Ханна Сухоцка

Ха́нна Станисла́ва Сухо̀цка () e полски политик, юрист и академичен преподавател, доктор на правните науки, доцент в университета „Адам Мицкевич“ в Познан.

1992 – 1993 г. е министър-председател на Полша, от 1997 г. до 2000 г. е министър на правосъдието и главен прокурор, в годините 2001 – 2013 е посланик на Полша във Ватикана, през 1980 – 1985 г. и 1989 – 2001 г. член на Сейма на ПНР VIII мандат, както и през годините 1991 – 2001 на Сейма I, II, III мандат, през 2015 – 2016 е първи вицепремиер на Венецианската комисия. Дама на Ордена на Белия Орел.

Биография Ханна Сухоцка е родена на 3 април 1946 г. в Плешев. Завършва Общообразователния лицей в Плешев, а през 1968 г. Право и администрация в университета „Адам Мицкевич“ в Познан, където също така през 1975 г. придобива образователната степен доктор в областта на правните науки.

Научна дейност През 1969 – 1972 г. придобива права на юрисконсулт. Работи като стажант във факултета, който завършва (1968 – 1969), научен работник в Института за развитие на промишлеността (1969 – 1972), асистент в Катедрата по конституционно право на Факултета по право и администрация към университета „Адам Мицкевич“ (1972 – 1990), също така стажант в Института по правни науки към Полската академия на науките (1990 – 2013). През 1986 г. изкарва стаж в Института Макс Планк в Хайделберг. През 1995 г. е гостуващ професор в Джорджтаунския университет във Вашингтон. От 1988 до 1992 г. преподава в Люблинския католически университет „Йоан Павел II“. През 1990 г. става асистент в Центъра за човешки права. Преподава също в Училището за публична администрация във Варшава и в Папската академия за социални науки. Става доцент на университета „Адам Мицкевич“, където оглавява Катедрата по конституционно право.

Публична дейност по време на Полската народна република От 1969 г. е част от Демократическата партия (Stronnictwo Demokratyczne). Участва в местната, регионалната и националната власт. Член на президиума и вицепредседател на градския комитет в Познан, секретар и вицепредседател на университетския комитет „Адам Мицкевич“, също така член на президиума и вицепредседател на Войводския комитет в Познан. През 1976 – 1981 г. участва в Централната ревизионна комисия във Варшава. Демократическата партия я препоръчва за Националния съвет на Познан (1973 – 1975), както и за Войводския национален съвет (19750 – 1980). По време на изборите през 1980 г. става член на Сейма на ПНР VIII мандат в Познански окръг. През 1980 – 1981 г. е член на Независимия самоуправляем профсъюз „Солидарност“. Сътрудничи си с Центъра за социални и политически изследвания към управителния съвет на Великополски регион.

На 8 октомври 1982 г., заедно с 4 други депутати от Демократичната партия се обявява срещу закона за делегализиране на профсъюза „Солидарност“, за което правата ѝ като член на партията са преустановени и е изключена от дейността на Депутатския клуб. През февруари 1984 г., заедно с Дорота Шимонидес и Збигнев Кледецки, напуска партията. Повече от година е безпартиен депутат.

Публична дейност по време на Третата полска република През годините 1989 – 2001 е депутат от Сейма, като е избирана последователно за: X мандат от Гражданския комитет, I и II мандат от листата на Демократичната уния, III каденция от листата на Уния на свободата. През 2001 г. не се кандидатира отново. През 1989 – 1992 г. е вицепредседател на Законодателната комисия. Била е също така член на полската делегация на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. По време на II мандат на Сейма е част и от Конституционната комисия на Народното събрание. През 1995 г. е вицепредседател на Венецианската комисия.

В редиците на Унията на свободата, заедно с Тадеуш Мазовецки, Тадеуш Сирийчик и Едвард Венде, представят консервативната партия, която се противопоставя на Съюза на демократичната левица и Унията на труда, като се застъпват за приемане на християнската чувствителност в програмата на групата.

На 10 юни 1992 г. получава подкрепата на Сейма, като става председател на Съвета на министрите, на следващия ден Сеймът свиква коалиционното ѝ правителство, което е съставено от седем центристки и десни партии.

Нейният кабинет получава също така подкрепа от депутатите на независимия профсъюз „Солидарност“ и Немското малцинство. Правителството е свалено в резултат на вот на недоверие на 28 май 1993 г. само с един глас преимущество. Задълженията на премиер изпълнява до 25 октомври 1993 г. Тя е първата жена премиер в историята на Република Полша.

Нейното правителство разработва програмата за обществена приватизация, реформата за въвеждането на повяти и големи войводства, закона за финансова реструктуризация на предприятия и банки.

През 1997 г. в правителството на Йежи Бузек по препоръка на Уния на свободата заема длъжността министър на правосъдието и главен прокурор.

През 1999 г. е кандидат за генерален секретар на Съвета на Европа (не получава подкрепата на социалдемократическата фракция и Съюза на демократичната левица). След разпадането на коалицията през 2000 г. (за което тя е против) си подава оставката като министър, свалена е от длъжност на 8 юни 2000 г.

На 5 октомври 2001 г. е назначена за посланик на Република Полша във Ватикана, а на 13 юни 2002 г. и на Суверенния Малтийски орден. Изпълнява тази длъжност до 19 юни 2013 г. От 1991 – 2016 г. е член на Венецианската комисия. През юни 2016 е избрана за почетен председател на комисията.

Автор е на книгите Rzymskie pasje, Kościoły Stacyjne Wiecznego Miasta (Rosikon Press, Izabelin-Warszawa 2013, ss.375).

Личен живот Ханна Сухоцка е дъщеря на Юзеф Сухоцки и Вандка от семейство Бончковски. Има сестра Елжбета. Нейната баба, Анна Сухоцка от семейство Чекановски, е член на Сейма в Познан (1918) и първата жена съветник в градския съвет на Плешев.

Отличия и награди Орден на Белия Орел (2014) Голям кръст на Ордена на Пий IX (2004) Командор на Ордена на почетния легион (2016) Човек на годината на седмичник „Wprost“ Доктор хонорис кауза на Университета на Оклахома (1993) Доктор хонорис кауза на университет „Кардинал Стефан Вишински“ (2011) Доктор хонорис кауза на Папския Латерански университет (2012) Почетен гражданин на Гроджиск Велкополски (1997) и Познан (2012) Златен медал на Фондацияа „Жан Моне“ за дейността ѝ в посока европейска интеграция и човешките права (1992) Международна награда за Мир, Свобода и Кооперация в Европа „Св. Войтех“, която се дава на хора, помогнали да се засилят връзката и контактите между Западна и Централна Европа (2015) „Жена на годината“ на месечника „Twój Styl“.

Категория:Министър-председатели на Полша Категория:Министри на правосъдието на Полша Категория:Главни прокурори на Полша Категория:Посланици във Ватикана Категория:Посланици на Полша Категория:Полски депутати Категория:Полски юристи Категория:Членове на „Солидарност“ Категория:Преподаватели в университет „Адам Мицкевич“ Категория:Преподаватели в Джорджтаунския университет Категория:Преподаватели в Люблинския католически университет Категория:Носители на Ордена на Белия орел Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Носители на Ордена на Пий IX Категория:Доктор хонорис кауза на университет „Кардинал Стефан Вишински“