Сърцето (; ) представлява кух мускулест орган с възрастови, полови и индивидуални характеристики, който играе ролята на помпа в сърдечно-съдовата система и по този начин поддържа кръвообращението.
Сърцето при хората Човешкото сърце е разделено от преграда, наречена септум, на лява и дясна половина (понякога наричани ляво и дясно сърце), които съответно се делят на: ляво предсърдие () и лява камера () дясно предсърдие () и дясна камера ()
В предсърдията се вливат вените на малкия и големия кръг на кръвообращението. От предсърдията кръвта попада в камерите, като по време на съкращението на сърдечния мускул (систола) дясната и лявата камера изтласкват по 70 ml кръв в белодробния ствол (truncus pulmonalis, съответно аортата). Сърцето се съкращава средно 70 пъти в минута (100 000 на ден), като кръвта, преминала през всеки от кръговете на кръвообръщението, е 5 l на минута (около 7000 l на ден). По време на диастолата сърдечният мускул се отпуска и кръвта нахлува отново в предсърдията и камерите. Между предсърдията и камерите се намират клапи, които се затварят по време на систолата и по този начин предотвратяват връщането на кръвта в предсърдията. Клапата между дясното предсърдие и дясната камера се нарича трикуспидална клапа (valva atrioventricularis dextra, Valva tricuspidalis), а между лявото предсърдие и лявата камера – митрална клапа (valva atrioventricularis sinistra, Valva mitralis). Между камерите и белодробния ствол, съответно аортата, също има клапи (пулмонална клапа и аортна клапа), които предотвратяват връщането на кръвта в камерите по време на диастолата.
Съкращението на сърцето се предизвиква и координира от система, която произвежда и пренася електрически импулси. Клетките, които създават импулсите, се намират в сино-атриални възли (Nodus sinuatrialis) в дясното предсърдие под мястото, където се влива горната куха вена. Оттам възбуждането се предава през мускулатурата на предсърдието до атрио-вентрикуларния възел (Nodus atrioventricularis), който провежда импулса със забавяне към мускулатурата на камерата. Силата и честотата на съкращенията се управляват от вегетативната нервна система (симпатикус и парасимпатикус). Кръвоснабдяването на самото сърце се осъществява от т.нар. коронарни артерии (дясна и лява). Три четвърти от венозната кръв на сърцето се събира в Sinus coronarius и се влива в дясното предсърдие.
Топография Разположение на сърцето
Сърцето е разположено в средното средостение (mediastinum) върху сухожилния център на диафрагмата (Centrum tendineum). Разположено е асиметрично, като 2/3 се намират наляво, а 1/3 надясно от срединната равнина.
Надлъжната ос на сърцето е разположена късо отгоре, отдясно и отзад – надолу, наляво и напред под наклон около 45° (26 – 54°) и в трите равнини. При дълбоко вдишване или повдигнато положение на диафрагмата (например при затлъстяване (обезитас)) сърцето може да е повдигнато в хоризонталната равнина, а при деца и слаби хора да сочи надолу при ъгъл по-голям от 50°.
Форма на сърцето
Сърцето тежи в норма при мъжете между 280 и 340 г (средно 300 г, 0,45% от телесната маса), а при жените – между 230 и 280 г (средно 250 г, 0,40% от телесната маса). Сърцето може да достигне тегло от над 500 г, което води до увреждания в сърдечната мускулатура.
