Линейни кораби тип „Курбе“

Курбе () са серия френски линейни кораби от 1910-те години.

Заложени са в рамките на корабостроителната програма за 1910 г. и стават първите френски линейни кораби от дреднаутен тип. Вследствие на ограниченията върху размерите на корабите, наложени от възможностите на наличните във френските военноморски бази докове, линкорите от типа „Курбе“ се отличават със сравнително невисока мореходност. Продължителното строителство на корабите също така води до това, че към момента на своето влизане в строй линкорите от типа „Курбе“, като цяло сходни с другите дреднаути от първо поколение, вече съществено отстъпват на влизащите към това време да се приемат на въоръжение свръхдреднаути на другите страни.

Всичко в периода 1910 – 1914 г. са построени четири линкора от типа „Курбе“, последните от които влизат в строй вече след началото на Първата световна война. Първоначално корабите от серията влизат в състава на 1-ви дивизион на 1-ва ескадра на флота, но преди началото на войната са отделени в отделен отряд на командващия флотата. В хода на войната всички линкори от типа „Курбе“ действат в Средиземно море, но тяхното участие в бойните действия е ограничено до обстрели на крайбрежието на Австро-Унгария. Също така през 1919 г. два от корабите на този тип се използват в хода на интервенцията в Русия.

Макар към края на Първата световна война линейните кораби от типа „Курбе“ да се смятат за стари, в частност поради ниския им модернизационен потенциал, който не позволява съществено да се подобрят техните характеристики, Франция, която след тях достроява само една серия по-съвършени линкори, съхранява типа „Курбе“ на въоръжение. С изключение на „Франс“, който потъва през 1922 г., в резултат на сблъсък със скала по време на щорм, и „Жан Барт“, през 1937 г. разоръжен и превърнат в стационарен учебен кораб, останалите два кораба от серията остават на въоръжение и към началото на Втората световна война. До капитулацията на Франция линкорите се използват основно за обстрел над брегови позиции, а след капитулацията са пленени от Великобритания и впоследствие са предадени на силите на Сражаваща се Франция. След това корабите повече не влизат в бойния състав на флота и се използват като спомагателни съдове до своето изключване от състава на флота; последния кораб от този тип е отписан и продаден за скрап през 1955 г.

Конструкция

Първите френски дредноути са разработени изходя от цял комплекс ограничения. При тяхното проектиране е поставено изискването корабите да могат да използват съществуващите докове без да се налага основната реконструкция на последните. Изходя от това, размерите на корабите са сравнително малки; тяхната стандартна водоизместимост не надвишава 23 457 тона, а пълната – 25 579 тона. Дължината на линкорите от типа „Курбе“ не надвишава 166 метра, ширината – 27 метра, газенето им съставлява 9 метра.

Корабите имат висок надводен борд с дълъг полубак, продължаващ до кърмовите кули на главния калибър. В носовата част имат лека надстройка, над която е разположена бойната рубка. Трите комина са разделени на две групи: два пред разположението на централните кули, и един отзад. Корабите са първите линкори във френския флот, изначално нямащи тежки бойни мачти със закрити марсове. Лека сигнална мачта е разположена между групите комини и има още една в кърмовата част. Между комините и надстройките има лека навесна палуба.

Въоръжение Основното въоръжение на линкорите от типа „Курбе“ се състои от дванадесет 305-мм 45-калибрени оръдия образец 1910 г. Тези оръдия, разработени за последното поколение френски ескадрени броненосци, са напълно съвременни оръдейни системи, способни да изстрелват 432-килограмов бронебоен снаряд с начална скорост от 783 метра в секунда; скорострелността им е 1,5 – 2 изстрела в минута.

