Европейската колонизация на Америка описва историята на заселване и установяване на контрол в Америка от различни европейски сили. Започвайки през 10 или 11 век, викингски моряци откриват и за кратко се заселват по бреговете на съвременна Канада, според Исландските саги и археологически доказателства, но насилствени конфликти с местното население кара викингите да изоставят тези поселения.

Европейската колонизация започва през 1492 г., когато испанска експедиция, водена от генуезеца Христофор Колумб, отплава на запад, за да намери нов търговски път към Далечния изток, но без да иска, попада на т.нар. „Нов свят“. Акостирайки на северната част на остров Испаньола на 5 декември 1492 г., който е обитаван от народа таино

от 7 век, мястото се превръща в първото европейско поселение в Америка след викингите. Скоро след това последват европейски завоевания, едромащабно изследване и колонизация. Първите две пътешествия на Колумб достигат Бахамите и различни Карибски острови, сред които Испаньола, Пуерто Рико и Куба. През 1498 г., плавайки от Бристол в името на Английското кралство, Джон Кабот пристига до бреговете на Северна Америка, а година по-късно третото пътешествие на Колумб достига бреговете на Южна Америка. Като спонсор на пътешествията на Колумб, Испанската империя е първата европейска сила, която се заселва и колонизира най-големите територии от Северна Америка и Карибите до южния край на Южна Америка.

Други сили като Франция също основават колонии в Америка: в източните части на Северна Америка, няколко карибски острова и малки крайбрежни райони от Южна Америка. Португалия колонизира Бразилия, опитва се да колонизира източните брегове на днешна Канада (неуспешно) и се установява за дълго време северозападно от река Ла Плата. Великите географски открития са началото на териториалното разширение на няколко европейски държави. До към края на 15 век Европа е заета с вътрешни войни и бавно се възстановява от загубите на население, причинени от Черната смърт и няма никакви основания да се очаква онзи растеж на европейска икономическа и политическа власт, който настъпва в резултат на колонизацията на Америка.

В края на краищата, по-голямата част от западното полукълбо минава под контрола на европейски правителства, което води до промени в релефа, населението, както и флората и фауната му. През 19 век над 50 милиона души напускат Европа в полза на Америка.David Eltis Economic Growth and the Ending of the Transatlantic slave trade Последица от колонизацията е т.нар. Колумбов обмен, обширен обмен на животни, растения, култура, човешко население (сред които роби), идеи и заразни болести между американското и афро-евразийското полукълба.

Викингски транс-атлантически контакт

Пътуванията на викингите към Гренландия и Канада са подкрепени от исторически и археологически доказателства. Към края на 10 век в Гренландия е основана викингска колония и тя просъществува до средата на 15 век, като има съдебни и парламентарни събрания в Браталид и епископ в Гардар. През 1960 г. са открити останки от викингско селище при Л'Анс о Медоуз, Канада, и са датирани около 990 – 1050 г. Това място е широко прието за доказателство за доколумбов трансатлантически контакт. Обявено е за Обект на световното наследство през 1978 г. Значимо е и с възможната връзка с колонията Винланд, основана от Лейф Ериксон през същия период.

Ранни завоевания и колонии

Първите изследвания и завладявания са направени от испанците и португалците веднага след приключването на Реконкистата в Иберия през 1492 г. В Договора от Тордесиляс от 1494 г., ратифициран от папата, тези две кралства си разделят целия неевропейски свят на две зони на изследване и колонизация чрез граница, която преминава от север на юг през Атлантическия океан и източната част на Бразилия. Основавайки се на този договор и на ранните претенции на испанския изследовател Васко Нунес де Балбоа, откривател на Тихия океан през 1513 г., испанците завладяват големи територии в Северна, Централна и Южна Америка.

Испанският конкистадор Ернан Кортес превзема Ацтекската империя, а Франсиско Писаро завладява Империята на инките. Впоследствие, към средата на 16 век Испанската корона поема контрол над голяма част от западните части на Южна Америка, Централна Америка и южните части на Северна Америка, в допълнение към по-ранните карибски територии. През това време Португалия предявява териториални претенции в Канада и колонизира източните части на Южна Америка, наричайки ги Санта Круз и Бразилия.

Скоро след това други европейски държави поставят под въпрос условията на Договора от Тордесиляс. Англия и Франция се опитват да заложат колонии в Америка през 16 век, но не успяват и постоянните им колонии датират от следващия век. Някои от тях са на острови от Карибите, които често вече са били владения на испанците или са обезлюдени от болести, докато други са по източното крайбрежие на Северна Америка, на север от Флорида. Нидерландската република и други страни също се включват в колонизацията.

Ранните европейски владения в Северна Америка включват Испанска Флорида, Испанско Ню Мексико, английските колонии Вирджиния (заедно с Бермуда) и Нова Англия, френските Акадия и Канада, шведската Нова Швеция и холандската Нова Нидерландия. През 18 век Дания-Норвегия възражда бившите си колонии в Гренландия, докато Руската империя затвърждава присъствието си в Аляска. Дания-Норвегия по-късно има претенции в Карибския регион, започвайки от 17 век.

Тъй като все повече нации искат да колонизират Америка, съперничеството сред тях се изостря. Заселилите се колонисти често трябва да отблъскват нападения от страна на съседни колонии, както и от коренното население (индианци) и пирати.

Ранни държавно финансирани колонизатори

Първата фаза на добре финансираната европейска активност в Америка започва с атлантическите прекосявания на Христофор Колумб (1492 – 1504), финансиран от Испания, на когото първоначалната цел е да намери нов път към Индия и Китай. Той е последван от други изследователи като Джон Кабот, който е спонсориран от Англия и достига Нюфаундленд и Педро Алвариш Кабрал, който достига Бразилия и я провъзгласява за португалска.

