Наталия Николаевна Пушкина - Ланская (, 8 септември 1812 г. – 26 ноември 1863 г.) (в моминство Гончарова) е съпруга на руския поет Александър Пушкин. След смъртта на Пушкин се омъжва за генерал Пьотър Ланской. Нейната роля в събитията около дуела на Пушкин продължава и днес да бъде предмет на дискусии, въпреки че новооткритите документи и писма променят в значителна степен представата за нейната личност.
Произход
Бащата на Наталия, Николай Афанасиевич Гончаров (1787 – 1861) произхожда от семейство на търговци и индустриалци, получило дворянска титла по време на царуването на императрица Елисавета. През 1789 г. Екатерина II потвърждава наследственото право на фамилията на тази титла.Род Гончаровых. Калужские Гончаровы. Исследовательская работа. Автор: Георгий Васильевич Ровенский, член Историко-родословного общества (Москва). Като единствен син в семейството, Николай Афанасиевич получава много добро образование – той отлично владее немски, английски и френски, добре знае руски (за разлика от останалите членове на семейството), съчинява стихове, свири на цигулка и чело. През 1804 г. Николай Гончаров е назначен в петербургската Колегия на външните работи, през 1808 г. става секретар на московския губернатор.
Майката на Наталия Гончарова, Наталия Ивановна Гончарова (1785 – 1848), в моминство Загряжская, е прапраправнучка на украинския гетман Пьотър Дорошенко от неговия последен брак с Агафия Еропкина. Според семейната легенда Наталия Ивановна е незаконна дъщеря на Еуфрозина Улрика, баронеса Посе (в моминство Липхарт) от Иван Александрович Загряжский. След смъртта на майката грижите за Наталия Ивановна се поемат от съпругата на Иван Александрович, Александра Степановна, която „прилага всички старания да узакони раждането на Наталия, запазвайки всичките ѝ наследствени права“. Според друга версия, Иван Загряжский се жени в Париж за французойка, но според биографите на Наталия Николаевна първата хипотеза е по-правдоподобна.
Наталия Ивановна и нейните доведени сестри – София и Екатерина – имат покровителството на Наталия Кириловна Загряжская, фрейлина на Екатерина II. И трите сестри стават фрейлини на Елисавета Алексеевна. Наталия Ивановна притежава необикновена красота, която според семейни разкази е наследена от майка ѝ, баронеса Посе. В нея се влюбва фаворитът на императрицата, Алексей Охотников. По тази или друга причина сключва се набързо брак между Наталия Ивановна и Николай Гончаров. Сватбата е пищна, на венчанието присъства цялата императорска фамилия, а на булката за обличане е предоставена една от стаите на императрицата Мария Фьодоровна, съпругата на Павел I.
Ранни години
Наталия е петото дете от седемте деца на Гончарови. Тя се ражда на 8 септември (27 август по стар стил) 1812 г. в село Кариан, Тамбовска губерния, в родовото имение на Загряжские. Семейството на Гончарови е там докато върви Френско-руската война. Детските и юношеските си години тя прекарва в Москва в именията Ярополец в Московска губерния и Полотняни Завод в Калужка губерния.
В Полотняни Завод семейството живее трудно. С всичко се разпорежда дядото на Наталия, Афанасий Николаевич. Дядото е много разточителен, освен това има и любовница французойка, мадам Бабет, с която другите са задължени да се съобразяват. Бащата на Наталия, Николай Афанасиевич, се опитва да се намесва в делата на имението, но не успява и дори губи достъп до управлението му. Родителите на Наталия заминават за Москва, а тя остава още три години при дядо Афанасий, който я обича и глези.
Към края на 1814 г. Николай Афанасиевич почва да страда от психическа болест. Отначало роднините смятат, че заболяването е предизвикано от травма на главата, получена при падане от кон. По-късно обаче се усъмняват в правилността на диагнозата: съдейки по писмата на неговата съпруга, Николай Афанасиевич много пиел. Възможно е пристрастяването към алкохола да е следствие от неочакваното му отстраняване от управлението на имението и че дядо Афанасий разорява семейството – за 40 години той пропилява почти 30-милионно състояние.