Сърцето в норма има големината на юмрука на съответния човек. Формата му е на конус или пирамида със заоблен връх и широка основа. Основата на сърцето отговаря на задните (дорзални) страни на предсърдията. Надлъжната ос между основата и върха на сърцето е около 12 cm, напречният му размер в най-широката част 8 – 9 cm, а предно-задният размер 6 – 7 cm. Сърцето има предна повърхност към ребрата и гръдната кост, долна диафрагмална повърхност и лява и дясна белодробна повърхност. Дясната белодробна повърхност е изградена от част от лявата камера, а по-голямата част от дясната камера, която преминава в диафрагмалната повърхност през острия десен ръб в лявата белодробна повърхност е по-закръглена и не образува ръб. Външната граница между лявата и дясната камера е предната междукамерна бразда, а на задната междукамерна бразда. Предната бразда преминава в задната на върха на сърцето. Между предсърдията и камерите се намира една циркулярна бразда. В браздите се намират стволовете и по-големи разклонения на коронарните съдове. Предсърдията продължават напред в сърдечните уши, които достигат корените на аортата и белодробния ствол.
Проекция на сърцето върху гръдния кош
Голяма част от предната повърхност на сърцето е покрита и от плеврата на белите дробове, като покрито само от перикард остава малко триъгълно поле (trigonum pericardiacum), където сърцето влиза чрез перикарда в директен контакт с гръдната кост и хрущялите на четвъртото, петото и шестото ребро. В областта на Trigonum pericardiacum могат да се правят инжекции директно в дясната камера без да се наранява плеврата. Задната непокрита от белите дробове част на сърцето лежи върху хранопровода и аортата.
Горната граница на сърцето се проектира върху горните ръбове на третите ребрени хрущяли. Дясната му граница представлява линия, която върви успоредно на около 2 cm вдясно от десния ръб на гръдната кост (Sternum) и завършва на височината на петия ребрен хрущял, където продължава почти хоризонтално като долна граница на сърцето. Долната граница на сърцето преминава в лявата граница в точката, където се проектира върхът на сърцето. Върхът на сърцето се проектира в петото междуребрие на 1 – 2 i; надясно от т.нар. медиоклавикуларна линия, която минава през средата на ключицата (clavicula). Горният край на лявата граница е на около 2 cm вляво от левия ръб на гръдната кост на нивото на третия ребрен хрущял.
Аускултация При преслушването на сърцето със стетоскоп (аускултация) могат да се чуят сърдечните тонове, както и шумове от клапите. Първият сърдечен тон се получава в началото на систолата със затварянето на предсърдно-камерните клапи (първо митралната клапа, след това трикуспидалната), а вторият – при затварянето на аортната и пулмоналната клапа в началото на диастолата (първо аортна, след това пулмонална клапа). При дефекти на клапите съответните шумове се чуват на т.нар. максимални точки (Puncta maxima), където се провеждат от потока на кръвта: аортната клапа се аускултира вдясно от ръба на гръдната кост във второто междуребрено пространство, пулмоналната клапа – вляво във второто междуребрено пространство. Митралната клапа има Punctum maximum в областта на сърдечния връх (5-то междуребрено пространство на нивото на медиоклавикуларната линия), докато шумове от трикуспидалната клапа се чуват до десния ръб на гръдната кост на нивото на четвъртото до петото ребро.
Рентгенологично изследване На рентгенови снимки сърцето рязко се разграничава от изпълнените с въздух бели дробове като част от срединната сянка (проекция на гръбначен стълб, гръдна кост, сърце и медиастинум). В предно-задната проекция десният ръб на сърдечната сянка се образува от дясното предсърдие и от горната куха вена, а лявата – от лявата камера, лявото сърдечно ухо и белодробния ствол. Над контура на белодробния ствол се намира контурът на аортната дъга. Чрез рентгенова компютърна томография (CT) или ядрено-магнитен резонанс (MRT) могат да се изобразят разрези от сърцето.
