Hahn im Nacken. Mini-Geschichten, 1973 Walter Kempowskis Harzreise erläutert, 1974 Beethovens Fünfte (Hörspiel), 1975 Alle unter einem Hut, 1976 Wer will unter die Soldaten, 1976 Unser Herr Böckelmann, 1979 Mein Lesebuch, 1980 Moin Vaddr läbt (Hörspiel), 1980 Kempowskis einfache Fibel, 1980 Führungen – ein deutsches Denkmal (Hörspiel), 1982 Herrn Böckelmanns schönste Tafelgeschichten, 1983 Alles umsonst (Hörspiel), 1984 Haumiblau. 208 Pfenniggeschichten für Kinder, 1986 Der Landkreis Verden – ein Portrait, 1987 Hundstage, 1988 Alkor, Tagebuch, 1989, 2001 Ein Knie geht einsam durch die Welt (als Herausgeber), 1989 Sirius. Eine Art Tagebuch, 1990 In Rostock, 1990 Mark und Bein. Eine Episode, 1992 Mein Rostock, 1994 Der arme König von Opplawur. Ein Märchen, 1994 Weltschmerz. Kinderszenen fast zu ernst, 1995 Der Krieg geht zu Ende. Chronik für Stimmen (Hörspiel, 9 Std.), 1995 Bloomsday '97, 1997 Heile Welt, 1998 Der rote Hahn. Dresden 1945, 2001 Letzte Grüße, 2003 Das 1. Album. 1981 – 1986, 2004 Hamit. Tagebuch 1990, 2006 Alles umsonst, 2006 Somnia. Tagebuch 1991, 2008 Langmut. Gedichte, 2009 Umgang mit Größen. Meine Lieblingsdichter – und andere, 2011 Wenn das man gut geht! Aufzeichnungen 1956 – 1970, 2012 Plankton. Ein kollektives Gedächtnis (Hrsg. von Walter Kempowski und Simone Neteler), 2014

Награди и отличия 1971: „Награда Лесинг на град Хамбург“ (стипендия) 1972: „Награда Вилхелм Раабе“ 1972: „Награда Андреас Грифиус“ 1976: Karl-Sczuka-Preis des SWR für Beethovens Fünfte 1978: Niedersächsischer Staatspreis|Niedersachsenpreis der Kategorie Publizistik 1980: Bambi (Auszeichnung) 1980: Jakob-Kaiser-Preis 1981: Hörspielpreis der Kriegsblinden 1982: Fritz-Reuter-Medaille der Landsmannschaft Mecklenburg 1984: Mecklenburger Kulturpreis der Landsmannschaft Mecklenburg 1994: „Литературна награда на Фондация „Конрад Аденауер““ für „Das Echolot“ 1994: Ehrenbürger der Hansestadt Rostock 1995: „Награда Уве Йонзон“ für „Das Echolot“ 1996: „Федерален орден за заслуги“ 2000: „Награда Хаймито фон Додерер“ 2002: Ehrendoktorwürde der Universität Rostock 2002: „Награда Дедалус“ за разказ 2002: „Награда Николас Борн“ на провинция Долна Саксония 2003: Honorarprofessur für Neuere Literatur- und Kulturgeschichte der Universität Rostock 2003: „Награда Херман Зинсхаймер“ 2004: Großes Verdienstkreuz des Niedersächsischen Verdienstordens 2004: Doctor of Humane Letters Degree, Ehrendoktorwürde des Juniata College in Huntington (Pennsylvania, USA) 2004: Mercator-Professur an der Universität Duisburg-Essen 2005: „Награда Томас Ман“ на град Любек 2005: „Награда Ханс Ерих Носак“ 2005: „Награда Корине“ на баварския президент 2005: Ehrenpreis des Bayerischen Ministerpräsidenten 2006: „Награда Хофман фон Фалерслебен“ 2006: Kulturpreis des Landes Mecklenburg-Vorpommern 2006: Verleihung des Großen Bundesverdienstkreuzes mit Stern 2007: Ehrenmitglied der Freien Akademie der Künste in Hamburg

Признание През 2009 г. по повод 80-годишнината на писателя част от пристанището на град Росток е наречено Кемповски бряг и е открит негов паметник. В Хамбург на всеки две години се присъжда литературната награда „Валтер Кемповски“. Астероид (11789 Кемповски) е наречен на писателя.

Бележки

Външни препратки Валтер Кемповски – хроникьорът на германската история, Дойче веле, 5 октомври 2007 Биографични данни за Валтер Кемповски в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Валтер Кемповски в Каталога на Немската национална библиотека Валтер Кемповски в Немската дигитална библиотека Валтер Кемповски в Perlentaucher Валтер Кемповски в WHO'S WHO Валтер Кемповски в Die LYRIKwelt Валтер Кемповски в Personensuche

Категория:Германски учители Категория:Германски публицисти Категория:Германски драматурзи Категория:Германски мемоаристи Категория:Германски писатели Категория:Германски есеисти Категория:Германски поети Категория:Група 47 Категория:Носители на „Федерален орден за заслуги“ Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на награда „Лесинг“, Хамбург Категория:Носители на награда „Андреас Грифиус“ Категория:Почетни граждани в Германия Категория:Почетни доктори в Германия Категория:Лагеристи в ГУЛАГ Категория:Родени в Росток Категория:Починали от рак Категория:Починали в Долна Саксония