Майката Наталия Ивановна е властна жена с тежък характер и възпитава децата си в строгост и безпрекословно подчинение. По спомените на Александра Арапова, дъщеря на Наталия Пушкина-Ланская от втория брак, майка ѝ не обичала да разказва за детството си.
От ученическите тетрадки, запазили се в архива на Гончарови, следва, че Наталия и нейните сестри, Екатерина и Александра, получават добро домашно образование. Те изучанат руска и световна история, география, руски език. Освен френски език, който децата на Гончарови владеят много добре (по-късно Наталия Гончарова признава, че на френски ѝ е по-лесно да пише, отколкото на руски Раевский Н.А., Избранное. В замке Бродяны, Художественная литература, 1978, с.24), на тях им преподават немски и английски език. Най-големият брат, Димитрий, завършва с „много добър успех“ Московския университет, Иван учи в частен пансион, а Сергей получава домашно образование. Изследователката на Пушкинското творчество Лариса Черкашина предполага, че Наталия е учила по същата програма, както Сергей.
По думите на Надежда Еропкина, Наталия Николаевна от ранни години прави впечатление с красотата си, много рано дебютира в светското общество и винаги има почитатели:
Запознанство с Пушкин. 1828 – 1831
За първи път Пушкин среща Наталия Гончарова на един московски бал през декември 1828 г. През април 1829 г. той използва посредничеството на известния в аристократичните среди Фьодор Толстой, за да иска нейната ръка. Отговорът на майката на Наталия е неопределен: тя смята, че 16-годишната ѝ дъщеря е твърде млада, за да се жени, но не дава окончателен отказ. Пушкин заминава за Кавказ, където действа армията на Иван Паскевич. Според думите на поета „неволна меланхолия го гонила“ от Москва, той е отчаян, че върху решението на майката е повлияла неговата репутация на свободомислещ, преувеличена от мълвата. През септември същата година той се завръща в Москва. При Гончарови го очаква студен прием. Според спомените на брата на Наталия Сергей, Пушкин и Наталия често се карат, защото Пушкин понякога коментира проявите на благочестие и императора Александър I, а Гончарова е много набожна и се отнася към покойния император с благоговение. Значение има и политическата неблагонадежност на поета, неговата бедност и пристрастеност към игра на карти.
През пролетта на 1830 г. Пушкин е в Санкт Петербург. Там, чрез общ познат, получава известие от Гончарови, което му вдъхва надежда. Връща се в Москва, за втори път прави предложение и на 6 април 1830 г. получава съгласие за брак. По думите на една от познатите на Гончарови, самата Наталия е преодоляла съпротивлението на майка си: „Тя изглежда много увлечена от своя годеник“.Пушкин и его современники, Ленинград, 1928, том=XXXVII, с. 153 Пушкин, който е под тайно полицейско наблюдение, е длъжен да информира за всяка своя стъпка император Николай I. Той съобщава за своето намерение да се ожени в писмо от 16 април 1830 г. до Александър Бенкендорф, чрез когото върви цялата кореспонденция на Пушкин с императора. Нарича своето положение „лъжливо и съмнително“ и добавя: „Госпожа Гончарова се страхува да даде дъщеря си на човек, който би имал нещастието да не се харесва на императора“. В края на писмото той моли за разрешение да се отпечата забранената по-рано трагедия Борис Годунов. В отговор Бенкендорф отбелязва благосклонното удовлетворение на Николай I от известието за женитбата и отрича Пушкин да е бил наблюдаван, но подчертава, че на него, като на довереник на императора, е възложено „наблюдение“ и „наставление със съвети“
През май 1830 г. Пушкин и Наталия Ивановна с дъщерите си посещават Полотняни Завод: годеникът трябва да бъде представен на главата на семейството, Афанасий Николаевич. Владимир Безобразов, посетил имението в 1880 г., вижда в един от албумите стиховете на Пушкин, адресирани до годеницата му, и нейния стихотворен отговор.
