Молтке () е линеен крайцер на Германския императорски военноморски флот от Първата световна война. Главен кораб в едноименната серия линейни крайцери. Следва да се отбележи, че терминът „линеен крайцер“ () започва да се употребява в германския ВМФ едва след Първата световна война и корабите от дадения клас официално се наричат „големи крайцери“ ().Erwin Strohbusch, „Kriegsschiffbau seit 1848“; Bremerhaven, 1977
Наречен е в чест на фелдмаршал Хелмут Молтке (1800 – 1891), началник на полевия щаб при император Вилхелм I и фактически главнокомандващ на пруската армия във войните с Австрия (1866) и с Франция (1870 – 1871).
Особености на немските линейни крайцери Немските линейни крайцери от началото на XX век са предназначени за поддръжка на линкорите в състава на ескадрите и се строят основно за бой с конкретен противник – английските линейни крайцери от същия период.
Отличие на немските линейни крайцери е по-голямото внимание, отделяно върху живучестта на кораба, по-мощното брониране и по-ефективната корабна артилерия.
Например, заложеният в същата 1907 г. английски крайцер „Инвинсибъл“ има скорост от 25,5 възела срещу 28 на „Молтке“, брониране от 152 мм на пояса и 178 мм на кулите срещу съответно 270 мм и 230 мм при „Молтке“. „Инвинсибъл“ има 8 оръдия 305-мм, а „Молтке“ – 10 оръдия 280-мм, но при това благодарение на съчетанието „калибър/броня“ немският крайцер все пак има огнево превъзходство над английския.„За сравнение на нашите кораби с равноценните английски ще приведа само една цифра. Нашият „Дерфлингер“, даже без оглед превъзходството на германските боеприпаси, може да пробие най-дебелата броня на британския „Тайгър“ от разстояние 11 700 метра; на „Тайгър“ за същото е нужно да се приближи до „Дерфлингер“ на разстояние от 7800 метра. Примерно толкова поразително превъзходството по въоръжение и здравина на бронята обладават почти всички линкори на тази възраст“. Алфред фон Тирпиц „Спомени“
Тези отличия най-ярко се проявяват в Ютландското сражение: за да изпратят на дъното английски линеен крайцер, са достатъчни попаденията на 5 снаряда. Немските крайцери „Зайдлиц“ и „Дерфлингер“ получават съответно 21 и 17 попадения, но успяват да останат на вода и да се върнат в своята база.
В същото сражение крайцерите на британците „Инвинсибъл“ и „Индифатигъбъл“ отиват под водата в течение на три минути след попаденията, крайцерът „Куин Мери“ – след 38 секунди, а единственият загинал немски линеен крайцер – „Лютцов“ – след 24 попадения потъва едва по пътя към базата.
История на разработването Проектирането на новия тип линеен крайцер се води от септември 1907 г. до септември 1908 г. под ръководството на главния конструктор инженера Дитрих.
История на строителството На 17 септември 1908 г. корабостроителницата „Блом унд Фос“ получава поръчката за построяване на линейния крайцер от новия проект под индекс „G“Според „Закона за флота“ (German Naval Laws) и ред поправки към него броя на големите крайцери, в числото на които влизат и линейните крайцери, в германския флот трябва да бъде двадесет единици. След това крайцери могат да се строият само за замяна на старите. Крайцерите, които допълват броя до двадесет, получават при залагането си литерно обозначение, а име вече само при спуска на вода.. Килът на кораба е заложен на 23 януари 1909 г. (според други данни на 7 декември 1908 г.), спуснат е на вода на 7 септември 1910 г.
На обреда за кръщаване на крайцера присъства генерал фон Молтке-младши – племенник на фелдмаршал граф фон Молтке-старши, в чест на който и е наречен кораба.
По-рано това име се носи от остарялата желязна корвета (SMS Moltke (1877)), която едва на 10 октомври 1910 г. е извадена от списъците на флота.
Стапелният период за крайцера „Молтке“ съставя 14,5 месеца, дострояването на вода – почти 18 месеца.
На 10 септември 1911 г. „Молтке“ със заводски екипаж на борда излиза от Хамбург за ходови изпитания в Северно море и преплава около Ютландския полуостров в Кил. Там, на 30 септември 1911 г., корабът пристъпва към изпитанията.