Устройство на камерите и предсърдията Дясно предсърдие (Atrium dextrum) Дясното предсърдие има кубовидна форма и заема най-дясната част на сърцето. В дясното предсърдие се вливат горната и долната куха вена, образувайки венозния синус (sinus venarum cavarum), чиято граница с останалата част от предсърдието външно е една бразда – sulcus terminalis, а от вътрешната страна една изпъкнала линия – Crista terminalis. Вътрешната повърхност на синуса е гладка. На долния ръб на отвърстието на долната куха вена се намира тънка ниска гънка т.нар. клапа на долната куха вена – valvula venae cavae inferioris (Eustachii), която играе роля при феталното кръвообращение, като насочва потока на кръвта от долната куха вена към овалното отвърстие и лявото предсърдие. Друга сърповидна гънка на ендокарда е valvula sinus coronarii (Thebesii), която се намира вентрокаудално (напред и надолу) от отвърстието на венечния синус на сърцето (sinus coronarius cordis), който събира венозната кръв от сърдечната стена. Останалата част от предсърдието се намират т.нар. гребеновидни мускули (mm. pectinati). В предсърдието те са по-малко на брой, а в ухото са повече и прекосяват целия лумен.
Предсърдната преграда (Septum interatriale) не притежава Mm. pectinati и повърхността и е предимно гладка. В задната част на септума над отверстието на долната куха вена се намира плитка яма с овална форма – fossa ovalis, която е остатък от Foramen ovale. Ръбът на тази яма – Limbus fossae ovalis (Vieussenii), който е по-добре изразен отгоре и отпред съдържа мускулни снопчета, за разлика от дъното на ямката, което е ципесто. При около 20% от индивидите в горния заден ръб на ямката остава малък процеп, който свързва дясното с лявото предсърдие като остатък от феталния Foramen ovale, който не води до значителни смущения във функциите на сърцето. Част от септума на предсърдието (широка няколко милиметра), намираща се над септалното платно на трикуспидалната клапа, граничи не с лявото предсърдие, а с лявата камера, тоест е предсърдно-камерна преграда (Septum atrioventiculare). Тази част от стената на предсърдието има предна мембранна част (Pars membranacea) и задна мускулна част (Pars muscularis).
Ляво предсърдие (Atrium sinistrum) Лявото предсърдие заема задната част на сърцето и достига чрез върха на лявото ухо (Auricula sinistra) до основата на белодробния ствол. В лявото предсърдие се вливат по две белодробни вени от всяка страна, като е възможно вените да са по една от всяка страна (получени при сливането на съответните две) или повече от четири. Вътрешната повърхност на предсърдието, намираща се между белодробните вени, е гладка. Тази част от предсърдната стена произлиза от включени в стената на предсърдието сегменти от белодробните вени при ембрионалното развитие, в които по-късно навлизат и миокардни клетки. Останалата част от предсърдието съдържа гребеновидни мускули (Mm. pectinati), които в ухото прекосяват лумена. В септума се наблюдава слабо хлътване, съответстващо на овалната яма.
Фиброзен скелет на сърцето За да се избегне предаването на импулси от предсърдията на камерите, съществува фиброзен скелет на сърцето, който служи и за закрепяне на клапите на сърцето и мускулните влакна на сърдечната мускулатура. Фиброзният скелет е съставен от два пръстена и два фиброзни триъгълника. Левият и десният фиброзен пръстен (Anulus fibrosus sinister Anulus fibrosus dexter) се намират между съответните предсърдия и камери. Левият пръстен е изграден само от фиброзно-компактна съединителна тъкан, а десният включва и мастна тъкан. Между двата пръстена се намира десният фиброзен триъгълник (Trigonum fibrosum dextrum), през който минава снопчето на Хис. При някои бозайници в десния фиброзен триъгълник се намира костна тъкан. Над десния фиброзен триъгълник се намира „фиброзният пръстен“ на аортата, който е закрепен за десния и левия фиброзен пръстен и граничи с левия фиброзен триъгълник (Trigonum fibrosum sinistrum). Чрез тънко сухожилие се свързва с фиброзния пръстен на белодробния ствол. Пръстените на аортата и белодробния ствол нямат форма на пръстени, а по-скоро на три полу-луни, свързани в кръг, които отговарят на залавните места на съответните полулунни клапи.
Атриовентрикуларни клапи