Годежът е на 6 май 1830 г., но сватбата се забавя заради преговорите за зестра. Години по-късно Наталия Николаевна споделя на Павел Аненков, че сватбата постоянно е била на косъм заради караниците между годеника и тъщата. През август същата година умира дядото на Пушкин. Сватбата отново е отложена и Пушкин заминава за Болдино, голямо село в Нижегородска губерния, собственост на Пушкини, за да встъпи във владение на частта, отделена за него от баща му. Тук той се забавя поради епидемия от холера. Преди заминаването си за Нижегородска губерния Пушкин се скарва с тъщата, вероятно заради зестрата: тя не иска да жени дъщеря си без нея, но разорените Гончарови нямат пари. В писмо, написано под влияние на разправиите с бъдещата тъща, Пушкин обявява, че Наталия Николаевна е „съвършено свободна“, а той или ще се ожени само за нея, или никога няма да се жени. Отговорът на годеницата, получен на 9 септември в Болдино, го успокоява и той задочно се помирява с тъщата. Поради епидемията от холера Пушкин остава в имението три месеца и това време се оказва един от най-плодотворните периоди в творчеството му (Болдинска есен). При завръщането в Москва Пушкин залага своето имение Кистеньово и част от парите (11 хиляди) дава на заем на Гончарови за зестрата на Наталия. Тъщата от своя страна дава като подарък за сватбата разписката за заложените от нея брилянти. Дядото на годеницата подарява медна статуя на Екатерина II, изработена по поръчка на А. А. Гончаров в Германия. От парите, получени от залагането на Кистеньово, Пушкин оставя 17 хиляди „за обзавеждане и годишна издръжка“.
Брак с Пушкин
Венчавката на Наталия и Пушкин е на 2 март (18 февруари по стар стил) 1831 г. в московската църква на Голямото Възнесение на ул. Никитские ворота. При размяната на пръстените този на Пушкин пада на пода, а след това загасва неговата свещ. Пушкин пребледнява и казва: „Край – лоши предзнаменования“.
Скоро след сватбата Пушкин пише в писмо до своя приятел Пьотър Плетньов: „Аз съм женен – и съм щастлив; едно желание имам, нищо в живота ми да не се промени – по-хубаво няма да дочакам. Това състояние за мен е толкова ново, че, ми се струва, аз се преродих“. Младоженците се настаняват в апартамент в Москва, нает от поета преди сватбата (днешният адрес – ул. Арбат, 53). В средата на май на 1831 г. по инициатива на Пушкин, който не иска тъщата да се меси в неговия семеен живот, те се местят в Царское село. Съпрузите живеят на дачата на Китаева, вдовица на камериера на Николай I Яков Китаев, и няколко месеца водят доста усамотен живот, посрещайки само близки приятели и роднини. Известно е, че Наталия е помагала на Пушкин с преписването на произведенията му: запазени са нейните копия на фрагментите от „Секретните записки на Екатерина II“, „Журнал на дискусиите“, „Къщичка в Коломна“. През юли, поради епидемия на холера, в Царское село се мести императорското семейство. Наталия Николаевна пише на дядо си, че избира за разходките „най-усамотените места“, тъй като до нея са стигнали приказките, че императорът и жена му искат да се срещнат с нея на разходка. Майката на Пушкин разказва за срещата на младите с императорската двойка:
В друго писмо майката на Пушкин пише, че дворецът е във възторг от Наталия Николаевна, императрицата е назначила ден, когато тя трябва да се яви при нея: „Това е много неприятно за Наташа, но тя ще трябва да се подчини“.
Есента на 1831 г. младото семейство се мести от Царское село в Санкт Петербург и се настанява в дома на вдовицата на руски военен инженер, Александър Брискорн, на ул. Галерная. На същата улица живее и по-големият брат на Наталия Николаевна, Дмитрий. Другите двама братя на Пушкина също служат в Петербург. Лелята на Наталия, фрейлина Екатерина Загряжская, силно се привързва към нея, протежира я в светското общество, грижи се за нея като за родна дъщеря и помага материално.