Вера Фьодорова Панова () е руска и съветска писателка.
Биография Родена е на 20 март 1905 г. в Ростов на Дон, СССР. Получава известност в годините на управление на Сталин, когато е официално призната за писателка. През 1960-те години литературен секретар на Панова в Ленинград е Сергей Довлатов, който живее с нея в една сграда и когото тя многократно споменава в своите творби със съчувствие. Филмовата кариера на актьора Георгий Данелия започва с филмова адаптация на нейната повест „Серьожа“.
По време на наказателното преследване на Йосиф Бродски съпругът и синът ѝ са сред основните му защитници.
Умира на 3 март 1973 г. в Ленинград. Погребана е в гробището в Комарово край Ленинград.
Награди 1947 – Сталинска награда първа степен – за романа „Спутники“ (1946) 1948 – Сталинска награда втора степен – за романа „Кружилиха“ (1947) 1950 – Сталинска награда трета степен – за повестта „Ясный берег“ (1949) 1965 – орден „Червено знаме на труда“
Творчество Романи 1944 – „Евдокия (Семья Пирожковых)“; 1946 – „Спутники“; 1959 – „Евдокия (Семья Пирожковых)“ (втора редакция); 1947 – „Кружилиха“; 1953 – „Времена года. Из летописей города Энска“; 1956 – „Времена года. Из летописей города Энска“ (втора редакция); 1958 – „Сентиментальный роман“; 1962 – „Который час? Сон в зимнюю ночь“. Роман-сказка (публикуван през 1981).
Повести 1949 – „Ясный берег“; 1955 – „Серёжа“; 1964 – „Рабочий посёлок“; 1964 – „Рано утром“; 1965 – „Саша“; 1965 – „Конспект романа“.
Разкази 1959 – „Валя“; 1959 – „Володя“; 1961 – „Трое мальчишек у ворот“; 1962 – „Листок с подписью Ленина“; 1962 – „Мальчик и девочка“. Киноразказ; 1965 – „Сёстры“; 1972 – „Про Митю и Настю“; 1973 – „Сергей Иванович и Таня“. Быль.
Драматургия 1939 – „Илья Косогор“ (публикувана през 1958); 1940 – „В старой Москве. Картины“ (публикувана през 1957); 1942 – „Метелица“ (Военнопленные) (публикувана през 1957); 1944 – „Девочки“ (публикувана през 1958); 1945 – „Бессонница“ (публикувана през 1985); 1961 – „Проводы белых ночей“; 1962 – „Как поживаешь, парень?“ Литературен сценарий; 1966 – „Сколько лет, сколько зим“; 1967 – „Ещё не вечер“; 1967 – „Надежда Милованова“ („Верность“; „Поговорим о странностях любви“…); 1968 – „Тредьяковский и Волынский“. Историческа драма; 1973 – „Свадьба как свадьба“.
Исторически есета 1966 – „Лики на заре. Исторические повести“; „Сказание об Ольге“; „Сказание о Феодосии“; „Феодорец Белый Клобучок“; „Кто умирает“; 1969 – „Смута. Мозаики“ (публикувано цялостно през 1976); „Голод“; „Болотников. Каравай на столе“; „Чёрный день Василия Шуйского“; „Марина. Кому наибольший кусок“; „Гибель династии“; 1970 – „Жизнь Мухаммеда“ (съвместно с Ю. Вахтин; публикувано през 1990).
Автобиографични есета 1952 – „Заметки прозаика“; 1960 – 1961 – „Из американских встреч“ (публикувано цялостно през 1964); 1971 – „Из запасников памяти“; 1972 – „Из письма“; 1973 – „Моё и только моё. О моей жизни, книгах и читателях“ (публикувано цялостно през 1989).
Източници
Плоткин Л. А. Творчество Веры Пановой. М.; Л.: Советский писатель, 1962. Нинов А. А. Вера Панова. Л.: Лениздат, 1964.
Категория:Руски писателки Категория:Руски драматурзи Категория:Родени в Ростов на Дон Категория:Починали в Санкт Петербург