Джовàни Батѝста Тиèполо (; * 5 март 1696, Венеция, Венецианска република, † 27 март 1770, Мадрид, Кралство Испания), наричан също Джамбатиста или Дзуан Батиста Тиеполо (Giambatista, Zuan Batista Tiepolo), е италиански художник и гравьор. Автор на мащабни фрески, той е последният от големите художници на Венецианската република. С нововъведенията си в традиционния бароков стил той е сред предшествениците на стила Рококо.
Биография
Ранни години Роден е във Венеция, в семейния дом близо до манастира „Сан Доменико“ в квартал „Кастело“, през март 1696 г. Той е най-малкият от деветте децаКакто отбелязва Федерико Монтекучоли дели Ери, точната му дата на раждане, приета обикновено и публикувана в монографията на Майкъл Леви, е грешна и невъзможна за определяне. В кръщелното свидетелство от 16 април 1696 г. датата на раждане е непопълнена, сякаш има желание тя да бъде попълнена впоследствие: всъщност се чете «Gio. Batta [etc.] nacque li ... del passato [mese]». вж. Montecuccoli degli Erri, Giambattista Tiepolo. Nuove pagine di vita privata в , p. 69. на корабния търговец Доменико Тиеполо Фамилията напомня на едноименния благороднически род Тиеполо (род)Тиеполо, но семейството му не е благородническо. и Орсета Марангон. Кръстен е на 16 април в църквата „Сан Пиетро ди Кастело“. Баща му умира година след раждането му, оставяйки семейството в тежко материално положение.
Първото му художествено обучение е около 1710 г. в работилницата на Грегорио Ладзарини – еклектичен художник, способен да съчетае различните учения на венецианската традиция. От него той получава освен първоначални знания, така и вкуса към грандиозното и театралното в композициите. Скоро Тиеполо се насочва към т. нар. „мрачна" живопис на Федерико Бенкович и Джовани Батиста Пиацета. Освен към своите съвременници ателието на Ладзарини се обръща и към великите майстори на Венето от 16 век: Тинторето и Паоло Веронезе, както и към творчеството на Якопо Басано.
През 1715 г. той започва да рисува петте над-арки на венецианската църква „Санта Мария дей Дерелити“ (Оспедалето), със сдвоени фигури на апостола, със силна светлосянка и тъмни тонове. През тези години работи и за дожа на Венеция Джовани II Корнаро, изпълнявайки в двореца му картини над вратите, картини и портрети (включително този на първия дож в семейството Марко Корнаро от около 1716 г., както и този на самия Джовани, и двата в топли и светли нюанси, позовавайки се на маниера на Себастиано Ричи)., p. 220. През същата година работи върху фреската Асунта в старата енорийска църква на Биадене (Монтебелуна). На 16 август излага скица на Submersio Faraonis на празника на Свети Рох.
На 19 години Тиеполо завършва първата си голяма творба – Жертвоприношението на Авраам (сега в Галерии на Академията на Венеция). Той напуска студиото на Ладзарини след първото му споменаване в Гилдията на венецианските художници през 1717 г. Същата година от неговите рисунки са взети четири гравюри в книгата Големият театър на картините и перспективите на Венеция. Картината Прогонването на Васти датира от 1719 г. и сега е в частна колекция в Милано.
На 21 ноември 1717 г. той се жени тайно за Мария Чечилия Гуарди (* 1702, † 1779), сестра на художниците Франческо Гуарди и Джовани Антонио Гуарди. Бракът продължава повече от 50 години. От този съюз се раждат най-малко десет деца, включително художниците Джандоменико и Лоренцо Балдисера, които ще работят като негови помощници. Първоначално двойката живее в къщата на по-големия му брат Амброджо близо до църквата „Санта Тернита“., p. 52.
