Владимир Димитров Стойчев e български офицер, генерал-полковник, военен, политически и спортен деец.

Биография Владимир Стойчев е роден на 24 март 1892 г. или на 7 април 1893 г.Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 118 Майка му е от албански произход. Елена Петрович, е дъщеря на Петро Петрович – Петраки Ефенди, знатен гражданин на Сараево. Неин брат е Аристотел Петрович, първият християнин кмет на Сараево след 1918 г., в новосъздадената държава. Владимир няма и 6 месеца, когато младото семейс­тво Стой­чеви се зав­ръща в Бъл­гария и се установяват в София. Баща му, габровецът Димитър Стойчев е адютант на княз Александър Батенберг, дипломиран юрист в Швейцария и военен прокурор в делото срещу Морено Грасияни. Димитър Стойчев умира, още когато младият Владимир е на 11 г. Майката Елена успява да изпрати сина си при сестра си Даница във Виена. Неин съпруг е офицерът от кавалерията Артур фон Понграц, унгарец, потомствен благородник от Наг Сент Миклош, който по това време е адютант на император Франц Йозеф. С неговото съдействие във Виена младият Стойчев учи 7 години в австрийско средно военно училище „Мария Терезия“, където е заедно със синовете на короновани особи и богаташи от цял свят. Освен на учението, Стойчев залага и на спорта.

Взема участие в Балканските войни (1912 – 1913), след което на 22 септември 1913 г. завършва Военното на Негово Величество училище и е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Първата световна война (1914 – 1918), като на 5 октомври 1916 г. е произведен в чин поручик, а след края на войната на 1 април 1919 г. е произведен в чин капитан. Служи в 8-и конен полк, Лейбгвардейския конен полк и 9-и жандармерийски конен полк.Руменин, с. 269

Като отличен ездач и спортист, Владимир Стойчев представя страната на олимпиадите в Париж (1924)Дневни новини – Независим информационен ежедневник Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.7 24 юли 1924. стр. 2. и Амстердам (1928) , както и на други международни конни състезания. За победата си на състезанието в Люцерн през 1924 е награден с голяма сребърна купа и специалното звание „маестро“ на конния спорт. На 1 януари 1928 г. е произведен в чин майор, по-късно същата година е назначен на служба във 2-ра военноинспекционна област, а през 1930 г. завършва Военната академия в София, като от същата година е домакин на 2-ри конен полкМинистерска заповед № 64 от 1930 г. и командир на специален ескадрон от 6-и конен полкМЗ № 163 от 1930 г. В периода 1931 – 1934 г. е военен аташе на България във Франция и ВеликобританияМЗ № 183 от 1931 г.. В началото на 1932 г. е назначен за командир на ескадрон от 6-и конен полкМЗ № 11 от 1932 г., след което отново е военен аташе в Париж и ЛондонМЗ № 71 от 1932 г.. Той е известен с ексцентричното си поведение, като при заминаването си за Париж издейства лично от цар Борис III дотам да бъдат превозени на държавни разноски неговите два коня. На 3 септември 1932 г. е произведен в чин подполковник. В края на 1933 г. е подполковник Стойчев е назначен за помощник-командир на 2-ри конен полкМЗ № 292 от 1933 г., след което от 1934 г. е изпълняващ длъжността командир на същия полкМЗ № 134 от 1934 г., след което от 1935 г. е началник-щаб на кавалерийската инспекцияМЗ № 75 от 1935 г..

През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа. Той е член на Военния съюз, който на 19 май 1934 г. организира военния преврат, но година по-късно е изолиран от управлението от цар Борис III. На 18 октомври 1935 г. Стойчев е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат. Отстранен е и от спортен клуб АС-23. През следващите години неколкократно е интерниран.

През 1944 година Владимир Стойчев е сред активните дейци на Военния съюз, който изиграва решаваща роля в осъществяването на Деветосептемврийския преврат. В нощта на акцията той е натоварен със завземането на телеграфната и телефонна станция (по това време евакуирани в сградата на Българската народна банка), а след това с довеждането в София на регентите, за да подпишат актовете за назначаване на новото правителство. След преврата Стойчев става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. През 1944 г. о .з. подполковник Владимир Стойчев е произведен в чин генерал-майор, като е полковник със старшинство към 3 октомври 1936 г. и генерал-майор със старшинство към 3 октомври 1941 г. Става член на БКП.Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 118Генерал Владимир Стойчев не пропуска да отбележи главното: „Своето патриотично възпитание аз дължа още от дете на примера на моя баща – убеден русофил и последователен антимонархист, и на уроците, които му е давала славната партия на българските комунисти. Много от тези уроци и това възпитание аз получих още далеч преди да стана неин член, преди Отечествената война – през Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание."