На 31 март 1912 г., след изпитанията корабът окончателно влиза в състава на 1-ва разузнавателна група вместо извадения в резерва броненосен крайцер „Роон“.
Стойността на построяване на кораба съставя 42 603 000 марки или 21 302 000 златни рубли.
Конструкция Конструкция на корпуса и надстройките Корпусът на крайцера се дели от водонепроницаеми прегради на 15 основни отсека. Двойно дъно има на протежение 78% от дължината на линейните крайцери от типа. Способът за набор на конструкциите на корпуса е смесен.
Въоръжение Въоръжението на кораба се състои от десет 283-мм скорострелни оръдия „28 cm SK L/50“ с дължина на ствола 50 калибра в пет двуоръдейни кули.
Носовата кула има сектори на обстрел 300°, кърмовите 290°, бордовите 180° по близкия борд и 125° по противоположния.
За разположените по диаметралната плоскост кули ъгълът за наклон на стволовете на оръдията е −8°, на възвишение +13,5° и за бордовите кули съответно −5,5°и +16° с далечина на стрелбата 18 100 – 19 100 м (98 – 103 кабелта).
Боекомплектът им наброява 810 бронебойни снаряда (81 на оръдие) – макар английските източници да твърдят, че тази цифра се отнася само за двете бордови кули, а за трите кули, разположени в диаметралната плоскост, боекомплектът съставлява 96 снаряда на оръдие.
След участието в Ютландската битка ъгълът на възвишение за всички оръдия е увеличен до +16°, което позволява да се води огън на далечини до 19 400 м (105 каб.).
Височината на осите на оръдията над водолинията при носовата кула съставлява 9 м, на бордовите кули – 8,4 м, на кърмовите – 8,6 м и 6,2 м съответно.
Теглото на заряда съставлява 123 кг. Теглото на бордовия залп е равен на 7479 кг в минута.
Боекомплектът на оръдията на главния калибър наброява 810 снаряда, скорострелността на всяко от оръдията е равна приблизително на 2,5 изстрела в минута.
Управлението на артилерийския огън се води от два бронирани поста за управление, получаващи необходимата информация от разположените на двете мачти марса. Прибори за централно насочване на артилерията на главния и средния калибри са поставени на „Молтке“ в първата половина на 1915 г.
Средният калибър на линейните крайцери от типа „Молтке“ е представен от 12 скорострелни оръдия среден калибър (150-мм) с дължина на ствола 45 калибра (6750 мм) в установки образец 1906 г.
Оръдията се разполагат в батареята на каземата на горната палуба в пространството между мачтите.
Ъгълът на наклон на стволовете на оръдията съставлява −7°, на възвишение +20°, което осигурява далечина на стрелбата със снаряда с тегло от 46 кг на до 13 500 м (73 каб.). Техният боекомплект включва 600 снаряда с дължина 3,2 кал. (480 мм) и 1200 с дължина 3,5 кал. (525 мм) или 150 снаряда на оръдие.
Спомагателната артилерия първоначално се състои от 12 скорострелни 88-мм оръдия с дължина на ствола 45 калибра (3960 мм), предназначени за стрелба по морски цели.
От тях четири са разположени в носовата част на горната палуба, две на носовата и четири на кърмовата надстройки, още две оръдия се намират на горната палуба зад батареята на 150-мм оръдия. Боекомплектът съставлява 250 изстрела на оръдие.
Към края на 1916 г. всички те са свалени, а вместо тях са поставени по 4 зенитни оръдия с калибър 88 мм.
Торпедното въоръжение се състои от четири подводни торпедни апарата калибър 500 мм. Един торпеден апарат се разполага в носовата част на кораба, един в кърмовата, има и два бордови ТА на долната платформа пред барбета на носовата кула.
Общият боекомплект се равнява на 11 торпеда.
Брониране Бордовото брониране е изпълнено от круповска цементирана броня, в района на цитаделата има два броневи пояса.
Долният и главен брониран пояс има дебелина, равна на 270 мм, и се простира между външните краища на барбетите на носовата и кърмовата кули на 1,2 м над и на 0,6 м под главната водолиния. Дебелината на долния броневи пояс постепенно намалява до 130 мм при долния край на пояса (на 1,9 м под главната водолиния). Броневият пояс е поставен на подложка от тиково дърво с дебелина 50 мм.
