Красноярски край е субект на Руската федерация, разположен в Сибирския федерален окръг и Източносибирския икономически район . Площ 2 366 797 km² (2-ро място по големина след Якутия в Руската Федерация, 13,82% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 2 875 301 души (14-о място в Руската Федерация, 1,96% от цялото население). Административен център град Красноярск. Разстояние от Москва до Красноярск 3955 km.
Историческа справка Първите руски селища на територията на Красноярски край възникват в началото на ХVІІ в. – Енисейск (1618 г.), Красноярск и Канск (1628 г.), Ачинск (1782 г.). Краят е създаден на 7 декември 1934 г., като до 1991 г. в неговия състав влиза Хакаската автономна област, сега отделен субект на Руската Федерация – Република Хакасия, а до 2005 г. – Евенкски автономен окръг и Таймирски (Долгано-Ненецки) автономен окръг. Съгласно резултатите от референдума, проведен на 17 април 2005 г., от 1 януари 2007 Евенкски автономен окръг и Таймирски (Долгано-Ненецки) автономен окръг се преобразуват в Евенкски район и Таймирски Долгано-Ненецки район в състава на Красноярски край.
Географска характеристика Географско положение, граници, големина Красноярски край е разположен в Централен Сибир, включвайки архипелазите и островите в Северния ледовит океан (Северна земя, Норденшелд, Сергей Киров, Сибиряков и др. по-малки). Простира се от бреговете на Северния ледовит океан до планинските райони на Южен Сибир почти на 3000 km, като се отличава с изключително разнообразни и богати природни условия и ресурси. На изток граничи с Якутия, на югоизток – с Иркутска област, на юг – с Република Тува, на югозапад с Република Хакасия и Кемеровска област, на запад – с Томска област, Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецки автономен окръг. На северозапад и север се мие от водите на Карско море, а на североизток – от водите на море Лаптеви. В тези си граници заема площ от 2 366 797 km² (2-ро място по големина след Якутия в Руската Федерация, 13,82% от нейната територия). «Большая Советская Энциклопедия» – Красноярски край
Релеф Релефът на Красноярския край е изключително разнообразен. Крайбрежието на полуостров Таймир, разположено на крайния север е силно разчленено с многочислени заливи и полуострови. Централната част на полуострова е заета от планината Биранга, стръмно спускаща се на юг към силно заблатената, с голямо количество езера Северосибирска низина, която в пределите на края се нарича Енисейско-Хатангска падина. Долината на река Енисей, протичаща по цялата му територия от юг на север се дели на две части: западна, ниска част (източната периферия на огромната Западносибирска равнина) и източна, по-висока, заета от обширното Средносибирско плато (средна височина 500 – 700 m). Най-високите части са в Енисейското възвишение (Енисейски кряж) – 1104 m и платото Путорана – 1701 m. Южните части на Красноярския край са разположени в пределите на Южен Сибир. Най-големите орографски единици тук са Санските планини – Източни Саяни (до 2922 m), Западни Саяни и редица междупланински котловини, най-голяма от които е Минусинската котловина.
Климат Климатът е рязко континентален, особено суров на север, с дълга зима. На север и в Средносибирското плато средната януарска температура е от -30 °C до -36 °C, а в районите на Енисейск, Красноярск и на юг от -18 °C до -22 °C. Лятото в централните райони е умерено топло, а на юг – топло. Средната юлска температура е от 13 °C на север (по крайбрежието на Северния ледовит океан под 10 °C), 16 – 18 °C в централните части до 20 °C на юг. Продължителността на безмразовия период е от 73 – 76 денонощия на север до 103 – 120 денонощия на юг. Валежите са предимно през лятото и годишното им количеството се колебае от 200 – 300 mm на север, до 400 – 600 mm в Средносибирското плато и до 800 – 1200 mm по северните склонове на планините в южните райони на края. В междупланинските котловини на юг годишната сума на валежите е малка 250 – 300 mm. На големи територии от Красноярския края, особено на север от долината на река Долна Тунгуска е развита вечно замръзналата почва.
Води На територията на Красноярски край има 18700 реки с дължина над 10 km с обща дължина около 624 600 km. Речната мрежа се отнася към два водосборни басейна – на Карско море и море Лаптеви. Към водосборния басейн на Карско море се отнасят: най-голямата река в Красноярски край Енисей с притоците си Туба, Мана, Кан, Ангара, Голям Пит, Долна Тунгуска, Подкаменна Тунгуска, Сим, Елогуй, Турухан, Кочечум (приток на Долна Тунгуска), Чуня (приток на Подкаменна Тунгуска), Тасеева (приток на Ангара) и двете я съставящи Бирюса и Чуна; Пясина; Таймира; горните и средни течения на реките Чулим и Кет (десни притоци на Об) и няколко малки реки от басейна на река Таз. Към водосборния басейн на море Лаптеви се отнасят: Хатанга с двете съставящи я реки Котуй и Хета; Голяма Балахня, Ленинградска, Попигай, Оленьок (най-горното течение) и др.; Вилюй (най-горното течение), ляв приток на Лена. «Вода России» – Краснодарски край
Разнообразния релеф обуславя наличието на планински, полупланински и равнинни реки. В планинските си участъци реките имат бурно течение, а по равнините и низините текат спокойно, меандрират, делят се протоци и ръкави. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното и дъждовното. Водният режим на болшинството реки е с пролетно, силно разтегнато във времето пълноводие, повишен летен отток и изключително ниско зимно маловодие. Замръзването на реките в края се придвижва от север на юг от септември до ноември, а размразяването обратно – от април до юни. Много от по-малките реки на север замръзват до дъното си за дълъг период от време.
