Втори Прибалтийски фронт е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война2-й Прибалтийский фронт.
Формиране, бойни действия, разформироване Формиране, командващи Формирането на Втори Прибалтийски фронт става на северозападното направление на 20 октомври 1943 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 16 октомври 1943 г. чрез преименуване на Прибалтийския фронт н състав 11-а, 20-а и 22-ра армии, 3-та ударна армия, 6-а и 11-а гвардейски армии и 15-а въздушна армия.
Командващи на фронта са: армейски генерал, от 20 април 1944 г. генерал-полковник Маркиан Михайлович Попов (20 октомври 1943 – 23 април 1944) армейски генерал Андрей Иванович Ерьоменко (23 април 1944 – 4 февруари 1945) генерал-полковник Маркиан Михайлович Попов (4 – 9 февруари 1945) маршал Леонид Александрович Говоров (9 февруари – 31 март 1945).
Бойни действия От 1 до 21 ноември 1943 г. войските от лявото крило на фронта във взаимодействие с Първи Прибалтийски фронт водят настъпление на витебско-полоцкото направление.
През януари и февруари 1944 г. фронтът участва в Ленинградско-Новгородската стратегическа операция. С настъплението си в района на Новосоколники войските на фронта сковават немската 16-а армия и не допускат прехвърлянето на нейните сили в района на Ленинград и Новгород. В хода на Староруско-Новоржевската операция те се придвижват на 110 – 160 km и излизат на подстъпите към градовете Остров, Пушкински Гори и Идрица. През юли войските на фронта провеждат Режицко-Двинската операция и се придвижват на 200 km на запад. През август фронтът разгръща настъпление в Псковско-Любанската низина и, обхождайки противника през труднопроходими блата и тресавища, се придвижва на още 60 – 70 km, покрай левия бряг на река Западна Двина и освобождава жп станция Мадона.
През септември и октомври 1944 г. фронтът взима участие в Рижката операция. Към 22 октомври той излиза на тукумската отбранителна линия на противника и заедно с войските на Първи Прибалтийски фронт блокира в Курландия немската група армии „Север“. След това до април 1945 г. войските на фронта продължават блокадата и водят боеве за унищожаването на курланската групировка на противника, приемайки в своя състав част от войските на Първи Прибалтийски фронт.
Разформироване На 1 април 1945 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 29 март 1945 г. фронтът е разформирован, а неговите войски са включени в състава на Ленинградския фронт.
Съставни армии 11-а армия – генерал-лейтенант Иван Иванович Федюнински (20 октомври 1943 – 24 октомври 1943) 20-а армия – генерал-лейтенант Антон Иванович Лопатин (20 – 30 октомври 1943); генерал-лейтенант Николай Иванович Гусев (1 ноември 1943 – ?) 22-ра армия – генерал-лейтенант Василий Александрович Юшкевич (20 октомври 1943 – 5 април 1944); генерал-лейтенант Генадий Петрович Коротков (5 април 1944 – 1 април 1945) 42-ра армия – генерал-лейтенант Владимир Петрович Свиридов (10 август 1944 – 1 април 1945) 51-ва армия – генерал-лейтенант Яков Григориевич Крейзер (20 май – 1 юли 1944) 1-ва ударна армия – генерал-лейтенант Генадий Петрович Коротков (20 ноември 1943 – 22 февруари 1944 и 15 февруари – 1 април 1944); генерал-полковник Никандър Евлампиевич Чибисов (1 април – 22 май 1944); генерал-лейтенант Никанор Дмитриевич Захватаев (22 май – 7 юли 1944 и 16 октомври 1944 – 10 януари 1945); генерал-лейтенант Владимир Николаевич Разуваев (10 февруари – 1 април 1945) 3-та ударна армия – генерал-лейтенант Кузма Никитович Галицка (20 октомври – 20 ноември 1943); генерал-полковник Никандър Евлампиевич Чибисов (21 ноември 1943 – 5 април 1944); генерал-лейтенант Василий Александрович Юшкевич (6 април – 15 август 1944); генерал-лейтенант Михаил Никанорович Герасимов (16 август – 5 октомври 1944); генерал-майор Николай Павлович Симоняк (6 октомври – декември 1944) 4-та ударна армия – генерал-лейтенант Пьотър Фьодорович Малишев (4 юли – 8 август 1944) 6-а гвардейска армия – генерал-лейтенант, от 28 юни 1944 генерал-полковник Иван Михайлович Чистяков (20 октомври 1943 – 1 юли 1944) 10-а гвардейска армия – генерал-лейтенант Александър Василиевич Сухомлин (9 декември 1943 – 20 януари 1944); генерал-лейтенант Михаил Илич Казаков (20 януари 1944 – 1 април 1945) 11-а ударна армия – генерал-полковник Иван Христофорович Баграмян (20 октомври – 15 ноември 1943); генерал-майор Александър Сергеевич Ксенофонтов (15 – 25 ноември 1943); генерал-лейтенант Кузма Никотович Галицки (25 ноември 1943 – юни 1944) 15-а въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията, от август 1944 генерал-полковник от авиацията Николай Фьодорович Науменко (20 октомври 1943 – 1 април 1945)
Източници
Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941 – 45, т. 28, стр. 103 – 104
Категория:Съветски фронтове