Николай I Петрешку (; ок. 1580 – ок. 1627) е княз на Влашко в периода декември 1599 – септември 1601Ștefan Mihăilescu, „Nicolae Petrașcu Voievod“, in Studii și Materiale Privitoare la Trecutul Istoric al Jud. Prahova, Vol. II, 1969, p. 42. (но фактически до октомври 1600).
Живот Николай е син на Михай Витязул и съпругата му Домна Станка. В детството му баща му бързо се издига и в 1593 г. е избран за княз на Влашко, Молдова и Трансилвания като съгласно традицията Николай е обявен за негов съвладетел и наследник. Търсейки политическа подкрепа срещу Османската империя, баща му го използва като заложник и в плановете си за династичен брак. След като баща му умира през август 1601 г., Николай бяга от Влашко и живее в изгнание във Виена, по-късно заминава за Кралство Унгария и повечето време живее в Търнава.
Във влашки документ Николай се подписва сам на среднобългарски език (който е говоримият и писмен език по онова време във Влахия) по следния начин:„ Млстію Вжією Іѡ Нєколає Воєвода и гспднь въсою зємлє уггровлахискоє“ (По милостта Божия Николай, войвода и господар на цялата унгарско-влашка земя)Nicolae Iorga, Legături descoperite de D. M. Beza cu mănăstirile Meteorele din Tesalia. Cu o notă despre Nicolae-Vodă Petrașcu, fiul lui Mihai. Bucharest: Monitorul Oficial & Cartea Românească, 1934, рр.76 – 77 докато в латински документи сам изписва името си като Nicolaus Petrasko WaiwodaNicolae Iorga, Legături descoperite de D. M. Beza cu mănăstirile Meteorele din Tesalia. Cu o notă despre Nicolae-Vodă Petrașcu, fiul lui Mihai. Bucharest: Monitorul Oficial & Cartea Românească, 1934, р.79 или като Nicolaus Petrascus Waiwoda.Dan Cernovodeanu, Știința și arta heraldică în România. Bucharest: Editura științifică și enciclopedică, 1977. OCLC 469825245, р.219, р.221 В Молдова той е повече познат като Никола или Некулай.
Умира през 1627, вероятно някъде из Австрия.Constantin Gane, Trecute vieți de doamne și domnițe. Vol. I. Bucharest: Luceafărul S. A., , р.212 Тленните му останки са ексхумирани по молба на съпругата му през 1640 г. и пренесени във Влашко, където са погребани в манастира Комана.
Фамилия Николай Петрешку се жени през 1618 г. за Ана или Анкута, дъщеря на княз Раду X Щербан, от която има дъщеря Илинка (Елена) и двама сина Гаврил и Михай Петрешку.Ștefan Mihăilescu, „Nicolae Petrașcu Voievod“, in Studii și Materiale Privitoare la Trecutul Istoric al Jud. Prahova, Vol. II, 1969, p. 43, 47, 48. Гаврил умира млад през 1622 г.Constantin Gane, Trecute vieți de doamne și domnițe. Vol. I. Bucharest: Luceafărul S. A., , р.212 Михай умира от чума през 1656 г.Ioan Slavici, „Nepotul lui Mihaiŭ-Voda Viteazul“, in Vatra, Vol. I, Issue 13, 1894, pp. 388 – 390 Смята се, че Николай Петрушку и Ана са осиновили и полубрата на Анкута – Константин Щербан, което дава възможност на последния да прибави към името си престижната фамилия Басараб.
Източници
Категория:Владетели на Влашко Категория:Басараб