Самуел Ярослав За̀хей () е словашки публицист и преводач.
Биография Роден е на 31 март 1841 г. в Мито под Дюумбером, Австрийска империя. През 1866 г. завършва филология и история във Виена. От 1881 г. се установява в София. В периода 1881 – 1895 г. е подпредседател на дружество „Славянска беседа“. Пропагандира българската култура в Словакия. Сътрудничи в продължение на повече от 30 години на словашкия вестник „Народне новини“ с коментари, скици и етюди от политическия живот в България. Използва псевдонимите: De profundis, Jaroslav Ďumbiersky, Jaroslav Zniovsky, J. S. Podzniovsky, Pravdomil, Samoslav. Публикува и статии за културни събития в Словакия в български вестници и списания. Издава на български книгата „Словаците. Тяхното минало и настояще“ през 1912 г. Умира на 4 февруари 1918 г. в София.
Преводи Самуел Захей превежда на словашки: „Немили-недраги“ (1891); „Под игото“ (1902); „Бай Ганьо“; разкази от Иван Вазов.
Източници
Категория:Словашки публицисти Категория:Словашки преводачи Категория:Починали в София