Жорж-Йожен Осман (), известен като барон Осман; 27 март 1809 – 11 януари 1891), е френски служител, който е префект на департамента Сена (1853 – 1870), избран от император Наполеон III да извърши мащабна програма за градско обновяване на булеварди, паркове и обществени сгради в Париж. Обикновено работите му са наричани „Реновирането на Париж от Осман“ или „Османизацията на Париж“. Критиците го принуждават да подаде оставката си заради екстравагантност, но визията му за града все още доминира в Централен Париж.
Биография Осман е роден на 27 март 1809 г. в Париж, в протестантско семейство от немски произход (на немски фамилията звучи като „Хаусман“ (Haussmann) и няма нищо общо с турската Османска династия). Син е на Никола-Валентин Осман (1787 – 1876), комисар и военен комендант на Наполеон I, и Ева-Мария-Хенриета-Каролина Дензел, дъщеря на генерала и член на Националния конвент Жорж-Фредерик Дензел (1755 – 1828), барон на империята и внук на Никола Осман (1759 – 1847), член на Законодателното събрание и Националния конвент, администратор на тогавашния департамент Сен-e Oаз, комисар. Учи в лицеите на Анри IV и Кондорсе, след това учи право, като същевременно учи и музика. През 1830 г. той получава поста супрефект на Нерак.
През 1853 г. става префект на департамента Сена; задържа се на този пост до 1870 г. По указание на Наполеон III, Булонския Лес и няколко парка в самия Париж са организирани за разходки от парижани, по-специално парковете Монсури и Бют-Шомон.
Той възстановява редица обитавани квартали, събаряйки много стари (включително средновековни) къщи и павирайки много по-късно пробити булеварди. Общо около 60% от недвижимите имоти в Париж са реорганизирани под ръководството на Осман.
През 1865 г. Осман получава заем от 250 милиона франка за работата си, през 1869 г. – друг заем от 260 милиона франка. При правителството на Емил Оливие барон Осман е отстранен от длъжност.
Осман умира в Париж на 11 януари 1891 година. Погребан е в гробището Пер Лашез. Един от булевардите в центъра на Париж е кръстен на него.
Обновяването на Париж
Населението на Париж се удвоило след 1815 г., без да увеличена площта му. Поради нарастващото население и онези, които ще бъдат принудени да се изместят от центъра заради новите булеварди и площади, планирани от Наполеон III, той издава указ за присъединяване на единадесет околни общини и увеличаване на броя на районите от дванадесет до двадесет, с което градът се разширява почти до съвременните си граници.
Наполеон III и Осман стартират огромните проекти за благоустройство на Париж, за подобряване на санитарните условия, водоснабдяването и движението на трафика на града наемайки десетки хиляди работници. Отчасти, булевардната система е била планирана като механизъм за лесното разполагане на войски и артилерия, но основната ѝ цел е била да помогне за решаването на проблема с движението в града и да свърже неговите забележителни сгради. Огромна карта на Париж била окачена в кабинета На императора, маркирана с цветни линии, там където той искал да минават нови булеварди. Двамата с Осман се срещат почти всеки ден, за да обсъдят проектите и да преодолеят пречките и противопоставянето, с които се сблъскват, докато обновяват Париж.
Почти две десетилетия по време на управлението на Наполеон III и още около десет години след това по-голямата част от Париж е строителна площадка. За да може да се доставя прясна вода в града, хидравличният инженер Йожен Белгранд строи нов акведукт, за да донесе чиста вода от река Ван в Шампан и нов огромен резервоар в близост до бъдещия Парк Монсури. Тези две работи увеличават водоснабдяването на Париж от 87 000 на 400 000 кубически метра вода на ден. Полагат се стотици километри тръби, за да бъде разпределена водата в целия град, и се изгражда втора мрежа, за да се използва не толкова чистата вода от Урк и Сена, за да мият улиците и да поливат новите паркове и градини. Канализацията също е реконструирана и в Париж се прокарани километри тръби за разпределение на газта за хилядите нови улични светлини.
