Димитър Стоянов Гогушев - Митата е български комунист, член на Околийския комитет на Българската комунистическа партия в Петрич, околийски училищен инспектор, основна фигура в съпротивата срещу насилствената македонизация в Петричко в 1947 - 1948 година.

Биография Димитър Стоянов е роден през 1908 година в село Горни Порой, Демирхисарско. След края на Първата световна война се установява със семейството си в Петрич. През 1935 година участва в настоятелсвото на петричкото дружество на Съюза за закрила на децата в България. Член е на БРП (к) и след Деветосептемврийския преврат от 1946 до 1948 година е околийски училищен инспектор в Петрич. Стоянов отстоява българщината на македонското население и е открит противник на налаганата от комунистическата партия политика на македонизация в Пиринска Македония. През зимата на 1948 година Стоянов се обявява против действията на изпратените от Скопие учители, против изучаването на „македонски литературен език“, против използването на тази норма в преподаването и изучаването на „македонска история“. Многократно пише до Областния комитет на БРП(к) и до различни партийни форуми с критики към македонизаторската политика и иска нейното спиране. На отчетно-изборната конференция на градската партийна организация в Петрич на 14 март 1948 година Стоянов отговаря на критики, че нищо не е направено с повдигането на македонското национално съзнание: „Тоя език, който сега се преподава (и как само се преподава?), той е много отвлечен и несвойствен за нашия край... ...децата четат български, а македонски не могат да го разберат... С въвеждането на тоя език вместо да вървим напред, той ни връща назад...“ Изказването на Стоянов е определено от инструктора на ЦК на БРП (к) Велик Бояджиев като „антипартийно“. На околийската партийна конференция в отчетния доклад на петричката организация „вражеското“ отрицателно отношение на Стоянов е обявено за основна причина за провала на курсовете по македонски език - които в Петрич се посещават слабо, а в селата изобщо не са организирани. Стоянов е обявен за „великобългарин“, който смята изучаването на македонски език за „реакционно действие“, а учителите в града, тъй като не били добри отечественофронтовци, го подкрепяли. На конференцията Стоянов повтаря казаното на градската конференция. Заявява, че „работата по изучаването на македонски език не отговаря на никакви педагогически изисквания, не се застъпва никакъв метод на преподаване. Македонският език се чувства от децата като чужд“. Според него привличането на учители от Скопие и въвеждането на „македонски език“ е грешка, „отношението на учениците към езика е подигравателно“. Критики към Стоянов и околийския комитет в Петрич на конференцията отправят Велик Бояджиев и бившият секретар на областния комитет на БРП (к) Кръстьо Стойчев.

През март 1948 година родители и Стоянов пишат на министъра на просветата Кирил Драмалиев, също умерен противник на македонизацията, който препраща писмото до Оргбюро при ЦК на БРП (к):

Заради дейността си Стоянов става един от най-критикуваните от властите просветни дейци за неправилна политика по Македонския въпрос, както от партийните и държавните органи в Горноджумайска област, така и на държавно равнище. Членовете на областния комитет на БКП Георги Хаджииванов и Георги Мадолев, пристигат в Петрич, за да ликвидират „колебанията“ по изпълнението на решенията на Х пленум на ЦК на БРП (к) за внедряване на македонско национално съзнание и използват обиди и заплахи. Хаджииванов заплашва Стоянов, че след присъединението на Пиринска Македония към Югославия, Стоянов ще е първият, когото ще разстреля.

За дейността си Стоянов е обявен за „великобългарски шовинист“ и изключен от Комунистическата партия.

В 1971 година Георги Хаджииванов заявява: „В Областния комитет на партията и Отечествения фронт знаехме, че Петричкият околийски комитет има колебания по изпълнението на решенията на X пленум... Наложи се да ги предупредим много сериозно. Обстановката беше доста напрегната. Аз и Г. Мадолев се престарахме... Поведението на Д. Стоянов оказа силна подкрепа на противниците на партийната линия, особено сред интелигенцията. Животът потвърди, че той беше на прав път“.

През 60-те години напуска със семейството си Петрич и се установява в село Божурище, Софийско. Почива през 1988 година в град София.

Бележкки

Категория:Български политици (1945 – 1989) Категория:Български комунисти Категория:Членове на БКП Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Родени в Горни Порой Категория:Починали в София Категория:Български имигранти от Македония в Петрич