Спящата Венера () е картина на венецианския художник Джорджоне, рисувана от него малко преди смъртта му от чума през 1510 година и завършена от Тициан. Първият успява да нарисува само голата Венера и вероятно скалата зад нея, а вторият – пейзажа, небето, дрехите на които лежи богинята; освен това поставя в краката ѝ Купидон. Неговата фигура не е достигнала до наши дни и се открива само с помощта на инфрачервено заснемане. На няколко места в картината се вижда и работата на неизвестен художник.
История Картината е част от колекцията на Галерията на старите майстори в Дрезден, Германия. Тя е закупена, като картина на Джорджоне, през 1695 година от френски търговец за Август II Силни, курфюрст на Саксония, но през 1722 година е описана в каталога като „Венера от Тициан“. В началото на 19 век е считана за копие на картина от Тициан. Нейното влияние върху художниците е изключително голямо, а самата тема е повтаряна многократно от редица известни художници. Така например подобен мотив е използван от Тициан във „Венера Урбинска“, а Едуар Мане – в „Олимпия“.
Вижте също
„Голата маха“ – картина на Франциско Гоя Афродита Пол Гоген Себастиано дел Пиомбо
Категория:Картини на Джорджоне Категория:Култура в Дрезден