Калининградска област (; ; ; ) е най-западната област на Руската федерация, влизаща в състава на Северозападния федерален окръг. Тя представлява малък териториален полуексклав, тъй като не граничи с останалите региони на Русия. Заема площ от 13 614 km² (15 125 km² заедно с Калининградския и Куршкия заливи, 77-о в Руската Федерация, 0,09% от нейната територия). Населението е . Административен център град Калининград. Разстояние от Москва до Калининград 1289 km.

Историческа справка Областта е създадена на 7 април 1946 г. като Кьонигсбергска област и влиза в състава на РСФСР, но през същата година е преименувана на Калининградска област по името на своя областен център Калининград.

География Калининградска област е разположена в крайната западна част на Европейска Русия, като от основната част на страната я делят териториите на Беларус и Литва. Тук се намира най-западната точка на Русия (19°38′ и.д.). На север и изток граничи с Литва, на юг – с Полша, а на запад и северозапад се мие от водите на Балтийско море. В тези си граници заема площ от 15 125 km², 77-о в Руската Федерация, 0,09% от нейната територия). «Большая Советская Энциклопедия» – Калининградска област

Областта заема част от югоизточното крайбрежие на Балтийско море, образуващо по бреговете ѝ Куршкия и Калининградски заливи. Преобладава слабохълмист низинен релеф, като отделни участъци са под морското равнище, т.нар. полдери (Долнонеманската и Полеската низини). На югоизток в пределите на областта попадат части от Балтийското възвишение (височина до 231 m), включващо по-малките Виштинецко и Вармийско възвишения. По крайбрежието се простират обширни пясъчни плажове, а по Куршката и Балтийска коси е развит дюнен релеф (височина на дюните до 60 m).

В областта има находища на каменна сол, кафяви въглища, глина, строителни материали, торф.

Климатът на Калининградска област е преходен от морски към умереноконтинентален. Зимата е мека, а лятото умерено топло. Средна януарска температура от -2,6 до -4,8 °C, средна юлска температура от 15 до 17 °C. Годишна сума на валежите 650 – 700 mm с максимум през топлия период. Вегетационен период с денонощни температури над 5 °C 155 – 180 дни.

Около 12% от територията на Калининградска област са вътрешни водни басейни. Има 4620 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 12 859 km и всички те се отнасят към водосборните басейни на реките Неман и Преголя, вливащи се в Балтийско море. Други по-големи реки са Шешупе (ляв приток на Неман) и Лава (ляв приток на Преголя). Много от реките в областта са шлюзовани, урегулирани и плавателни. Подхранването им е смесено: снежно (40%), дъждовно (35%). Водният им режим се характеризира с пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват само при сурови зими. В областта има над 3750 езера и изкуствени водоеми с обща площ от 63 km2, в т.ч около 300 езера с площ над 10 дка. Голяма част от езерата са с ледников произход, а по долините на реките има крайречни езера. Най-голямото естествено езеро е Виштинецкото (17,8 km2), разположено на границата с Литва. Блатата и заблатените земи заемат 2,05% от територията на областта – 310 km2, като най-голямата блатна система е блатото Целау. «Вода России» – Калининградска област

Горите заемат 15% от територията на Калининградска област и са представени от смърч, бор, дъб, бреза, липа, габър, ела. Около 1/3 са ливади и пасища.

Население Населението на областта към 2010 г. е със следния етнически състав: руснаци – 772 534 души (86,4%) украинци – 32 771 души (3,7%) беларуси – 32 497души (3,6%) литовци – 9769 души (1,1%) арменци – 9226 души (1,1%) германци – 7349 души (0,8%) татари – 4534 души (0,5%) други – 25 172 (2,8%)

Административно-териториално деление В административно-териториално отношение Калининградска област се дели на 7 областни градски окръга, 15 муниципални района, 22 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Калининград, Ладушкин, Мамоново, Пионерски, Светли и Советск, 16 града с районно подчинение и 4 селища от градски тип.

+ Карта на Калининградска област Административно-териториално деление + Административно-териториално деление на Калининградска област към 2017 г. Административна единица Площ(km2) Население(2017 г.) Административен център Население(2017 г.) Разстояние до Калининград(в km) Други градове и сгт с районно подчинение Областни градски окръзи 1. Калининград 223 467 289 гр. Калининград 467 289 2. Ладушкин 28 4088 гр. Ладушкин 4088 48 3. Мамоново 106 8247 гр. Мамоново 8247 48 4. Пионерски 8 11 352 гр. Пионерски 11 352 36 5. Светли 80 29 049 гр. Светли 29 049 27 6. Советск 44 40 486 гр. Советск 40 486 120 7. Янтарни 19 6438 сгт Янтарни 6438 19 Муниципални райони 8. Багратионовски 1015 33 101 гр. Багратионовск 6317 37 9. Балтийски 101 36 553 гр. Балтийск 33 181 33 гр. Приморск 10. Гвардейски 784 29 231 гр. Гвардейск 13 186 40 11. Гуревски 1284 64 676 гр. Гуревск 13 078 7 12. Гусевски 643 37 557 гр. Гусев 28 257 115 13. Зеленоградски 2016 34 145 гр. Зеленоградск 14 308 34 14. Краснознаменски 1280 12 196 гр. Краснознаменск 3237 163 15. Немански 698 19 075 гр. Неман 10 931 130 16. Нестеровски 1061 15 336 гр. Нестеров 4086 140 17. Озьорски 877 14 051 гр. Озьорск 4108 120 18. Полески 834 18 461 гр. Полеск 7041 49 19. Правдински 1284 19 334 гр. Правдинск 4171 53 Железнодорожни 20. Светлогорски 33 17 158 гр. Светлогорск 13 030 39 Донское, Приморие 21. Славски 1349 20 274 гр. Славск 4145 105 22. Черняховски 1286 47 532 гр. Черняховск 36 423 89

От 1 януари 2017 г. има ново административно-териториално деление на Калининградска област, което включва 19 градски окръга и 3 муниципални района.

Селско стопанство Отглеждат се зърнени култури (зимна пшеница, ръж и ечемик); картофи, зеленчуци, фуражни и технически култури (рапица). Отглеждат се също едър рогат добитък, свине, птици, коне. Площ обработваема земя:година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015 хиляди хектара 369 416,3 349,6 262,1 217,9 148,1 245,5

Източници

Категория:Ексклави