В началото на 1854 г. в центъра на града работниците на Осман събарят стотици стари сгради и отсичат осемдесет километра нови алеи, свързвайки централните точки на града. Сградите по тези алеи трябвало да са на една и съща височина и в подобен стил и да бъдат облицовани с камък в кремав цвят, създавайки еднообразен вид на парижките булеварди. Виктор Юго споменава, че едва ли е възможно да се разграничи каква е къщата пред вас: театър, магазин или библиотека. Осман успява да възстанови града за 17 години. „По негова преценка новите булеварди и открити пространства изместват 350 000 души; ... до 1870 г. една пета от улиците в централния Париж са негово творение; той е похарчил ... 2,5 милиарда франка за града; ... един от петима парижки работници са наети в строителната търговия.“Clark, T.J. (1984), The Painting of Modern Life: Paris in the Art of Monet and his Followers, Princeton, New Jersey: Princeton University Press. p. 37.
За да свърже града с останалата част на Франция, Наполеон III строи две нови железопътни гари: Лионската гара (Gare de Lyon) в 1855 г. и Северната гара (Gare du Nord Gare) в 1864 г. Той завършва Халите (Les Halles), големия пазар за производство на желязо в стъкло в центъра на града и строи нова общинска болница, Hôtel-Dieu, на мястото на рушащите се средновековни сгради на Ile de la Cite. Архитектурната забележителност, считана за негов „подпис“, е Парижката опера, най-големият театър в света, проектиран от Шарл Гарние, корона в центъра на новия Париж на Наполеон III. Когато императрица Евгения видяла модела на операта и попитала архитекта какъв е стилът, Гарние отговорил просто: „Наполеон Трети“.
Avenue de l'Opéra (булевард Опера) е един от новите булеварди, създадени от Наполеон III и Осман. Новите сгради по булевардите трябвало да са с еднаква височина и същия основен фасаден дизайн, и всички с облицовка с кремав цвят камък, придавайки на центъра на града своята отличителна хармония.
Наполеон III също поискал да се изградят нови паркове и градини за отдих и отмора на парижани, особено тези в новите квартали на разрастващия се град. Новите паркове на били вдъхновени от спомените му за парковете в Лондон, особено за Хайд Парк, където той се е разхождал и е бил возен в карета, докато е бил в изгнание; но той искал да надгражда в много по-големи мащаби. Работейки с Осман и Жан-Шар Алфан, инженерът, който оглавява новата Служба на променадите и насажденията, той изготвя план за четири основни парка в четирите посоки на света. Работници и градинари копаят езера, строят каскади, засаждат тревни площи, цветни лехи, дървета и строят заслони и гротове. Създаден е Булонският лес (1852 – 1858) на запад, Венсенската гора (1860 – 1865) на изток, Парка Бют-Шомон (1865 – 1867) на север и Парк Монсури (1865 – 1878) на юг.
В допълнение към изграждането на четирите големи парка, Осман разполагал с по-старите паркове в града, включително Парка Монсо (Parc Monceau), бивша собственост на Орлеанската династия, и Люксембургската градина (Jardin du Luxembourg), ремонтирани и презасадени. Той също създава двадесет малки парка и градини в кварталите, като миниатюрни версии на големите си паркове. Алфанд нарича тези малки паркове „зелени и цъфтящи салони“. Намерението на плана на Наполеон било да има по един парк във всеки от осемдесетте квартала на Париж, така че никой да не е на повече от десет минути пеша от такъв парк. Парковете са безусловен успех сред всички класи парижани.
Барон Осман За да благодари на Осман за работата му, Наполеон III предлага през 1857 г. Осман да стане член на френския сенат и да му се даде почетно звание дук („duc“), както вече е правено за някои от неговите генерали. Осман отклонява тази титла, свързана с поземлени владения и разходи, като прави каламбур, че „акведук“ (френската дума за „акведукт“), би била по-подходяща.Haussmann, Mémoires, tome I, p.4 – 5.През 1862 г. Осман организира построяването на акведукт, който стига до квартала Менилмонтан. вж. Nagram, Le Baron Georges-Eugène Haussmann.. Назоваването приживе с неговото име на централния булевард става по решение на Императора.
