Антон Алойс Майнрад Франц фон Хоенцолерн-Зигмаринген (; * 20 юни 1762 в дворец Зигмаринген; † 17 октомври 1831 в Зигмаринген) от швабската линия на Хоенцолерните е седмият княз и също първият суверенен княз на Хоенцолерн-Зигмаринген (1785 – 1831).Anton Aloys, Fürst von Hohenzollern-Sigmaringen, geneall.net
Той е син на княз генерал фелдмаршал лейтенант Карл Фридрих фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1724 – 1785) и съпругата му графиня Йохана фон Хоенцолерн-Берг (1727 – 1787), дъщеря на граф Франц Вилхелм фон Хоенцолерн-Берг (1704 – 1737) и графиня Мария Катарина фон Валдбург-Цайл (1702 – 1739). Майка му е внучка на княз Майнрад II фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1673 – 1715) и графиня Йохана Катарина фон Монфорт-Тетнанг (1678 – 1759). Внук е на княз Йозеф Фридрих Ернст фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1702 – 1769) и първата му съпруга принцеса Мария фон Йотинген-Шпилберг (1703 – 1737).
Антон Алойс фон Хоенцолерн-Зигмаринген е роден през Седемгодишната война и расте при майка си, която е в нейните владения и при нейния брат Йохан Баптис в Нидерландия. По-късно той следва в университетите Фрайбург, Хайделберг и Инголщат. На 20 декември 1785 г., след смъртта на баща му, Антон Алойс получава княжеството Хоенцолерн-Зигмаринген. На 22 февруари 1787 г., след смъртта на майка му, Антон Алойс наследява нейните титла и владения в Нидерландия.
При избухването на Коалиционната война (1792 – 1815) Антон Алойс бяга във Виена и през 1796 г. се връща отново обратно. Франция получава от Германия териториите на лявата страна на река Рейн. Така Антон Алойс загубва през 1802 г. всичките си собствености в Нидерландия. Той получа затова господството Глат в северен Шварцвалд и манастирите Инцигкофен, Беурон и Холцен. През 1806 г. княз Антон Алойс встъпва в Рейнския съюз, създаден от Наполеон I. Антон Алойс получава от Наполеон I, с когото е сватосан, господствата Ахберг и Хоенфелс също суверенитета над всичките му рицарски територии на страната му. През 1814 г. той участва във Виенския конгрес, при който му е признат неговия суверенитет и той получава предишните си собствености в Бавария и в Нидерландия. През 1815 г. княжеството става член на Германския съюз.Von Paris nach Krauchenwies – Migration im Dienst der Dynastie am Beispiel von Antoinette Murat. Vortrag von Carmen Ziwes am 25. November 2010 in Krauchenwies
Антон Алойс фон Хоенцолерн-Зигмаринген умира на 17 октомври 1831 г. на 69 години в дворец Зигмаринген и е погребан в Зигмаринген.
Роднина е на Карол I (1839 – 1914), 1866 г. крал на Румъния, на крал Педро V от Португалия (1837 – 1861), и на крал Албер I от Белгия (упр. 1909 – 1934).
Фамилия Антон Алойс фон Хоенцолерн-Зигмаринген се жени на 13 август 1782 г. в дворец Даун, Кирн/Нае, за принцеса Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург (* 6 март 1760 в Париж; † 17 октомври 1841 в Зигмаринген, Долния дворец), дъщеря на княз вилд- и рейнграф Филип Йозеф фон Залм-Кирбург (1709 – 1779) и принцеса Мария Тереза фон Хорнес (1725 – 1783). Те имат две деца:Hohenzollern 12, genealogy.euweb.czAnton Alois Fürst von Hohenzollern-Sigmaringen, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes син (*/† 3 септември 1783 в Париж) Карл Антон Фридрих Майнрад Фиделис фон Хоенцолерн-Зигмаринген (* 20 февруари 1785 в Зигмаринген; † 11 март 1853 в Болоня), княз на Хоенцолерн-Зигмаринген (1831 – 1848), женен I. на 4 февруари 1808 г. в Париж за френската принцеса Мария Антуанет Мюра (* 5 януари 1793; † 19 януари 1847), II. на 14 март 1848 г. в Купферцел за принцеса Катарина фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (* 19 януари 1817; † 15 февруари 1893)
Литература Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, S. 300ff. Heinrich August Pierer: Pierer's Universal-Lexikon der Vergangenheit und Gegenwart: oder, Neuestes encyclopädisches Wörterbuch der Wissenschaften, Künste und Gewerbe, Band 9, 1860, S. 315. Otto Hintze: Die Hohenzollern und ihr Werk 1415 – 1915. Verlag A. Steiger, Solingen 1982, ISBN 3-921564-18-2. Eugen Schnell: Anton Aloys von Hohenzollern-Sigmaringen. Leben und Wirken eines guten Fürsten, eines edlen Menschen, eines wahren Mannes des Volkes. Zur 25jährigen Erinnerung des 17. Oktober 1831. Liehner, Sigmaringen 1856, online. Michel Huberty, Alain Giraud, L'Allemagne dynastique, Tome V Hohenzollern, Waldeck, p. 223 ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. V 188 ~Voorouderstafel van Koning Boudewijn tot in de veertiende generatie, Bruxelles, 1991, Lindemans, Leo. 72
Източници
Външни препратки Anton Aloys Prinz von Hohenzollern-Sigmaringen, thepeerage.com Anton! Aloys! Meinhard Franz Fürst zu Hohenzollern-Sigmaringen, ww-person.com Der Stammbaum, Unternehmensgruppe Fürst von Hohenzollern Prinzen von Hohenzollern-Sigmaringen, geneall.net
Категория:Князе на Хоенцолерн-Зигмаринген Категория:Хоенцолерн-Зигмаринген Категория:Хоенцолерн Категория:Родени през 1762 година Категория:Починали през 1831 година Категория:Родени в Зигмаринген Категория:Починали в Зигмаринген