Гъргур Голубич () (преди 1327 – †преди 16 юли 1398)Jugoslavenski Leksikografski Zavod (1980). Enciklopedija Jugoslavije: Bje-Crn. Jugoslavenski Leksikografski Zavod. pp. 404 – 405. е сръбски болярин от рода Бранковичи на служба при Стефан Душан (ок. 1331 – 1355) и после при сина му Стефан Урош V.
Гъргур е вторият син на севастократор Бранко МладеновичJugoslavenski Leksikografski Zavod (1980). Enciklopedija Jugoslavije: Bje-Crn. Jugoslavenski Leksikografski Zavod. pp. 404 и управлява областта Полог, днес част от Северна Македония. За първи път е споменат през март 1347 г. с титлата „кесар“ в писмо на папа Инокентий VI до цар Стефан Душан.Sima Ćirković i Božidar Ferjančić, Pisma pape Inočentija VI: „Marta 1347. godine papa Kliment VI uputio je pismo srpskom caru, ali i nekim uglednim ljudima na njegovom dvoru – protovestijaru Nikoli Bući iz Kotora, kesaru Grguru Golubiću“Karl Krumbacher (1971). Byzantinische Zeitschrift. 64. C. H. Beck'sche Verlagsbuchhandlung. p. 207. Die Cäsaren wären: Grgur Golubic (vor 1347) Неговото име е упоменато и в грамотите на цар Душан от 1348 – 1354 г. на манастира Свети Архангели в Призрен, което е доказателство, че Гъргур е бил властел на земи в района около този град.Sima Ćirković i Božidar Ferjančić, Gosti Gore Atoske: „U carstvu Stefana Dušana nalazimo i ugledne velikaše koji su imali visoku vizantijsku titulu kesara. Krenućemo od Grgura Golubića, koji se s tim činom (Grgur Golubić, kesar kraljevine Raške) pominje u pismu pape Inoćentija VI iz marta 1347. godine. U osnivačkoj povelji cara Stefana Dušana za manastir Sveti arhanđeli kod Prizrena (između 1348. i 1354) zabeležen je i dar kesara Grgura (čovek Damjan kamatnik koji godišnje treba da daje 18 lisičjih koža), na osnovu čega bi se moglo pretpostaviti da su se posedi pomenutog kesara nalazili oko Prizrena.“
Известно е, че Гъргур Голубич заедно с епископ Григорий Деволски основават в 1361 г. църквата Света Богородица Заум в Охридско, както свидетелства и ктиторският надпис в нея:
Семейство Гъргур Голубич има брак с Теодора.Petrovski, pp. 11 – 12: „Во двата случаја-било да се работи за Волкашиновиот непознат благородник Гргур или пак за Гргур Бранковик, во изворите е зачувано изворно известие, според кое, сопругата на Гргур се викала Тодора.“ Възможно е именно тяхната дъщеря да е Войсава, съпругата на Гьон Кастриоти и майка на Скендербег.Petrovski, Boban (2006). „Воисава Трибалда (Voisava Tribalda)“ (PDF) (in Macedonian)
Източници
Категория:Бранкович Категория:Средновековни сръбски владетели