Титлата барон се полагала на дядо му по майчина линия, Жорж Фредерик, барон Денцел, генерал при първия Наполеон, и от когото Осман е единственият жив потомък от мъжки пол. Баща му също я ползвал и самият Осман претендирал за нея, срещу което Наполеон III и обкръжението му не възразяват. Тя фигурира и на корицата на неговите „Мемоари“.
Падение
През първата половина на управлението на Наполеон III френският законодателен орган има много малка реална власт; всички решения са взимани еднолично от императора. В началото на 1860 г. обаче Наполеон решава да либерализира империята и да даде на законодателите реална власт. Членовете на опозицията в парламента все по-често огласяват критиките си към Осман, критикувайки харчовете му и високопоставеното му отношение спрямо парламента.
Цената на проектите за реконструкция също нараства бързо. През декември 1858 г. държавният съвет постановява, че собственик на имот, чиято земя е отчуждена, може да задържи земята, която не е специално необходима за улицата, което значително увеличава разходите за отчуждаване. Собствениците на имоти също стават много по-умни, като започват да искат по-високи плащания за своите сгради, често чрез създаване на фалшиви магазини и предприятия в сградите си. Цената на отчуждаванията скача от 70 милиона франка за първите проекти до около 230 милиона франка през втората фаза на проектиране. През 1858 г. Cour des Comptes, който контролира финансите на империята, постановява, че Caisses des Grands Travaux функционира незаконно, като предоставя „прикрити заеми“ на частни компании. Съдът постановява, че такива заеми трябва да бъдат одобрени от парламента. Парламентът бива помолен да одобри заем от 250 милиона франка през 1865 г. и още 260 милиона франка през 1869 г. Членовете на опозицията са особено възмутени, когато през 1866 г. той отнема част от Люксембург, за да направи място за новата алея между Люксембургската градина и обсерваторията и унищожава старите градински разсадници, които се намират между rue August Comte, rue d'Assas и алеята de l'Observatoire. Когато императорът и императрицата присъстват на спектакъл в театър Одеон, близо до Люксембургската градина, публиката се развиква „Уволни Осман!“ и се присмива на императора. Независимо от това, императорът застава зад Осман.
Един от лидерите на парламентарната опозиция срещу Наполеон, Жул Фери, осмива счетоводните практики на Осман като Les Comptes fantastiques de Haussmann или „Фантастичните разкази на Осман“ през 1867 г. Републиканската опозиция срещу Наполеон III печели много парламентарни места на изборите през 1869 г. и засилва критиките си към Осман. Наполеон III се подава на критиката и определя опозиционния лидер и яростния критик на Осман, Емил Оливие, за свой нов премиер. Осман бива поканен да подаде оставка. Той отказва да подаде оставка и е освободен от задълженията си от императора. Шест месеца по-късно, по време на Френско-германската война, Наполеон III е превзет от германците и империята е свалена.
В спомените си Осман прави следния коментар за уволнението си: „В очите на парижани, които обичат рутината в нещата, но са променливи, когато става дума за хората, извърших две големи грешки; в продължение на седемнадесет години нарушавах ежедневните им навици, като обърнах Париж с главата надолу, докато те искаха да виждат един и същ облик на центъра на града. Това бяха две непростими оплаквания.“
След падането на Наполеон III Осман прекарва около година в чужбина и отново навлиза в обществения живот през 1877 г., когато става депутат от бонапартистите за Аячо. По-късните му години са заети с подготовката на неговите Mémoires (три тома, 1890 – 1893)Georges-Eugène Haussmann, Mémoires du Baron Haussmann, Paris:Victor-Havard Éditeur, 1890, (3 volumes).. Умира в Париж на 11 януари 1891 г. на 82-годишна възраст и е погребан в гробището Père Lachaise.