Петър Иванов Попов Завоев е български журналист, писател и изследовател. Използва псевдоними като Ашик Али, Блаженко, Бодил, д-р Жилов, Канкардаш, Гаврил Лесновски, Отец Онуфрий, Пиерро, Прохор Пчински, Сиври синек, П. Сладкодумов, Хаджи Еремия, Dixi и други.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 446.

Биография Роден е на 20 юни 1880 година в град Щип, Македония. Първоначално учи в родния си град, а по-късно завършва Солунската българска мъжка гимназия. След 1900 година Петър Завоев е журналист в България, живее предимно в Пловдив и София.

Завоев е редактор на хумористични и информационни издания – вестниците „Пловдивска поща“ (1903-1904) и „Бодил“ (1905) и списание „Нов свят“ (1904).

В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на журналистическо дружество в София. Учредителното събранието се състои в пивница „Сан Стефано“, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, Иван Павлов Костов, Христо Абрашев, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и Лазар Пулиев – Дядката, който е избран за председател.Съюз на българските журналисти. Как се създаде Дружеството на столичните журналисти в 1905 г.

След Младотурската революция Петър Завоев е специален пратеник в Македония на вестник „Българска независимост“ (1908), чийто редактор е Трифон Кунев. В този период издава списание „Македонска звезда“ (1909 – 1910) и вестник „Стрела“ (1911–1914).

Колегата му от „Българска независимост“ Петър Карчев пише за него:

По време на Балканската война в 1912 – 1913 година служи като куриер в нестроевата рота на 12-а лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение. След окупацията на Вардарска Македония от България по време на Първата световна война в 1915 година се завръща в Македония. След войната е сред редакторите на вестник „Ново време“ (1919 – 1923).

Участва като делегат от Щипското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.НБКМ-БИА C VIII 38 Същата година е един от основателите на Македонския научен институт и председател на Щипското благотворително братство. С фейлетони, разкази, критики, историко-географски и етнографски бележки сътрудничи в много хумористични и други издания – вестниците „Македония“, „Литературен глас“, „Мир“, „Щурец“, „Заря“, „Обзор“, списанията „Македонски преглед“, „Родина“ и други.

След 1944 година Петър Завоев е преследван от властите. В периода 1949–1953 година е изселен в Ловеч.

Умира в 1969 година в София.

Творчество

Публицистичното и научно творчество на Завоев е свързано с бита, настоящето и миналото на българите в Македония и най-вече – с родния му край, Щипско. Неговите литературни творби – романът „Кривата круша“ (1908), сборникът с разкази „Моите стари съседи“ (1924, 1929) и други също са посветени на бита на българите от края на XIX и началото на ХХ век и мястото на традиционните ценности в един променящ се свят.

В списъка на литературата, обявена за изземване съгласно ХІІ Постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 г., е включена книгата му „Град Щип“.Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944-1950. София, 1995, с. 29.

По-известните псевдоними на Завоев са: Прохор Пчински, Петър Сладкодумов, Пиеро, Белоглавов, Дон Педро, Гаврил Лесновски, Макар Чудра, Хаджи Еремия, Онуфрий Бодкин, Отински.

Съчинения

Кривата круша, София 1908, 224 с. „Писма от Македония. 1908–1916. (Пътни бележки, наблюдения и впечатления)“, София, 1916, 166 с. "Моите стари съседи. Разкази", София, 1924, 84 с. (второ допълнено издание, С. 1929, 160 с.) Спомен из просветното минало на гр. Щип, Македонски преглед, г. II, 1926, № 4, с. 104–106 Лена Банджорка (Битов разказ), Македонски преглед, г. III, 1927, № 2, с. 110–120 Град Щип. Минало и просвета до революционните борби, Македонски преглед, г. III, 1927, № 3, с. 35–66 Град Щип. Минало и просвета до революционните борби, София 1928, 40 с.

Външни препратки

Спомен из просветното минало на гр. Щип, Македонски преглед, г. II, 1926, № 4, с. 104–106 Лена Банджорка (Битов разказ), Македонски преглед, г. III, 1927, № 2, с. 110–120 Град Щип. Минало и просвета до революционните борби, Македонски преглед, г. III, 1927, № 3, с. 35–66 „Сръбският консул плаща...“, разказ от Петър Завоев публикуван във в-к „Македония“, год. I, бр. 16, София, 28.X.1926 г. „Човекоядци“, разказ от Петър Завоев публикуван във в-к „Вестник на вестниците“, бр. 107 и 108, София, 8 януари 1939 г. „Разкъсаното знаме“, разказ от Петър Завоев публикуван във в-к „Вестник на вестниците“, бр. 136 и 137, София, 13 юли 1941 г. „Български възрожденци и просветители от Македония“, София, ноември 1960 година "Едно забравено българско кралство в Скопската област; Една стара стихийна пагуба на Скопие; Потресна литературна война от преди 56 години; Диарията на Персийския шах; На Варненския плаж преди шестдесет години" - неиздавани статии на Завоев, София, ок. 1960 година "Овчата Купел (машинопис)", София, ок. 1960 година "Македонски белетристи. Приятелско писмо до литературния критик на в. „Зора”, Йордан Бадев", публикувано във в-к "Литературен глас", год. XI, бр. 420, София, 1 февруари 1939 година "Дедо Мише Гаврилов", публикувано във в-к "Македония", год. II, бр. 322, София, 7 ноември 1927 година "Хаджи Михаил Костенцев", публикувано във в-к "Македония", год. I, бр. 224, София, 13 юли 1927 година "Разузнавачът в капана", публикувано във в-к "Македония", год. I, бр. 46, София, 4 декември 1926 година "Милост, Тодоре!...", публикувано във в-к "Македония", год. I, бр. 23, София, 6 ноември 1926 година "Дейността на Васил Левски в Македония", публикувано във "в. Независима Македония", брой 148, София, 1926 година "От двореца до Орловия мост; Срещи, погледи и усмивки", публикувано във в. "Ново време", бр.181-189, София, 1919 година "Скопският Куршумли Хан", публикувано във в. "Стрела", София, 1914 година

Литература Павлов, Т. Една потулена книга, Хиперион, 1925, кн. 1 Милетич, Любомир. Завоев, П. Моите стари съседи. Разкази (рецензия), сп. Македонски преглед, г. II, 1926, № 1, с. 150-152. Пундев, Васил. Спомени от македонския градски бит, в. Македония, бр. 147, 1927 Каратеодоров, Васил. Македонските разкази на П. Завоев, в. „Македония“, бр. 911, 1929 Младенов, Стефан. Бележки по повод на разни книги. „Моите стари съседи“ на П. Завоев, сп. Листопад, 1929, кн. 1-2 Каратеодоров, Васил. „Моите стари съседи“, Вестник на жената, бр. 409 и 410, 1930 Речник на българската литература, т. 2, София 1977, с. 43-44.

Бележки

Категория:Български журналисти от Македония Категория:Български писатели от Македония Категория:Български учени от Македония Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Репресирани от комунистическия режим в България Категория:Български общественици от Македония Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Родени в Щип Категория:Починали в София Категория:Български краеведи Категория:Български имигранти от Македония в София