Оръдията на главния калибър са разположени в шест двуоръдейни кули. Две кули се намират линейно-терасовидно на носа, на полубака. Още две кули аналогично са разположени на кърмата, на горната палуба. И още две кули има в центъра на корпуса, побордно. Такова разположение теоретически дава възможност да се води преследващ и ретираден огън от осем оръдия на главния калибър (две носови или две кърмови кули съответно, и двете централни кули), и да се дава бордов залп от десет оръдия на главния калибър (всичките носови и кърмови кули, и една кула по съответния борд).

Обаче, при проектирането на дреднаутите от типа „Курбе“, френския флот допуска много недомислия. Все още предполагайки, че решителния морски бой ще бъде възможен само на дистанции не по-големи от 6000 – 8000 метраАналогична логика е използвана при обосноваването на построяването на броненосците „Дантон“., французите ориентират артилерията на своите кораби за бой на средни дистанции. Теоретично мощните оръдия на главния калибър имат пределен ъгъл на възвишение само от 12 градуса, което ограничава тяхната далекобойност на не повече от 14 500 метра. Според мерките на времето, това е съвсем недостатъчно; немските и английските оръдия от онова време стрелят на повече от 15 000 метра, и даже тези цифри вече се смятат за недостатъчни.

Недооценката на дистанцията оказва влияние и в избора на противоминното въоръжение; първите френски дреднаути носят впечатляващо мощната батарея от двадесет и две 138-милиметрови 55-калибрени оръдия образец 1910 г. Тези оръдия стрелят с 39,5-килограмови снаряди на дистанция до 16 000 метра, по парадоксален начин превъзхождайки по далечина на стрелбата главния калибър на линкора. Оръдията от този тип са разположени побордно, в каземати на полубака; палубата на полубака е специално стеснена в носа и в кърмата, за да се осигури на разположените по отстъпите оръдия добър обстрел по носа и кърмата.

Френските инженери считат, че тези оръдия ще се използват не само както противоминни, но и като средство за поражение на небронираните части на корабите на противника – което влиза в явно противоречие със световния опит, и съвсем не се оправдава на практика. Освен това въоръжение, дреднаутите – по-скоро, по инерция – носят и четири стари 47-мм оръдия Хочкис, по две на борд. Подводното въоръжение се състои от четири 450-мм подводни торпедни апарата.

Система за управление на огъня Системата за управление на огъня при дреднаутите от типа „Курбе“ е централизирана, но по парадоксален начин, е недостатъчно развита. Има само една двойка далекомери за централизирано управление на огъня, с база от 2,74 метра, поставени отстрани на бойната рубка. Също така всяка кула има собствен 1,37-метров далекомер, поставен в нейната задна част, в брониран калпак. Директори за управление на огъня няма; като цяло, СУО е явно адаптирана за воденето на бой на малки и средни дистанции, когато всяка кула следи преместването на противника в индивидуално и се нуждае само от поправки за далечината.

Брониране Архаичните възгледи на френските адмирали за дистанцията на морското сражение изиграват своята роля и при определянето на схемата за защита на корабите. Дреднаутите от типа „Курбе“ носят непрекъснат брониран пояс по водолинията, с дебелина 270 милиметра в централната част – между носовите и кърмовите кули на главния калибър – и стесняващ се по краищата до 180 милиметра. Височината на пояса съставлява 4,5 метра, но почти 2,4 метра от тях се намират под водата; френските инженери много се опасяват от подводни попадения.

Над основния пояс се намира горния, състоящ се от три ленти броня с дебелина 180 милиметра, разположени една над друга. Първата лента, на нивото на главната палуба, прикрива борда от форщевена и до кърмовите кули на главния калибър. Втората, разположена по-горе на нивото на горната палуба, прикрива центъра на корпуса от носовата и до кърмовата групи кули; тя прикрива казематите за четирите 138-мм оръдия на кърмата. Над тях се намира третата, продължаваща от носовите кули на главния калибър приблизително до средата на корпуса. Тя прикрива основните каземати на противоминната артилерия.