Америго Веспучи, работейки за Португалия по време на пътешествията си от 1497 г. до 1513 г., установява, че Колумб всъщност е достигнал до нови континенти. Картографите все още използват латинизираната версия на първото му име, America, за двата континента. Други изследователи включват Джовани да Верацано, спонсориран от Франция през 1524 г., Жуау Ваз Корте-Реал, Жуау Фернандеш Лавдрадор, Гашпар Корте Реал, Жуау Фагундиш, Жак Картие, Хенри Хъдсън и Самюел дьо Шамплен.

През 1513 г. Васко Нунес де Балбоа пресича Панамския провлак и води първата европейска експедиция, която вижда Тихия океан от западния бряг на Новия свят. Балбоа провъзгласява Тихия океан и всички граничещи с него земи за владения на Испанската корона. През 1517 г. друга експедиция, от Куба, посещава Централна Америка, акостирайки на брега на Юкатан в търсене на роби.

Тези изследвания са последвани, особено в случая на Испания, от фаза на завладяване: Испанците, току-що завършили Реконкиста на Испания от мюсюлманска власт, са първите, колонизирали Америка, прилагайки същия модел на управление от Европа към териториите от Новия свят.

Десет години след откритието на Колумб, администрацията на Испаньола е дадена на Николас де Овандо от ордена Алкантара, основан по време на Реконкиста. Както и на Иберийския полуостров, на жителите на Испаньола (таино) са назначени земевладелци, докато религиозните ордени се занимават с местната администрация. Постепенно е установена така наречената система енкомиенда, която дава достъп на европейски заселници до робски труд и данъци.

Относително често срещано объркване е, че малък брой конкистадори са покорили големи територии, подпомагани единствено от епидемиите и рицарите си. Всъщност, скорошни археологически находи сочат към широк испано-индиански съюз, наброяващ стотици хиляди. Ернан Кортес накрая завладява Мексико с помощта на Тласкала през 1519 – 1521 г., докато завладяването на инките е извършено от 40 000 индиански отстъпници, водени от Франсиско Писаро в периода 1532 и 1535 г.

През първия век и половина след пътешествията на Колумб местното население на Америка се срива с около 80% (от около 50 милиона души през 1492 г. до 8 милиона през 1650 г.„La catastrophe démographique“ (The Demographic Catastrophe) in L'Histoire n°322, 2007, с. 17) основно от инфекциозни болести, донесени от Стария свят.

През 1532 г. Карл V изпраща вицекрал към Мексико, Антонио де Мендоса, за да попречи на независимите ходове на Кортес, който се завръща окончателно в Испания към 1540 г. Две години по-късно Карл V подписва Новите закони (), забранявайки робството и репартимиенто (принудителния труд), но също присвоявайки всички американски земи и всички туземни народи като свои собствени обекти.

През май 1493 г. папа Александър VI издава булата Inter caetera, даваща нови земи на Испанското кралство, като в замяна изисква евангелизация на народите. Така второто пътешествие на Колумб включва бенедиктински монаси и дванадесет други свещеници. Тъй като робството е забранено между християни и може да бъде прилагано само срещу нехристиянски военнопленници или срещу хора, които вече се продават като роби, дебатът относно християнизацията е особено остър през 16 век. През 1537 г. папската була Sublimis Deus окончателно признава, че индианците притежават душа и по този начин забранява поробването им, без да слага край на дебата. Някои твърдят, че туземец, който се разбунтува и бъде заловен след това, бива поробван.

По-късно се състои Валядолидският дебат между доминиканския свещеник Бартоломе де Лас Касас и доминиканския философ Хуан Хинес де Сепулведа, в който първият твърди, че индианците имат души като всички останали хора, докато вторият твърди обратното и оправдава тяхното поробване.

Процесът на християнизация първоначално е насилствен: когато първите францисканци пристигат в Мексико към 1524 г., те изгарят местата, посветени на езически култове, отчуждавайки се от местното население. През 1530-те години те започват да адаптират християнските практики към местните обичаи, включително строейки нови църкви на местата, посветени на езическите култове, водейки до смесица от християнство от Стария свят и местни религии.„Espagnols-Indiens: le choc des civilisations“, in L'Histoire n°322, 2007, с. 14 – 21 (interview with Christian Duverger, teacher at the EHESS) Испанската римокатолическа църква, нуждаейки се от местния труд и сътрудничество, евангелизира на кечуа, науатъл, гуарански и други местни американски езици, допринасяйки за разпространението на тези индиански езици и снабдявайки ги с писменост. Едно от първите примитивни училища за индианци е основано от Педро де Ганте през 1523 г.

За да се отплатят на войниците, конкистадорите често им раздават индиански градове. Чернокожи африкански роби са внесени, за да заместят труда на индианците на някои места, сред които някои карибски острови, където местното население е вече почти изчезнало.

През това време португалците постепенно преминават от първоначалния план за основаване на търговски пунктове към колонизацията на Бразилия. Внасят се милиони роби, които да работят на плантациите. Португалското и испанското правителства очакват да управляват тези селища и да събират поне 20% от всичките намерени съкровища, както и да събират всички останали възможни такси. Към края на 16 век американското сребро представлява 1/5 от общия бюджет на Испания. През 16 век около 240 000 европейци навлизат през американските пристанища."The Columbian Mosaic in Colonial America" by James Axtell, 17 март 2008

Търсене на богатства