Владѝслав Тарно̀вски (; ; ) е полски композитор от периода на Романтизма и виртуозен пианист. Подобно на Моцарт и Шопен, той е дете-чудо и свири на пиано и композира от ранно детство.

Биография Владислав (в западната литература обикновено Władysław Tarnowski, Ladislaus Tarnowski, Ladislas Tarnowski; литературен псевдоним: Ернест Булава) е роден на 4 юни 1836 г. в двореца Тарновски във Врублевице.

Владислав е син на Валериáн (1811 – 1861 г.) и на графиня Ернестина Тарновски (1808 – 1940 г.). Владислав е братовчед на Станислав Тарновски и Ян Тарновски (баща на посланика Адам Тарновски (посланик на Австро-Унгария в България в периода 30 април 1911 – ноември 1916 г.Варненски дневник -дигитално копие - 21/09/1914, No. 11, 2 с.). M.J. Minakowski Genealogia potomków Sejmu Wielkiego – Walerian Spycymir hr. Tarnowski z Tarnowa h. Leliwa (ID: 5.489.17) Младият Владислав прекарва детството си при своите родители във Врублевице, където баща му е земевладелец. В Лвов посещава йезуитския колеж. Учи право и философия в Ягелонския университет в Краков от 1851 г. Завършва през 1857 година. Agaton Giller O Władysławie hr. Tarnowskim, „Ruch Literacki“, 1878/ 22, с. 348. Владислав продължава следването си в Консерваторията в Париж (до 1863 г., но не завършва,Agaton Giller O Władysławie hr. Tarnowskim, „Ruch Literacki“, 1878/ 23, с. 362. защото участва в Полското въстание (1863 – 1864). Agaton Giller O Władysławie hr. Tarnowskim, „Ruch Literacki“, 1878/24, с. 381. Владислав продължава следването си в Консерваторията в Лайпциг и учи при Ференц Лист. Agaton Giller O Władysławie hr. Tarnowskim, „Ruch Literacki“, 1878/25, с. 395.

Обича да пътува и често посещава различни страни в Европа и света – Швейцария (1865 г.), пътува до Татрите (преди 1865 г., по всяка вероятност 1859 г.), Англия (1865 г.), Испания и Португалия (1866 г.), Италия (1871, 1873, 1875 г.), и Франция (1866, 1871 г.), Османската империя (1875, 1876 г.), Гърция (1869), Индия (1878 г.) и др. Умира по време на пътуване. Władysława Zawadzki „Tydzień literacki, artystyczny, naukowy i społeczny“, с. 81 – 82.

Творби Пиано музика Trois Mazurkas pour Piano, около 1870 година. Chart sans paroles, 1870. Valse-poeme, 1870. Fantazie-Impromptu Impromptu „L’adieu de l’artiste“, около 1870 година. Souvenir de la Canée, 1870. Polonez dla Teofila Lenartowicza, 1872. T. Lenartowicz, 1874. Br. Zawadzki, около 1875 година. Extases au Bosphor, fantasie rapsodie sur les melodies orientales, op. 10, около 1875 година. Marsz żałobny z osobnej całości symfonicznej poświęcony pamięci Augusta Bielowskiego, 1876. Ave Maria, 1876. Pensée funebre. Andantino pensieroso, 1878 (посмъртно издание).

Ноктюрна Nocturne dédié à sa soeur Marie, Nuit sombre. Nuit claire.

Камерна музика Quatour Re-majeur pour Deur Violons, Viola et Violonceller, 1874. Fantaisie quasi Sonate. Souvenir d’un ange, около 1876 година. Utwory instrumentalne Władysława Tarnowskiego Warszawa-Łódź, 2018, ISBN 978-83-945674-1-5.

Музика за оркестър Symfonia d’un drammo d’amore, 1871. Karlińscy, 1874. Joanna Grey, 1875. Achmed oder der Pilger der Liebe или Achmed, czyli pielgrzym miłości, (опера), 1875.

Песни A kto chce rozkoszy użyć, або Jak to na wojence ładnie, 1863, (текст: Владислав Тарновски). Herangedämmert kam der Abend, (текста: Хайнрих Хайне). Die Perle, (текст: Владислав Тарновски). Die Schwalben, (текст: Владислав Тарновски). Im Traum sah ich das Lieben, (текст: Хайнрих Хайне). Ich sank verweint in sanften Schlummer или Widzenie, (текст: Владислав Тарновски). Neig, o Schöne Knospe, (текст: Мирза Шафи Вазех. Kennst du die Rosen, ок. 1870, (текст: Владислав Тарновски). Du Buch mit sieben Siegeln, около 1870 година, (текст: Лудвиг Фоглар. Ob du nun Ruhst, около 1870 година, (текста на песен: Лудвиг Фоглар. Klänge Und Schmerzen, около 1870 година, (текст: (Роберт Гамерлинг). Nächtliche Regung, около 1870 година, (текст: Robert Hamerling (Роберт Гамерлинг). Strofa dello Strozzi e la risposttadi Michalangelo, (текст: Филипо Строци Стари и Микеланджело Буонароти). Au soleil couchant, (текст: Виктор Юго), 1873. Still klingt das Glöcklein durch Felder или Dźwięczy głos dzwonka przez pole, 1874, (текст: Владислав Тарновски). Alpuhara, 1877, (текст: Адам Мицкевич). Mein kahn, преди 1878 г. (текста на песен: Johann von Paümann ps. Hans Max). Pieśni niemieckie Władysława Tarnowskiego, Warszawa-Łódź, 2017, ISBN 978-83-945674-0-8.

Пиеси Izaak, 1871. Karlinscy, 1874. Joanna Grey, 1874. Ostatnie sądy kapturowe, 1874. Finita la comedia, 1874.

Книги на поезията Poezye studenta (Кн. 1, 2, 3, 4) 1863 – 1865). Krople czary, 1865. Szkice helweckie i Talia, 1868. Piołuny, 1869. Nowe Poezye, 1872.

Бележки

Външни препратки

Категория:Полски писатели Категория:Полски поети Категория:Полски есеисти Категория:Полски драматурзи Категория:Възпитаници на Вилнюския университет Категория:Преподаватели в Колеж дьо Франс Категория:Полски преводачи на немскоезична литература Категория:Полски преводачи на англоезична литература Категория:Полски преводачи на френскоезична литература Категория:Поети на Романтизма Категория:Полски класически пианисти Категория:Полски композитори Категория:Възпитаници на Ягелонския университет