Оскар Дирлевангер () е немски офицер (СС-Оберфюрер) и военен престъпник, който е основател и командир на нацисткото наказателно формирование „Дирлевангер“ по време на Втората световна война.
Името му е тясно свързвано с някои от най-ужасните престъпления през войната. Той се сражава също в Първата световна война и Испанската гражданска война. Умира след края на Втората световна война, докато е в съюзнически арест, вероятно пребит до смърт от пазачите си.
Дирлевангер е неизменно описван като изключително жестока личност от историци и изследователи, включително като „психопатичен убиец и детенасилник“,Steven J. Zaloga (1982) The Polish Army 1939 – 45. Osprey. с. 25. ISBN 0-85045-417-4. „насилствено садистичен“, и „експерт по изтребването и поклонник на садизма и некрофилията“. Според Тимъти Снайдър, „във всички театри на военните действия през Втората световна война, малко могат да се сравняват по жестокост с Дирлевангер“.
Биография Първа световна война Дирлевангер е роден във Вюрцбург. Записва се в пруската армия през 1913 г. и служи като картечар в гренадирски полк 123 „Кьониг Карл“, част от XIII (Кралски Вюртембергски) корпус на Западния фронт, където участва в немското нахлуване в Белгия, а по-късно се сражава във Франция. Той е награден с медали Железен кръст 2-ра и 1-ва степен, след като е ранен шест пъти, и завършва войната като лейтенант, ръководещ рота картечари в състава на Пехотен полк 121 на Източния фронт в Русия и Румъния. При прекратяването на враждебните действия на немските формирования на Дирлевангер е наредено да се интернират в Румъния, но Дирлевангер не се подчинява на заповедите и повежда 600 души от неговите и други формирования обратно в Германия.Ingrao, с. 54 Според немския биограф Кнут Станг, войната е допринасящ фактор, който определя по-нататъшния живот на Дирлевангер и неговите терористични военни методи, тъй като „аморалната му личност, с алкохолизъм и садистична сексуална ориентация, е допълнително разбита от преживяванията на фронта през Първата световна война и нейното яростно насилие и варварство“.Knut Stang (2004) „Oskar Dirlewanger: Protagonist der Terrorkriegsführung“ in Mallmann, Klaus-Michael (ed.) Karrieren der Gewalt: Nationalsozialistische Täterbiographien. Wissenschaftliche Buchgesellschaft. Darmstadt. с. 77. ISBN 3-534-16654-X.
Междувоенен период След края на Първата световна война Дирлевангер, описван в полицейски доклад като „психически нестабилен, насилствен фанатик и алкохолик, който има навика да изригва в насилие под влиянието на наркотици“, се присъединява към различни крайнодесни паравоенни войски от Фрайкорпс и се сражава срещу немските комунисти в Рур и Саксония и срещу полските националисти в Горна Силезия. Участва в потушаването на опит за пуч, Германската революция от 1918 – 1919 г. По-късно Дирлевангер командва въоръжено формирование от студенти, което е създадено от него. На 27 март 1921 г. (Великден) Дирлевангер командва брониран влак, който се движи в посока Зангерхаузен, окупиран от войски на Комунистическата партия на Германия. Атаката на Дирлевангер се проваля, а вражеските войски успяват да отцепят силите му. След като на Дирлевангер са изпратени подкрепления от про-правителствени сили през нощта, комунистите се оттеглят от града. В хода на тази операция, Дирлвангер е одраскан от куршум по главата. След като Нацистката партия получава властта, Дирлевангер се прославя като „освободител на града от червените терористи“ и става негов почетен гражданин през 1935 г.French MacLean (1998) The Cruel Hunters: SS-Sonderkommando Dirlewanger Hitler's Most Notorious Anti-Partisan Unit. Schiffer Pub. с. 37. ISBN 0-7643-0483-6. Дирлевангер получава прозвището „Ганди“, поради слабото си телосложение.
Между военните си набези той учи в Гьоте университет Франкфурт на Майн и през 1922 г. завършва докторат по политически науки.Wistrich, Robert S. (2001). Who's Who of Nazi Germany: Dirlewanger, Oskar. Routledge, с. 44. ISBN 0-415-26038-8. През следващата година той се присъединява към Нацистката партия и СА, а по-късно и към СС. В периода 1928 – 1931 г. той е изпълнителен директор на текстилна фабрика, притежавана от еврейско семейство, в Ерфурт, където той се отказва от активната служба към СА, но финансово подкрепя организацията, като вероятно си набавя пари чрез незаконно присвояване от компанията си.Ingrao, с. 63
Дирлевангер работи на различни места, включително в банка и фабрика за трикотаж. Многократно е осъждан за незаконно притежание на оръжие и незаконно присвояване на служебни средства. През 1934 г. е осъден на две години затвор за изнасилването на 14-годишно момиче от Съюза на немските момичета, както и за незаконната употреба на правителствено превозно средство и повреждането му под въздействието на алкохол. Дирлевангер губи работата си, докторската си степен и всичките си военни почести и е изключен от Нацистката партия. Малко след като е освободен от затвора в Лудвигсбург, той отново е арестуван с подобни провинения за рецидивизъм. Изпратен е в концлагера във Велцхайм.George H. Stein (1984). The Waffen SS. Cornell University Press, с. 266. ISBN 0-8014-9275-0.Ingrao, с. 71 Дирлевангер е освободен и възстановен на служба в генералния резерв на СС след личната намеса на военния му другар и местен кадър на Нацистката партия Готлоб Бергер, който е и дългогодишен приятел на Хайнрих Химлер.
