Беатриче Ченчи () е италианска благородничка от XVI век, която е била затворена и многократно изнасилвана от собствения си баща. Тя го убива и е съдена за убийство. Въпреки изразеното от мнозина обществено съчувствие, Ченчи е обезглавена през 1599 г. след съдебен процес за убийство в Рим, който дава начало на могъща легенда. Беатриче се прочува със своята красота и смелост по време на разследването.
Биография Родена е в Рим на 6 февруари 1577 г.Биография. Дъщеря е на Ерсилия Сантакроче и граф Франческо Ченчи (1527 – 1598), „човек с голямо богатство, но с разпуснати навици и буен нрав“Chisholm, Hugh, ed. (1911). "Cenci, Beatrice" . Encyclopædia Britannica, Vol. 5 (11th ed.). Cambridge University Press, p. 660.. Когато Беатриче е на седем години, през юни 1584 г., майка ѝ умира. След смъртта на майка ѝ, Беатриче и по-голямата ѝ сестра Антонина са изпратени в малкия манастир за францискански монахини „Санта Кроче“ в квартал Колона в Рим.
Семейство Ченчи живее в Рим в Палацо Ченчи в квартал Регола. Членове на разширеното семейство, живеещи заедно, са също втората съпруга на граф Франческо, Лукреция Петрони; по-големият брат на Беатриче, Джакомо; и Бернардо, синът на Франческо от втория му брак. Те притежават и замък, Ла Рока ди Петрела Салто, малко селце в планините Абруци североизточно от Рим.
Според легендата, Франческо Ченчи малтретира първата си съпруга Ерсилия Сантакроче и синовете си и многократно изнасилва Беатриче. Лежал е в затвора за други престъпления, но е освободен преждевременно заради благородническия си статус. Беатриче се опитва да информира властите за неговото насилствено поведение, но те не предприемат ефективни действия. Когато разбира, че дъщеря му е подала оплакване, той изпраща Беатриче и Лукреция далеч от Рим, за да живеят в семейния замък в Ла Петрела дел Салто.
Четиримата Ченчи решават, че нямат друг избор, освен да се опитат да се отърват от граф Франческо и организират заговор за убийството му. През 1598 г., по време на един от престоите на Франческо в замъка, двама придворни (единият от които таен любовник на Беатриче) им помагат да го упоят. Беатриче, нейните братя и сестри и мащехата им след това пребиват Франческо до смърт с чук и хвърлят тялото от балкон, за да изглежда като инцидент.
В крайна сметка отсъствието му е забелязано и папската полиция извършва разследване. Любовникът на Беатриче е измъчван и умира, без да разкрие истината. Междувременно семеен приятел, който знаел за убийството, нарежда убийството на втория придворен, за да се избегне всякакъв риск. Въпреки това заговорът е разкрит и четиримата членове на семейство Ченчи са арестувани, признати за виновни и осъдени на смърт. Разследването на смъртта на Франческо Ченчи разкрива ключови подробности, като например участието на Марцио Флориани и Олимпио Калвети, както и първоначалния опит убийството да бъде инсценирано като инцидент. Това води до интензивни съдебни дирения, включително изтезания и измъкване на принудителни признания на обвиняемите по нареждане на папа Климент VIII, пример за суровите съдебни практики на епохата.
Като научават причините за убийството, обикновените граждани на Рим протестират срещу решението на съда, с което постигат кратко отлагане на екзекуцията. Папа Климент VIII обаче, опасявайки се от поредица от семейни убийства (графиня Санта Кроче наскоро е била убита от сина си за финансова изгода), не проявява милост.
На разсъмване на 11 септември 1599 г. те са отведени до моста Моста „Сант' Анджело“, където по традиция са издегали ешафода за екзекуции. В каруцата до ешафода Джакомо е подложен на непрекъснати мъчения. При достигането на ешафода главата му е разбита с чук. След това тялото му е разчленено.Chisholm, Hugh, ed. (1911). "Cenci, Beatrice" . Encyclopædia Britannica, Vol. 5 (11th ed.). Cambridge University Press, p. 661. Публичното зрелище продължава с екзекуциите на Лукреция, а след това и на Беатриче. Всяка от тях последователно е обезглавена с малка брадва. Само 12-годишният Бернардо е пощаден, но той е отведен до ешафода и принуден да стане свидетел на екзекуцията на роднините си, преди да се върне в затвора и имуществото му да бъде конфискувано (за да бъде предадено на семейството на папата). Решено е Бернардо да стане затворник гребец на галера до края на живота си, но в крайна сметка е освободен година по-късно.Chisholm, Hugh, ed. (1911). "Cenci, Beatrice" . Encyclopædia Britannica, Vol. 5 (11th ed.). Cambridge University Press, p. 661. Беатриче е погребана в църквата Сан Пиетро ин Монторио.
Легенда Беатриче се е превърнала в символ за римския народ на съпротивата срещу арогантната аристокрация. Разказва се, че всяка година в нощта преди годишнината от смъртта ѝ тя се връща на моста „Сант' Анджело“, където е екзекутирана, носейки в ръце отрязаната си глава.
