Абу́ Рейха́н Мохаме́д ибн Ахме́д ал-Бируни́ (; ) (973 – 1048) г. е средновековен персиийскиBosworth, C. E. (1968), „The Political and Dynastic History of the Iranian World (A.D. 1000 – 1217)“, J.A. Boyle (ed.), Cambridge History of Iran, vol. 5: The Saljuq and Mongol Periods, Cambridge University Press: 1 – 202. . стр. 7:„Иранският принос към ислямската математика е огромен... Трябва да споменем ал-Бируни от Хорезъм тъй като той е учен от световно ниво“ (R.N. Frye, „The Golden age of Persia“, 2000, Phoenix Press. pg 162)M. A. Saleem Khan, «Al-Biruni’s discovery of India: an interpretative study», iAcademicBooks, 2001. pg 11: Al-Bīrūnī (2007). Енциклопедия Британика. Посетен на 22 април 2007;David C. Lindberg, Science in the Middle Ages, University of Chicago Press, p. 18:L. Massignon, „Al-Biruni et la valuer internationale de la science arabe“ in Al-Biruni Commemoration Volume, (Calcutta, 1951). pp. 217 – 219.Gotthard Strohmaier, „Biruni“ in Josef W. Meri, Jere L. Bacharach, Medieval Islamic Civilization: A-K, index: Vol. 1 of Medieval Islamic Civilization: An Encyclopedia, Taylor & Francis, 2006. excerpt from page 112: „Although his native Khwarezmian was also an Iranian language, he rejected the emerging neo-Persian literature of his time (Firdawsi), preferring Arabic instead as the only adequate medium of science.“D. N. MacKenzie, Encyclopaedia Iranica, „CHORASMIA iii. The Chorasmian Language“. Excerpt: „Chorasmian, the original Iranian language of Chorasmia, is attested at two stages of its development..The earliest examples have been left by the great scholar Abū Rayḥān Bīrūnī.“A.L.Samian, „Al-Biruni“ in Helaine Selin (ed.), "Encyclopaedia of the history of science, technology, and medicine in non-western cultures «, Springer, 1997. excerpt from page 157: „his native language was the Khwarizmian dialect“D.J. Boilot, „Al-Biruni (Beruni), Abu’l Rayhan Muhammad b. Ahmad“, in Encyclopaedia of Islam (Leiden), New Ed., vol.1:1236 – 1238. Excerpt 1: He was born of an Iranian family in 362/973 (according to al-Ghadanfar, on 3 Dhu’l-Hididja/ 4 September – see Eduard Sachau, Chronology, xivxvi), in the suburb (birun) of Kath, capital of Khwarizm». Excerpt 2:"was one of the greatest scholars of mediaeval Islam, and certainly the most original and profound. He was equally well versed in the mathematical, astronomic, physical and natural sciences and also distinguished himself as a geographer and historian, chronologist and linguist and as an impartial observer of customs and creeds. He is known as al-Ustdadh, „the Master“ учен-енциклопедист и мислител, автор на многобройни основополагащи трудове по история, география, филология, астрономия, математика, механика, геодезия, минералогия и др. Бируни владеел почти всички науки на своето време.
Ал-Бируни се счита за един от най-великите учени през средновековната ислямска епоха. Той е изкусен физик, математик, астроном, историк, хронолог и лингвист. Изучава почти всички области на науката и е възнаграждаван за усилната си работа. Влиятелни членове на властта и обществото търсят Ал-Бируни за провеждане на изследвания. Той живее по време на Ислямския златен век, при който научната мисъл върви ръка за ръка с мисленето и методологията на ислямската религия. Освен този вид влияние, Ал-Бируни е повлиян и от други страни, например Древна Гърция, от която черпи вдъхновение при изучаването на философия. Говори хорезъмски, персийски, арабски и санскрит и има познания по старогръцки, иврит и сирийски.
Биография Роден е през 973 г. в град Кат (сега Бируни) на р. Амударя, по онова време столица на Хорезъм.
След 1017 прекарва голяма част от живота си в Газни, тогава столица на Газневидската държава (днес Афганистан). По това време това време той възприема хазарския и прабългарския език на Волжска България, докато те са все още живи езици, като прави наблюдения, че езикът на прабългарите и сабирите e смесица между тюркски и хазарски.
През 1017 г. пътува из Южна Азия и пише труд върху индийската култура, след като изследва индуистките обичаи в Индия. Често е наричан „основател на индологията“. Той е безпристрастен писател за обичаите и вероизповеданията на различни народи и е наричан ал-Устад („Господарят“) за забележителното му описание на Индия от началото на 11 век.
Източници
Външни препратки
Категория:Персийски учени Категория:Енциклопедисти Категория:Астрономи Категория:Астролози Категория:Математици Категория:Географи Категория:Физици Категория:Ислямски философи Категория:Историци Категория:Индолози Категория:Средновековни писатели Категория:Починали в Газни