Могами (тежък крайцер, 1934)

Могами () е тежък крайцерПри влизането му в строй е класифициран като крайцер 2-и клас (нито дзюнъйокан), след замяната на артилерията като клас 1 (ито дзюнъйокан), което според приетата тогава международна терминология съответства на термините лек и тежък крайцер. на Императорските ВМС на Япония. Първият влязъл в строй представител на типа „Могами“. Носи името „Могами“ в чест на река в префектура Ямагата.

Поръчан е в числото на четирите крайцера от този тип по Първата програма за попълнение на флота от 1931 г. Построен е в периода 1931 – 1935 г. от Морския арсенал в Куре. Ходовите изпитания на крайцера, през март 1935 г., показват наличие на проблеми със здравината на корпуса и преди влизането му в строй той преминава извънреден ремонт.

Веднага след влизането в строй „Могами“ заедно с „Микума“ са повредени в хода на инцидента с Четвърти флот и „Могами“, до февруари 1938 г., преминава модернизация, насочена за повишаване на здравината на корпуса. Скоро след това той отново е в модернизация за провеждането на планираната замяна на оръдейните кули, от януари 1939 до април 1940 г. В периода 1940 – 1941 г. крайцерът заедно с еднотипните кораби активно участва в учения, а също и в операциите по превземането на Френски Индокитай. В хода на битката при Мидуей получава сериозни повреди при сблъсък с крайцера „Микума“ и последващата бомбардировка на американската палубна авиация, но остава на вода и се добира до японска база. Потопен е през 1944 г. в хода на сраженията във Филипинско море.

Строителство Поръчките за строителство на първата двойка 8500-тонни крайцери на стойност по 24 833 950 йени в рамките на Първата програма за попълнение на флота са дадени през есента на 1931 г. Първият от тях (временно обозначение според програмата – „крайцер № 1“) е заложен в корабостроителницата на Арсенала на флота в Куре на 27 октомври 1931 г. На 1 август 1932 г. му е присвоено названието „Могами“ – в чест на реката Могами в префектура Ямагата. Преди това името е носено от куриерски съд, който служи в Японския императорски флот от 1908 до 1928 г.

На вода крайцерът е спуснат на 14 март 1934 г. В процеса на последващите довършителни работи на вода кораба преминава т.нар. „Първи етап работи за повишаване на ефективността“, предизвикан от инцидента с „Чомоджуру“. В хода му крайцерът получава оборудване за приемане/изхвърляне на воден баласт в двойното дъно, а също значително, по сравнение с изходния проект, олекотяване на надстройките.

На изпитанията „Могами“ излиза през март 1935 г., без да има към момента командно-далекомерни постове, катапулти, двете кърмови 127-мм установки и зенитни автомати. На 20 март, на мерната миля при остров Угуруджима в пролива Бунго, той достига скорост от 35,96 възела при водоизместимост 12 669 тона и мощност на машините 154 266 к.с., а при форсиране на машините до 160 912 к.с. и намалена до 12 464 тона водоизместимост – 36,44 възела. Обаче ходовите изпитания, в периода март – април, водят в крайна сметка до сериозни повреди по заварявания корпус. От силната вибрация шпангоутите и стрингерите в кърмовия край се деформират, нарушавайки целостта на обшивката над тях, част от горивните цистерни дава теч. Още повече, от ударите на вълните са огънати листове от обшивката в носа, и деформиран се оказва целия корпус. Освен това е затруднено въртенето на оръдейни кули № 3 и 4, тъй като при пребоядисването на зенитната палуба са деформирани основите им. След докуване и извънреден ремонт в Куре „Могами“ е предаден на флота на 28 юли.

История на службата Довоенна След влизането му в строй, на 28 юли 1935 г., „Могами“ заедно с принадлежащия към същия тип крайцер „Микума“, е зачислен в състава на 7-а дивизия и получава позивните JJMA. Двата крайцера са придадени на Четвърти флот за участие в ежегодните лятно – есенни маневри. На 26 септември същата година, в състава на главните сили на Четвърти флот, те преминават през тайфун, в централната част на който вълните достигат височина , а скоростта на вятъра – . След това произшествие на „Могами“ е установена деформация на корпуса, многобройни разкъсвания на заваръчни шевове, особено в носовия край, също е затруднено въртенето на носовите оръдейни кули. След връщането му в Куре крайцерът, на 15 ноември в очакване на необходимата модернизация, е изваден в резерва втора категория.