В литературата, музиката, визуалните изкуства и киното
Беатриче Ченчи е героиня на редица литературни и музикални произведения: Пиесата на британския драматург Филип Месинджър „Неестествената битка“ (около 1619 г.) съдържа специфични отгласи по случая и предшества романтическото възраждане на легендата за Беатриче с 200 години Стихотворената драма на Пърси Биш Шели „Семейство Ченчи: Трагедия в пет действия“ (написана в Рим и във Вила Валсовано близо до Ливорно, май – 5 август 1819 г., публикувана през пролетта на 1820 г. от C. & J. Ollier, Лондон, 1819 г.) „Семейство Ченчи“, разказ от Стендал (1837) „Беатриче Ченчи“, драма в стихове (1839), от полския поет Юлиуш Словацки „Беатриче Ченчи“, роман на Франческо Доменико Гераци (1854) „Беатриче Ченчи (На витрина на град)“ (1871), стихотворение от Сара Морган Брайън Пиат, американски поет „Беатриче Ченчи“, от Астолф дьо Кюстин „Немезида“, трагедия от Алфред Нобел „Беатриче Ченчи“, пиеса от Алберто Моравия (1958), превод на Ангъс Дейвидсън (1965) „Беатриче Ченчи“, стихотворна драма от Гонсалвес Диас „Беатриче Ченчи“, опера от Алберто Хинастера, по пиесата на Шели „Беатриче Ченчи“, опера от Бертолд Голдшмит, по пиесата на Шели „Ченчи“ (1935), пиеса от Антонен Арто, адаптация на пиесата на Шели „Ченчи“, есе от Александър Дюма в том 1 на „Знаменити престъпления“ (1840) „Легенда и значение на Беатриче Ченчи“ (1926) от Стефан Цвайг „Ченчи“ (1951–52), опера от Хавергал Брайън (съкратена от пиесата на Шели) „Семейство Ченчи“ (2004), радиопиеса от Лизи Хопли, режисирана от Лу Кемп „Беатриче Ченчи“ (2006), музикална драма от Алесандро Лондей и Брунела Каронти „Беатриче Ченчи: Разкажи едно цвете“, роман от Жан Роки, редактор Есмералда (10 май 2004 г.) „Краят на семейство Ченчи“ (1954), стихотворение в 17 стиха от Франсис Реджиналд Скот в „Събития и сигнали“; също в неговите „Избрани стихотворения“ (1966) и „Събрани стихотворения“ (1981) „Приказка за полунощ“ (1955), роман от Фредерик Прокош канадската опера „Беатриче Ченчи“, написана от Джордж Елиът Кларк и Джеймс Ролф (и вдъхновена от пиесата на Шели), пренася историята в Нова Скотия от деветнадесети век „11 септември 1599 г., Беатриче Ченчи“, поетично произведение от италианската писателка Сабрина Гати, в „Il trono dei poveri“ (2020) аудио драма „Доктор Ху“ на Big Finish Productions, част от бокс сета „Девети Доктор“ „Buried Threats“ с участието на Кристофър Екълстън (2024), се развива около историята на Беатриче Ченчи
Статуи, картини и фотографии също предоставят множество портрети и почит към Беатриче Ченчи: Италианският художник Караваджо е бил свидетел на публичната екзекуция на Беатриче и може би я е използвал като вдъхновение за сцената на обезглавяване в картината си „Юдит обезглавява Олоферн“. Статуя от американската скулпторка Хариет Гудхю Хосмър, озаглавена „Беатриче Ченчи“ (1857 г.), е изложена в Търговската библиотека в кампуса на Университета на Мисури – Сейнт Луис в Сейнт Луис, Мисури. Една от пионерките във фотографията, Джулия Маргарет Камерън, позира своя модел, Мей Принсеп, като Беатриче в портрет, отпечатан върху албумин от 1866 г., сред поредица, която тя посвещава на Беатриче Ченчи.
Портретът на Беатриче Ченчи от бароковия художник Гуидо Рени (1575–1642) и легендата около Беатриче заемат видно място в „Мраморният фавн“ (1860) на Натаниъл Хоторн. Двете главни женски героини в книгата, Хилда и Мириам, обсъждат естеството и степента на вината на Беатриче. Хилда смята, че деянието на Беатриче е „неизкупимо престъпление“, но Мириам смята, че това „изобщо не е грях, а най-добрата възможна добродетел при тези обстоятелства“. Хоторн прави много прилики между Мириам и Беатриче и читателят трябва да реши дали Мириам е отмъстителка или виновница.
В разказа на Летиша Елизабет Ландън „Булката на Линдорф“ (1836 г.) главната героиня изпитва емоционална привързаност към картината на Беатриче Ченчи.
Картината на Рени и историята на Беатриче фигурират в сюжета на романа на Лиза Марклунд „Последна воля“ (2006 г.). Картината фигурира и в книга 26 от романа на Херман Мелвил „Пиер или неяснотите“ (1852 г.).
От живота на Беатриче Ченчи са вдъхновени и няколко филма: Във филма на Дейвид Линч „Mulholland Dr.“ (2001) картината на Гуидо Рени е показана окачена в холивудския апартамент на Рут Елмс като препратка към Ченчи. Италианският филм от 1969 г. „Беатриче Ченчи“, режисиран от Лучо Фулчи с участието на Адриен Ла Руса в главната роля, проследява историческите събития от живота ѝ много отблизо. Фулчи твърди, че това е едно от любимите му произведения, въпреки че е по-известен с ужасяващите си филми на ужасите. Филмът е разпространяван и под заглавието „Конспирацията за мъчения“. Героят, изигран от Миа Фароу във филма „Тайната церемония“, е кръстен Ченчи, във връзка с легендата за Беатриче.
Галерия
Източници
Категория:Италианска аристокрация Категория:Италиански убийци Категория:Екзекутирани хора Категория:Обезглавени хора Категория:Родени в Рим Категория:Починали в Рим