Горният броневи пояс на цитаделата с височина 3,15 м има постоянна дебелина (200 мм) до долните краища на оръдейните портове на батареята на средния калибър. Броневият пояс на казематите с постоянна дебелина (150 мм) на места се прекъсва. Преградите по краищата на главния броневи пояс имат дебелина 200 мм. В носовата част дебелината на броневия пояс намалява до 100 – 120 мм, не достигайки горната палуба, с изключение района на форщевена; в кърмата дебелината на пояса намалява до 100 мм.
Барбетите на куполите на артилерийските установки имат дебелина на стените от 200 мм, дебелината на външната стена на барбетите на носовата и кърмовата кули е увеличена до 230 мм, а дебелината на вътрешната стена е намалена до 170 мм. Дебелината на стената на предната бойна рубка се равнява на 250 – 350 мм, на покрива – 80 мм; на задната бойна рубка – 200 и 50 мм съответно.
Дебелината на палубата на полубака над батареята е равна на 35 мм, извън батареята – на 25 мм. Дебелината на средната палуба между главната преграда и преградата над батареята се равнява на 15 мм. Бронираната палуба, явяваща се главна палуба в района на средната част на крайцерите, има дебелина 25 мм в плоската част и 50 мм на скосовете и се понижава към носа и в кърмата.
Противоторпедната преграда по цялата си собствена височина има дебелина 30 мм. В района на погребите за боеприпаси дебелината на противоторпедната преграда е от 30 до 50 мм.
Енергетична установка Енергетичната установка на „Молке“ се състои от 12 отделни котелни отделения (според други данни – от 8), разположени по двойки в шест ешелона, в които има 24 котела на „Шулце-Торникрофт“. В трите машинни отделения са разположени 2 комплекта парни турбини „Парсънс“. Турбините за високо налягане стоят в двете предни машинни отделения и въртят външните валове. Турбините ниско налягане (в задното машинно отделение) въртят вътрешните валове, привеждайки в действие трилопастните винтове с диаметър 3,74 м. Турбинните отделения по десния и левия борд са разделени от напречна преграда и се разполагат в междупалубното пространство над задното турбинно отделение. Над турбинното отделение е разположено помещението за динамомашините.
Проектната мощност на машините към валовете съставлява 52 000 к.с. или 2,05 к.с./т пълна водоизместимост, което при честота на въртене на валовете от 330 об/мин позволява на линейните крайцери от типа да развиват пълна скорост от 25,5 възела. На изпитанията на Нейкругската мерна миля турбините на крайцера „Молтке“ развиват форсирана мощност от 85 782 к.с., осигуряваща на кораба (при честота на въртене на валовете 332 об/мин) скорост, равна на 28,4 възела.
Разходът на гориво (при 6-часов форсиран ход) при развита мощност от 76 795 к.с. съставлява 0,67 кг/к.с. за час. Нормалният запас гориво на крайцера се равнява на 984 т въглища, максималният – 3050 т.
Далечината на плаване на крайцера съставлява 2370 морски мили (при скорост 23 възела) или 4120 морски мили (при 14 възела).
Електроенергията за кораба се осигурява от шест турбогенератора с обща мощност 1500 kW, с напрежение 225 V.
Ходови качества На кораба има два руля, разположени тандемно. Главният рул има ъгъл на завъртане до 38°, спомагателният рул – едва 10°, което снижава ефективността от използването на последния.
Линейният крайцер „Молтке“ обладава добра и устойчива мореходност, при вълнение дава неголям крен към наветрената страна, има спокойно плавно движение.
Крайцерът добре описва циркулация при преден ход, но тежко излиза от нея. Загубата на хода при максимално преместване на руля достига до 60% при възникване на крен до 9°.
Метацентричната височина на крайцера съставлява 3,01 м, устойчивостта е максимална при 38° крен и нулева при 68°.
Екипаж Екипажът на кораба наброява 1153 души. Като флагмански кораб, „Молтке“ има увеличен със 76 души (в т.ч. с 14 офицера) екипаж. В Ютландското сражение екипажът на крайцера се състои от 1425 души.
История на службата Преди войната