Константин Бранковяну () е велик логотет и владетел на Влашко (1688 – 1714).

Произход и брак Син е на княз Матей Бранковяну (Басараб) по родствената линия на клона Крайовеску и на Станка Кантакузино. Константин е племенник и наследник на влашкия княз Кантакузино.

Женен е за Марика, дъщеря на княз Антоний Попещи (1669 – 1672).

Управление

През октомври 1688 г., след смъртта на чичо си Щербан Кантакузино, Константин Бранковяну поема властта във Влашко по майчина линия – от семейство Кантакузино. Константин поема управлението на Влашко непосредствено след томоса на Вселенската патриаршия в лицето на Дионисий IV Муселимис, по силата на който Киевската митрополия е присъединена към Руската патриаршия. Бранковяну по майчина линия е наследник на Михаил Кантакузин Шейтаноглу, който логистира патриаршеското достойнство на Руската православна църква.

Константин мести столицата на Княжество Влахия от Търговище в Букурещ и започва широка строителна дейност във Влашко – двореца Могошоая и редица православни манастири (включително Хорезу) са построени в така наречения бранковянски стил. Управлението му е запомнено като просвещенско – открива четири печатници и много училища.

В ранните години на управлението си се ползва с подкрепата на болярската партия Кантакузино. Столник Константин Кантакузино е негов съветник във външните работи и същевременно началник на княжеската канцелария. Останалите членове на рода Кантакузино са членове на болярския съвет или командири във влашката армия.

Константин Бранковяну е номинално османски васал. Във връзка с така наречената Голяма турска война, Високата порта му вдига двойно налога от Влашко, в замяна на което се сдобива с наследственото право от султана и падишах – да управлява наследствено Влашкото княжество. Това му наследствено право, след Карловацкия мир, става причина през 1703 г. да влезе в конфликт за наследяването на властта във Влашко – с останалите представители на влиятелното болярско семейство Кантакузино.

Канонизация Румънската православна църква канонизира Константин Бранковяну през 1992 г., а с решение от 7 март 2018 г. на светия синод на Руската православна църква, Константин се отбелязва и почита като е включен в календара на светците и на Руската православна църква.ЖУРНАЛЫ заседания Священного Синода от 7 марта 2018 года / Официальные документы / Патриархия.ru

Деца

Станка (1676) Мария (1678) Илинка (1682) Константин (1683) Стефан (1685) Сафра (1686) Раду (1690) Анцуча (1691) Балша (1693) Смаранда (1696) Матей (1698)

Свързани статии Свети Трима Светители (Яш)

Бележки

Външни препратки

Категория:Владетели на Влашко Категория:Басараб Категория:Крайовеску Категория:Кантакузино Категория:Родени в Румъния Категория:Починали в Истанбул