На 18 октомври 1944 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. По време на втората фаза от участието на България във войната срещу Третия райх е командир на Първа българска армия. Под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска – Австрийските Алпи. На 8 май 1945 в Клагенфурт генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Пети корпус от Осма британска армия ген. Чарлз Кейтли. Ген. Владимир Стойчев е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г. Той е единственият чуждестранен офицер на парада.

След 9 септември 1944 г. става председател на футболния отбор АС-23, а през ноември и на обединения Чавдар (София).

От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. През 1951 г. му е открито отчетно наблюдателно дело с псевдоним „Коняр“ от страна на Държавна сигурност по подозрение, че работи за френското разузнаванеДържавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.997. От 1952 г. до 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г.

Народен представител в XXVII, XXVIII, XXIX, XXX, XXXI, XXXII, XXXIII, XXXIV и XXXV народно събрание между 1949 и 1990 г.

Умира на 27 април 1990 г. в София. Днес той е патрон на Спортното училище на ЦСКА „Генерал Владимир Стойчев“ с държавно финансиране.

Памет От 1 септември 1974 г. Спортното училище на ЦСКА носи името „Генерал Владимир Стойчев“. На генерал Владимир Стойчев е наречена улица в квартал „Студентски град“ в София (). На 22 октомври 2014 година е открит бюст-паметник на ген. Владимир Стойчев пред сградата на Министерството на младежта и спорта в София. На 24 февруари 2017 г. в Музея на съобщенията в Централна поща е пусната пощенска марка с лика на ген. Стойчев. 8 юни 2017 г. в град Жуков (Русия) е открита улица на името на ген. Владимир Стойчев.

Военни звания Портупей-юнкер (1912) Подпоручик (22 септември 1913(1914?)) Поручик (5 октомври 1916 (1917?)) Капитан (1 април (юли?) 1919) Майор (1 януари 1928) Подполковник (3 септември 1932) Полковник (3 октомври 1936)старшинство Генерал-майор (3 октомври 1941) Генерал-лейтенант (18 октомври 1944) Генерал-полковник (22 септември 1954)

Награди ‎Орден „За храброст“ I ст. ‎Орден „За храброст“ II ст. ‎Орден „За храброст“ III ст. ‎Орден „За храброст“ IV ст. два пъти удостоен с почетното звание Герой на Народна република България“ (1978, 1982Указ № 714 от 6 април 1978 г. Обн. ДВ. бр. 29 от 14 април 1978 г.) Герой на социалистическия труд“ (1964)Указ № 539 от 8 септември 1964 г.) – Орден Георги Димитров (1964) – Орден Георги Димитров (1973) – Орден "13 века България Орден „За народна свобода 1941-1944“ I ст. Орден „Девети септември“ I ст. с мечове Орден „Михаил Кутузов“ I ст. (СССР) Орден „Александър Суворов“ I ст. (СССР) Орден на Почетния легион офицерски кръст Орден „За заслуга“ (Франция) Орден „За военна заслуга“ I ст. (Испания) Орден „Партизанска звезда“ I ст. (Югославия)

Бележки

Източници

Народни представители от Девето Народно Събрание, Наука и изкуство София, 1987 Източник на снимката: The Generals of World War II Валидираха марка по повод 125-годишнината от рождението на генерал Владимир Стойчев В Русия кръстиха улица на наш генерал-полковник

Категория:Български генерал-полковници Категория:Участници в Деветосептемврийския преврат Категория:Български политици (1945 – 1989) Категория:Български военни аташета във Франция Категория:Членове на МОК Категория:Председатели на БОК Категория:Български състезатели по конен спорт Категория:Двадесет и девети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Герои на Народна република България Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „За храброст“ I степен Категория:Родени в София Категория:Родени в Сараево Категория:Починали в София Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „За храброст“ II степен Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Носители на орден „13 века България“ Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Българи от сръбски произход Категория:Български военни аташета във Великобритания Категория:Състезатели на летните олимпийски игри 1924 Категория:Почетни граждани на Габрово