Мария Ханкел (; 2 февруари 1844, Шверин – 15 декември 1929, Дрезден) е първата поетеса на есперанто..
Биография Мария Ханкел изучава есперанто на 61-годишна възраст, Бернхард Пабст, който пише подробна биография на Мария Ханкел, твърди, че бъдещата поетеса учи есперанто през 1905 г., а не през 1903 г., както пишат други източници. след което активно се включва в движението. През 1908 г. става съорганизатор на Световния конгрес на есперантистите в Дрезден. През 1909 г. е наградена с първа награда за стихотворението „Символът на любовта“ (La simbolo de l'amo) на литературния конкурс в рамките на следващия Световен конгрес на есперантистите в Барселона. След това, в допълнение към литературната си дейност, Ханкел ръководи Дрезденския есперантистки клуб до смъртта си. През 1911 г. тя организира Съюз на писателите-есперантисти, и е неговия първи председател.
Творчество В стиховете си Ханкел изразява идеалистическите тенденции на предвоенния есперантизъм. Основната колекция от нейните творби е сборника стихотворения и разкази „Песъчинки“ (Sableroj, 1911).
Източници
Външни препратки Мария Ханкел в Енциклопедия есперанто Биография на Мария Ханкел
Литература Королевич, А. И. „Книга об эсперанто“. Част: „М. Ганкель – первая поэтесса“. Киев. Наукова думка. 1989. стр. 155 – 156. ISBN 5-12-000985-9. Geoffrey Sutton. Concise Encyclopedia of the Original Literature of Esperanto. 1887 – 2007. New York. Mondial. 2008. стр. 52 – 53. ISBN 978-1-59569-090-6.
Категория:Германски есперантисти Категория:Германски поетеси Категория:Родени в Шверин Категория:Починали в Дрезден