В Красноярски край над 323 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ над 60 хил.km2. Значителна част от тях са разположени в северната част на края – на полуостров Таймир и платото Путорана. Тук се намират три от най-големите руски езера – Таймир, Хантайско и Пясино, а също и други големи – Лабаз, Кета, Портнягино, Лама, Кунгасалах, Плитко езеро, Есей, Виви, Дюпкун и много други. Втори по значение езерен район е западно от река Енисей, в Западносибирската равнина, а незначителна част се намират в югозападната част на края. По произход езерата в Красноярски край са: термокарстови, ледниково-тектонски и крайречни в северните райони; моренни в Средносибирското плато; ерозионно-тектонски солени езера в Минусинската котловина; моренни, карстови и тектонски в Санските планини.
На територията на Красноярски край са изградени няколко много големи изкуствени водохранилища: Красноярското, Майнското и Саяно-Шушенското на Енисей; Богучанското на Ангара; Курейското и Уст Хантайското на десните притоци на Енисей – реките Курейка и Хантайка.
Почви, растителност На полуостров Таймир в зоната на арктическите пустини и тундрата преобладават заблатените торфени почви, върху които е развита мъхово-лишайникова растителност. В южната част на полуострова се простира тясната полоса на лесотундрата, където наред с храстовата тундра има отделни малки гори от сибирска лиственица върху слабоподзолисти почви и смърч върху торфени почви. Зоната на тайгата заема голяма част от Западносибирската равнина и Средносибирското плато, а на юг постепенно преминава в планинско-иглолистните гори на Санските планини. Сибирската тайга се дели на северна, средна и южна подзона, във всяка от които се различават западна умерено влажна провинция и източна – суха провинция. В северната подзона преобладават заблатените гори от даурска лиственица с примеси от смърч и бреза (северна тайга), развити върху замръзнали подзолисти почви. Южно от Северния полярен кръг господстват храстовидните и тревисто-храстовидните лиственични гори (средна тайга), развити върху подзолисти и замръзнали горски почви. На юг от река Подкаменна Тунгуска се простира южната тайга, като в западната част преобладават тъмните иглолистни гори (смърч, ела, сибирски кедров бор, сибирска лиственица), а на изток – лиственично-борови и борови гори, развити върху ливадно-подзолисти замръзнали почви. Между зоната на тайгата и простиращите се на юг лесостепи е разположена полосата на смесените и дребнолистните широколистни гори (южна подтайга), съчетаваща ланшафтите на тайгата и лесостепта. В Минусинската котловина е развита типична степна растителност, характеризираща се с равнинен и хълмист релеф, плодородни сиви горски, черноземни и кафяви почви. В Санските планини е ясно изразена височинната поясност. Планинската лесостеп по периферията на Минусинската котловина, парково-лиственичните гори и планинската тайга (ела, смърч, лиственица, кедров бор) постепенно се сменят с ливадна и планинска тундрова растителност по най-високите части на Санските планини.
Животински свят За района на тундрата са характерни леминги, песец, бял заек, северен елен, тундрова куропатка, полярна сова, лебеди, гъски, патки, тюлени, моржове. В зоната на тайгата – лос, дива свиня, белка, кафява мечка, росомаха, хермелин, собол, лисица, глухар, кълвач и др.
Население +Население на Красноярски край (1920 - 2025г.)Показатели:192019301940195019601970198019902000201020202025Население:961 8711 459 0911 830 9012 223 3172 629 9212 961 9903 199 5803 598 5973 022 1192 828 9892 866 9762 837 988градско:343 788425 545710 101956 4511 098 8721 499 9982 175 7102 519 0102 175 9262 149 0312 006 8832 241 710селско:618 0831 033 5461 120 8001 266 8661 571 0491 461 9921 023 8701 079 577846 193679 957860 092596 277мъже:470 711730 412915 4511 109 9121 313 9991 480 9951 597 7121 796 7961 510 5561 409 9911 431 8731 418 002жени:491 160728 679915 4501 113 4051 315 9221 480 9951 601 8681 801 8011 511 0591 418 9981 435 1031 419 986 Населението на Красноярски край е 2 866 490 души към 2016 г. Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г., а към 1 януари 2017 г.2 875 301 души (14-о място по население в Руската Федерация, 1,86% от цялото население).
+ Населени места с повече от 15 000 души Красноярск 1 066 934 Лесосибирск 59 844 Боготол 20 477 Норилск 177 428 Назарово 50 652 Енисейск 18 156 Ачинск 105 364 Сосновоборск 38 415 Шушенское 16 846 Канск 91 018 Шарипово 37 258 Кодинск 16 227 Железногорск 84 543 Дивногорск 29 049 Бородино 16 218 Минусинск 68 309 Дудинка 21 978 Ужур 15 566 Зеленогорск 62 670 Березьовка 20 894 Илански 15 137
Етнически състав Според данни от преброяването през 2010 г. краят е населен от: Официальный сайт Всероссийской переписи населения 2010 года.
Обща карта Легенда: Краев център, повече от 1 000 000 души от 100 000 до 200 000 души от 50 000 до 100 000 души от 20 000 до 50 000 души от 10 000 до 20 000 души от 5000 до 10 000 души
Съкращения: Сосновоборск Дивногорск Бородино Зеленогорск Железногорск Емеляново Заозьорни Дзержинское Уяр
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Красноярски край се дели на 17 краеви градски окръга, 44 муниципални района, 23 града, в т.ч. 13 града с краево подчинение, 8 града с районно подчинение и 2 града със специален статут и 30 селища от градски тип.