На 1 април 1936 г. „Могами“ е преведен в резерва трета категория във връзка с началото на реконструкцията, насочена към отстраняването на недостатъчната здравина и продължила до 15 февруари 1938 г. (Втори етап работи за повишаване на ефективността). В хода ѝ съединените чрез заваряване шевове листове стомана тип „D“ на протежение 80% от дължината на корпуса са заменени с нитовани (дебелината им на много участъци е удвоена), а в краищата – на заваръчни от мека стомана, съкратено е първото ниво на надстройката (със зенитната палуба), за да преминават през него барбетите на оръдейните кули № 3 и 4, поставени са були с увеличена ширина за компенсация на нарасналата водоизместимост. Също паралелно с това са поставени кърмовите 127-мм установки и 25-мм зенитни автомати, намалена е височината на гротмачтата и е преправена системата релси за хидросамолетите.

За разлика от трите други крайцера на дадения тип, „Могами“, след края на работите през февруари 1938 г., не е отново зачислен в състава на 7-а дивизия, а така и остава в Куре, намирайки се в резерва втора категория. На 15 декември същата година той е преведен в резерва трета категория във връзка с планираното начало на нова модернизация. Тя става известна като Трети етап работи за повишаване на ефективността и е насочена преди всичко към замяната на главния калибър – 155-мм триоръдейни установки са демонтирани и на техните барбети са поставени 203,2-мм двуоръдейни установки (т.нар. „модел „Могами““). Паралелно с това също са заменени катапултите на арсенала Куре тип № 2 модел 3 с по-тежките тип № 2 модел 5, парогазовите торпеда тип 90 с кислородните тип 93 (с увеличение на боекомплекта до 24 броя), поставен е прибор за управление на торпедната стрелба тип 92 на площадка на фокмачтата. Модернизацията на „Могами“ се провежда от Арсенала на флота в Куре, работите се водят от 31 януари 1939 до 12 април 1940 г.

На завършителния етап от работите „Могами“, от 15 декември 1939 г., се числи в Куре като кораб за специална служба (както и „Микума“). На 1 май 1940 г. крайцерът се връща в състава на 7-а дивизия (опознавателен знак в нея – една голяма и една малка бели марки на комина), която от този момент вече включва в себе си четирите представителя на типа „Могами“ (флагман – „Судзуя“). От 7 януари 1941 г. 7-а дивизия получава вътрешно деление на две отделения (първо – „Кумано“ и „Судзуя“, второ – „Микума“ и „Могами“), флагман става „Кумано“.

Във връзка с изострянето на френско-тайския конфликт 7-а дивизия, на 23 януари 1941 г., напуска Куре и на 29 януари пристига в Самах на остров Хайнан. На 31 януари на борда на крайцера „Натори“, при посредничеството на японски дипломати, е подписано примирие. На 6 февруари 7-а дивизия излиза в морето, посещава на 10-и Бангкок и 13-и Сайгон. На 18 февруари тя е в Самах, на 20 – 21 февруари престоява в Мако, на 23 – 26 февруари – на Окинава, 3 – 7 март – в Такао, 11 – 28 март – в залива Саеки и на 29 март пристига в Куре. От 4 до 11 април „Могами“ (заедно с „Кумано“) преминава там докуване, в хода на което е поставена и размагнитваща намотка.

На 15 май крайцерът напуска Куре и на 17-и пристига в залива Исе, където се съединява с трите останали кораба на 7-а дивизия, заедно те на 22 май преминават в залива Овасе. На 3 – 4 юни „Могами“, „Кумано“ и „Судзуя“ излизат в морето и се насочват към Бепу, където престояват от 6 до 10-и, 12 – 19 юни са в залива Сукумо и на 23-ти се обединяват с „Микума“ в залива Ариаке. На 27 – 30 юни 7-а дивизия преминава в Йокосука, а оттам, на 8 – 12 юли – в Куре.

