Декларацията за същността на есперантизма (), обикновено наричана Булонска декларация (), е исторически документ, който установява някои важни предпоставки и принципи на есперантското движение.
Декларацията е написана от Людвик Заменхоф и е ратифицирана през 1905 г. от присъстващите на първия Световен есперантски конгрес, проведен в Булон сюр Мер, Франция.
Съдържание Декларацията от Булон се състои от въведение и 5 точки.
Във въведението Заменхоф пояснява, че петте точки от Декларацията са необходими, тъй като много хора разбират погрешно естеството на есперантското движение. Петте точки са до голяма степен отговор на тези широко разпространени по това време заблуди.
Есперантизмът е движение, което подкрепя есперанто като международен помощен език. На движението не може да бъде придаден никакъв друг смисъл. То е политически, религиозно и морално неутрално и не се стреми да замени съществуващите езици, а само да ги допълни. Тези, които подкрепят есперанто, правят това, тъй като това е най-реалистичният международен помощен език, който съществува, и работят за по-нататъшното му развитие въз основа на тази цел. Есперанто не принадлежи на никого. Всеки може да го използва по каквато и да е причина, която му харесва. „Основи на есперанто“ е единственият, вечен, задължителен фундамент на есперанто и не може да бъде променян. В друго отношение, есперанто не зависи от никаква юридическа власт, управителен орган или отделно лице, включително и от самия Заменхоф. Ако лингвистичната материя не е обхваната в „Основите“, то от индивида зависи как да се справи с въпроса. Есперантист е всеки, който говори свободно на есперанто. Участието в есперантската общност се насърчава, но не е задължително.
Източници
Литература
Външни препратки Декларация от Булон
Декларация Категория:Есперанто Категория:Людвик Заменхоф