След това Дирлевангер заминава за Испания, където се записва в редиците на Испанския легион по време на Испанската гражданска война. Чрез Бергер той се прехвърля в немския легион Кондор, където служи от 1936 до 1939 г. и е ранен три пъти. След по-нататъшна намеса на покровителя му Бергер, той успешно подава молба досието му да бъде преразгледано след службата му в Испания.Maguire, Peter H. (2002). Law & War: An American Story. New York: Columbia University Press, с. 163. ISBN 978-0-231-12050-0. Дирлевангер е възвърнат в редиците на Нацистката партия, макар и с нов партиен номер. Докторската му степен е възстановена.
Втора световна война В началото на Втората световна война, Дирлевангер доброволства във Вафен-СС и достига ранг оберщурмфюрер. Накрая става командир на така наречената бригада „Дирлевангер“ (първоначално обозначавана като батальон, по-късно разширена в полк, бригада и накрая дивизия), съставена първоначално от малка група бивши бракониери и войници. По това време се смята, че отличните способности за следене и стрелба на бракониерите могат да се използват в борбата срещу партизаните. По-късно войниците на Дирлевангер основно се набират от постоянно нарастващите групи на немски осъдени престъпници (цивилни и военни) и затворници от концлагери, като накрая се включват хора, съдени за хомосексуалност, политически престъпници, осъдени за анти-нацистките си убеждения и дейности, цигани и дори пациенти от психиатрии.
В началото, на формированието са възлагани основно задачи за охрана в окупирана Полша, където Дирлевангер служи като командир на трудов лагер в редиците на отрядите „Мъртва глава“. Лагерът става обект на разследване за злоупотреби на съдията от СС Георг Конрад Морген, който обвинява Дирлевангер в своеволни действия и убийства, корупция и „опозоряване на расата“ (расеншанде).Philip W. Blood, Hitler's Bandit Hunters: The SS and the Nazi Occupation of Europe Според Морген, „Дирлевангер е неудобство и ужас за цялото население. Той многократно ограбва Люблинското гето, изнудвайки за откупи“. Жестокостите на Дирлевангер включват инжектиране на стрихнин в телата на млади затворнички еврейки, които преди това съблича и бие с камшик, за да ги гледа как конвулсират до смърт с приятели за удоволствие.Richard Grunberger (1971). The 12-Year Reich: A Social History of Nazi Germany, 1933 – 1945. Holt, Rinehart and Winston. с. 104. ISBN 0-03-076435-1. Според Раул Хилберг, този лагер е едно от първите места, на които се появява слуха за „сапун от човешки трупове“.David Crowe (2004) Oskar Schindler: The Untold Account of His Life, Wartime Activities, and the True Story Behind the List. Basic Books. с. 346. ISBN 0-8133-3375-X. Според слуха, Дирлевангер нарязвал еврейски жени и ги варял с конско месо, за да получава сапун. Основният покровител на Дирлевангер в СС остава Готлоб Бергер. Според Петер Лонгерих, ръководството на Дирлевангер „се характеризира с продължителна злоупотреба с алкохол, плячкосване, садистични зверства, изнасилвания и убийства, докато менторът му Бергер толерира това поведение, както и Химлер, който спешно се нуждае от такива хора в борбата си срещу подчовеците“.Longerich, с. 345 – 346 В писмо до Химлер, СС-Бригадефюрер Одило Глобочник препоръчва Дирлевангер, наричайки го отличен водач.Longerich, с. 831 На Нюрнбергските процеси след войната Бергер заявява, че Дирлевангер е добър войник, който не знае кога трябва да спре да пие.French L. MacLean (2007) Thanks God That's Gone to the Butcher: 2000 Quotes from Hitler's 1000-year Reich. Schiffer Publishing. с. 23. ISBN 0-7643-2786-0.
През февруари 1942 г. формированието на Дирлевангер е назначено за антибандитски действия в Беларус. Тимъти Снайдър пише, че „предпочитаният метод на Дирлевангер е да събира местното население в хамбар, да го подпали и след това да застреля с картечница всеки, който се опита да избяга“.Timothy Snyder, Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin, с. 241 – 242, 304 Събраните граждани рутинно се използват като човешки щитове и се пускат да минават през минни полета. Ричард Роудс пише, че Дирлевангер и войската му „изнасилват и измъчват млади жени и избиват евреи подобно на Айнзацгрупите в Беларус през 1942 г.“.Richard Rhodes, Masters of Death: The SS-Einsatzgruppen and the Invention of the Holocaust На Химлер са добре известни деянията и репутацията на Дирлевангер, но въпреки това го награждава със златен Германски кръст на 5 декември 1943 г. като признание за действията на формированието му по време на антипартизанската операция „Котбус“ (май-юни 1943 г.), по време на която Дирлевангер избива над 14 000 „бандита“.