Теофан Райнов Попович е български обществен и политически деец от Възраждането, син на известния книжовник и учител Райно Попович. Един от основателите на движението „Млада България“, съратник на Георги Раковски, Иван Касабов, Любен Каравелов и Васил Левски.
Биография Ранни години Роден през януари 1837 г. в Карлово в семейството на учителя Райно Попович. Връстник и съученик на Васил Левски. Учи във взаимното училище и в гръкоеленическата школа при баща си. През 1851 г. постъпва в училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, което завършва през 1855 г. и заминава за Цариград, където започва работа в търговската кантора „Братя Гешови“.www.voivodi.eu
През 1858 г. след смъртта на баща му заминава за Виена при своя вуйчо Христо Д. Гешов, където учи счетоводство, помага в търговската кантора на вуйчо си, а след смъртта му през 1860 г. поема дейността ѝ. През 1862 г. се среща с Георги Раковски и се посвещава на революционното дело. През 1863 г. се жени за Елисавета Манова от Казанлък, която умира две години по-късно при раждане. През 1864 г. е обвинен в умишлен фалит на кантората, съден е във Виена и лежи за кратко в затвора.
Революционна дейност След като се завръща в България, се установява в Пловдив, а през 1867 г. заминава за Цариград, където се включва в борбите за църковна независимост. През есента на 1868 г. получава предложение от адвокат Манол Иванов, който отговаря за турското разузнаване сред българската емиграция, да стане турски шпионин. Заедно с д-р Миркович той приема, но с ясната идея да работи като двоен агент – вместо да издава българите, да им помага да избегнат преследване.www.otbrana.com След ареста на д-р Миркович е принуден на бяга в Цюрих и се завръща в Цариград през 1872 г. след смъртта на великия везир Али паша.
Поддържа връзки с българската емиграция – с Георги Раковски – още от 1862 г., Любен Каравелов, Иван Касабов. Член е на политическата групировка „Млада България“ на Иван Касабов. С парите, дадени му от османските власти за подкупи, финансира емигрантската преса, дори и обиколката на Васил Левски в България. Именно при него Левски праща помощника си Ангел Кънчев, за което пише писмо на Райнов на 25 ноември 1871 г.Страшимиров, Димитър. „Васил Левски. Живот, дела, извори.“, т. 1, София, 2014, с. 99. През 1869 г. със специална мисия посещава Италия, Женева и Лондон, където се среща с Джузепе Мацини, Михаил Бакунин и Александър Херцен.Каратеотодора-Възвъзова, Кирила, Здравка Нонева, Виктория Тилева. Васил Левски. Документален летопис 1837 – 1873, С., 1987, с. 302. Участва в учредителното събрание на БРЦК на 25 март 1872 г.
През 1872 г. е назначен за главен управител на Баронхиршовата железница, където работи до 1877 г. Заподозрян от турските власти отново бяга – този път в Триест, откъдето се завръща след края на Руско-турската война през 1878 г.
След Освобождението Веднага след Освобождението е назначен за окръжен управител на Карлово, а по-късно и за префект на Пловдив. От октомври 1882 г. до януари 1883 г. е помощник-кмет на София. След това е околийски управител на Омуртаг, окръжен управител на Хасково, Бургас, Силистра, Видин, Свищов, Разград, Трън, Севлиево, Пазарджик и Кюстендил. За приноса му за изграждане на българската държавност през 1890 г. е награден с орден „Св. Александър“ – V степен с грамота.www.voivodi.eu
Умира в Карлово на 18 септември 1910 г.
Памет Един локомотивите на БДЖ „Сименс Смартрон“ носи името на Теофан Райнов. Пуснат е в експлоатация през 2025 година.
Източници
Външни препратки Георгиева, Елена. „Един живот за Отечеството (личен приятел на Левски; под маската на шпионин; активен участник в Априлското въстание)“, в. „Карловска трибуна“, бр. 38/18. ІХ. 1970. Каратеотодора-Възвъзова, Кирила, Здравка Нонева, Виктория Тилева. Васил Левски. Документален летопис 1837 – 1873, С., 1987. Страшимиров, Димитър. "Васил Левски. Живот, дела, извори., т. 1, София, 2014. „Теофан Райнов – революционер и възрожденец“, в. „Отечествен глас“, бр. 6971/14. ІV. 1967. Славчев, Никола. „Теофан Райнов като революционер и възрожденец“, София 1940. Шабанов, Иван. „Един живот – борба, един идеал – свобода“, в. „Работническо дело“, бр. 140/20. V. 1970.
Категория:Български възрожденци Категория:Родени в Карлово Категория:Починали в Карлово