На 16 юли крайцерите напускат Куре за участие в превземането на Френски Индокитай. На 22 юли те пристигат в Самах и на 25 – 30 юли съпровождат оттам транспорти с войски до Сайгон. На 7 – 19 август 7-а дивизия е в залива Сукумо и на 20 август се връща в Куре. На 8 – 13 септември „Могами“ (заедно с „Микума“) преминава там поредното докуване. На 16 септември 7-а дивизия излиза в учебен поход, посещавайки Мураджуми (16 септември – 14 октомври), заливите Саеки (15 – 19 октомври), Бепу (20 – 23 октомври и 10 – 11 ноември), Сукумо (23 октомври – 1 ноември), Ариаке (2 – 9 ноември) и на 13 ноември пристига за котвена стоянка при остров Хашира. На 16 ноември крайцерите посещават Куре за зареждане с гориво и попълване на боекомплекта. На 20 – 26 ноември „Могами“ заедно с „Микума“, „Судзуя“ и „Чокай“ правят преход от Куре за Самах, три дни по-късно към тях се присъединява „Кумано“.

Втора световна война На 4 декември 1941 г. 7-а дивизия отплава от порт Самах за прикритие на 1-ви Малайски конвой и районите на десант в Кота Бару, Сингора и Патан. В нощта на 9 декември тя заедно с 3-та ескадра разрушители се намира в готовност за нощен бой с британското съединение „Z“ (по-рано открити от подводницата „И-65“), но успява да го открие и на сутринта се съединява с главните сили (линкорите „Конго“ и „Харуна“, тежките крайцери „Атаго“ и „Такао“). На следващия ден тази задача губи своята актуалност, тъй като британските кораби са потопени от авиацията на Японския императорски флот при Куантан.

10 – 11 декември „Микума“ и „Могами“ (2-ро отделение на 7-а дивизия) провеждат в Пуло Кондао, на 14 – 19 декември съпровождат 2-ри Малайски конвой и на 20 декември пристигат в Камран. На 22 декември те отново излизат в морето и на 23 – 27 декември поддържат десанта в Кучинг (операция Q), връщайки се в базата на 27 декември.

На 16 януари 1942 г. 7-а дивизия заедно с крайцерите „Чокай“, „Сендай“ и „Юра“ излиза в морето за прихващане на британски кораби, но заповедта за това е отменена на 18 януари, и на следващия ден дивизията се връща обратно. На 23 януари тя отново напуска Камран, „Могами“ и „Микума“ при това прикриват десанта в Ендау и се връщат на 30 януари. След кратък престой всичките 4 крайцера на 7-а дивизии и „Чокай“ излизат в морето на 10 февруари и след три дена осигуряват прикритието на операция „L“ (превземането на Палембанг и остров Банка). На 16 февруари 7-а дивизия е придадена в състава на Главните сили с цел осигуряване на превземането на западна Ява и на следващия ден пристига на остров Анамбас за прием на гориво и припаси.

Битка в залива Бантам На 24 февруари 4-е крайцера излизат в морето, на 27 февруари „Могами“ и „Микума“ се отделят и се насочват за прикритие на десанта в залива Бантем западно от Батавия. На подхода към него в 00:10 на 28 февруари е получено съобщение от с разрушителя „Фубуки“ за засечени два вражески кораба западно от нос Баби, и крайцерите започват да се приготвят за бой, който по-късно става известен като битката в залива Бантам (боя в Зондския пролив в англоезичната историография). В 00:30 е получена заповедта на командващия 5-а ЕР контраадмирал Хара да се съединят с 5-и дивизион разрушители („Харукадзе“, „Хатакадзе“, „Асакадзе“), и в съответствие с тях „Могами“, „Микума“ и „Шикинами“ да продължават да плават с курс на юг, сближавайки се и със зоната на десанта, и с противника.