Хоризонталната защита се състои от три бронирани палуби, всяка с дебелина от 30 до 48 милиметра. Главната бронирана палуба е издута, с дебелина от 40 милиметра и има скосове с дебелина 70 милиметра, съединяващи се под водолинията с долния ръб на главния пояс. Над нея се разполага горната бронева палуба, с дебелина от 50 милиметра, и броневата палуба на полубака, с дебелина 30 милиметра. Подобна защита едва ли удовлетворява съвременните към 1910-те години дистанции за водене на бой и е, по-скоро, разчетена за сдържане на пробилите горния пояс снаряди (ударящи палубата под остър ъгъл), отколкото за защита от падащи под голям ъгъл снаряди (впрочем, в този случай защитата е слаба при всички линкори до „Ню Мексико“ и за всички линейни крайцери, достатъчно е да си спомним гибелта на „Худ“).Ю. И. Александров. Линейные корабли типа «Курбэ»

Енергетична установка Силовата установка на линкорите от типа „Курбе“ се състои от четири парни турбини „Парсънс“, с обща мощност 28 000 к.с. Пара подават двадесет и четири котела модел „Никлъс“ – шестнадесет големи в носовите и осем по-малки в кърмовите котелни отделения. На мерната миля, дреднаутите развиват умерена скорост, малко повече от проектните 21 възела.

Корабите имат смесен запас гориво; 2700 тона въглища и 906 тона нефт, която с впръсква върху въглищата за повишаване на температурата на горене. Запасъ гориво е достатъчен за 7800 км икономичен ход на 10 възела.

Представители на проекта Название Корабостроителница Заложен Спуснат на вода Влизане в строй Съдба „Курбе“Courbet Корабостроителница на флота в Брест 1 септември 1910 г. 23 септември 1911 г. 19 ноември 1913 г. потопен на 9 юни 1944 г. „Франс“France A.C. de la Loire, Сен Назер 30 ноември 1911 г. 7 ноември 1912 г. 10 октомври 1914 г. потъва при корабокрушение на 26 август 1922 г. „Жан Барт“Jean Bart Корабостроителница на флота в Лориан 15 ноември 1910 г. 22 септември 1911 г. 15 юни 1913 г. продаден за скрап на 14 декември 1945 г. „Пари“Paris F.C.M. в Ла Сейн Сюр Мер 10 ноември 1911 г. 28 септември 1912 г. 1 август 1914 г. продаден за скрап на 21 декември 1955 г.

История на службата Преди войната Първата двойка от дреднаутите тип „Курбе“ влиза в строй през 1913 г. – по-малко от година преди началото на световната война. Към момента на своето влизане в строй, тези кораби са най-мощните и съвременни единици на френския флот, но според световните стандарти се считат за вече остарели; техните характеристики изглеждат неудовлетворително не само на фона на корабите на първите морски държави, но даже и като сравнение с италианските и австрийските дреднаути – които по това време се считат за основните противници на френския флот в Средиземно море.

Началото на службата на корабите не изобилства със събития. Най-забележителното събитие в тяхната предвоенна кариера е визитата на „Франс“ и „Жан Барт“ в Санкт Петербург през юли 1914 г., като част от почетния ескорт на френския президент Реймон Поанкаре. Корабите се намират в Балтика, когато войната е обявена, но съумяват да се върнат вкъщи без проблеми.

Първа световна война В началото на Първата световна война четирите дредноута от типа „Курбе“ са единствените боеспособни кораби от такъв тип в целия френски флот. Британо-френските планове предполагат, че в случай на война между Антантата и Тройния Съюз, френския флот ще поеме поддържането на контрола над Средиземно море – против австрийския, и (в случай на влизането на Италия на страната на Германия) италианския флот.

Опитът от началото на войната изисква спешното поставяне на зенитно въоръжение. В зенитни оръдия са преоборудвани наличните на линкорите четири 47-мм оръдия.