Йонийският съюз () е древногръцки съюз от средата на 7 в. пр.н.е., съставен от дванадесет полиса в Йония. Обединени са на религиозна основа поради общата им почит към светилището на Посейдон Хеликонийски на нос Микале, близо до Милет, което се наричало Панйонион.
Херодот изброява следните членове на съюза Милет, Миус и Приен, всички от Кария (регион в Мала Азия) и говорещи на един и същ диалект; Ефес, Колофон, Лебедос, Теос, Клазомена и Фокея в Лидия и Йония (също в Мала Азия, като Лидия се простира много по-навътре в континента), говорещи на друг диалект; Хиос (остров) и Еритрея (Мала Азия), с общ диалект; Самос (остров), със собствен диалект.
След 650 г. пр.н.е. Смирна, която е от Еолия, също се присъединява към съюза.
Един от най-ранните исторически извори, „История“ на Херодот, както и други надписи, наричат това образование, което днес наричаме „съюз“ просто „йонийци“ като се подразбират градовете-членове. По-късни писатели през елинистическия период използват термина koinon („общо нещо“) или synodos („синод“) на йонийците, и го прилагат анахронично към по-старото образование, което е по-скоро амфиктиония.
Съюзът на няколко пъти се разпуска и събира отново и действителната му власт варира в големи граници. След идването на римляните дори получава разрешение да сече свои собствени монети с надпис koinon Iōnōn от едната страна и с образа на римския император от другата.
Източници
Категория:Древногръцки съюзи Категория:Йония