Влашкото право (, ) е историческа система на обичайно право в периода XIV-XVII век.
Системата на влашкото право включва пастирските групи (катуна), практикуването на номадската сезонна паша, и обхваща Централна и Източна Европа. Влашкото право регулира правата и задълженията на членовете на общността, както фиска, привилегиите, изключенията и отношенията с местното благородничество. Влашкият закон от Милош Лукович
Влашкото право, подобно на кануна на Лека Дукагини, намира своята първооснова в Душановия законник.
Бележки
Вижте също Влашки статут