Между 1719 и 1720 г. Тиеполо прави стенописната украса в залата на първия етаж на вила „Балиони“ в Масанцаго. Тази зала е изцяло покрита със стенописи, които чрез илюзионистко пробиване през стените създават безкрайно пространство. Митът за Фаетон е изрисуван по стените, докато Триумфът на зората е представен на свода. С този цикъл започва сътрудничеството с художника на квадратури Джероламо Менгоци, известен като 'ил Колона', който рисува за Тиеполо през следващите години повечето фалшиви архитектурни декорации, които обрамчват стенописите му.
През 1721 г. му е поръчана Мадона дел Кармине за църквата „Сант Апонал“, започната през 1722 г. и завършена през 1727 г., която сега се съхранява в Пинакотека „Брера“ (Милано). През 1722 г. творецът предава Мъченичеството на св. Вартоломей на венецианската църква „Сан Стае“; творбата е предназначенa за част от поредица творби на различни художници, посветена на 12-те апостоли. Тя е с мощна изразителна сила, придадена от силната светлосянка и остротата на графичните очертания.
През 1722 г. той прави стенописа Славата на Санта Лукия в енорийската църква на Васкон близо до Тревизо. През 1722 г. участва в конкурса за украса на параклиса „Сан Доменико“ в базиликата „Санти Джовани и Паоло“, по-късно спечелен от Джовани Батиста Пиацета. През 1724 г., след някои промени, направени в църквата на Оспедалетото от Доменико Роси, той рисува горната част с Жертвоприношението на Исаак – последният пример за първоначалните му тъмни пътища; от този момент стилът му се насочва към ярки цветове със светли тонове, потопени в слънчева светлина.
Между 1724 и 1725 г. работи върху украсата на Палацо Санди с голямата фреска на тавана на залата, посветена на Триумфа на красноречието – иконографска тема, вероятно поради професията на клиента – адвоката Томазо Санди; в центъра, на фона на синьото небе, пресечено от облаци, са фигурите на Минерва и Меркурий, докато на корниза са представени четири митологични епизода: Орфей, извеждащ Евридика от царството на Хадес, Белерофонт на Пегас убива Химера, Амфион със силата на музиката изгражда стените на Тива и Херкулес оковава Цербер. Композиционната схема е подобна на тази, използвана от Лука Джордано в Палацо Медичи, с няколко фигури в центъра и доста много отстрани, и тя става характерна за цялата му последваща продукция. Но именно изсветляването на цвета става негова безпогрешна стилистична черта, вдъхновена от преоткриването на творчеството на Паоло Веронезе. За същия дворец той рисува и три митологични платна: Одисей открива Ахил сред дъщерите на Ликомед, Аполон одира Марсий и Херкулес задушава Антей, сега в частна колекция в Кастелгомберто. Вероятно между 1725 и 1726 г. той прави Алесандър и Кампаспа в ателието на Апелес, сега в Музея на изящните изкуства в Монреал, със силна автобиографична и самовъзвеличаваща стойност. Всъщност Тиеполо придава чертите си на Апелес – най-великият художник на древността, докато на Кампаспа той дава красотата на младата си съпруга Чечилия.
Зрели години
Между 1726 и 1729 г. Тиеполо разделя работата си между Удине и Венеция, отново за поръчки, получени от братя Долфин, и се организира, за да посвети по-топлите сезони на стенописи и по-студените на платната.
В Удине патриархът на Аквилея Дионизо Долфин първо го моли за стенописите и малкия олтар на Възкресението за параклиса на Светото Тайнство в катедралата на Удине, а след това за стенописите за замъка и преди всичко за големия декоративен комплекс на Патриаршеския дворец. Тук украсата включва сцени и герои от Стария завет: на свода на стълбището Падането на бунтовните ангели с около осем монохромни сцени с епизоди от Битие; в дългата галерия трите епизода Явление на трите ангела на Авраам, Рахил скрива идолите и Явяването на ангела на Сара, поставени между монохромни фигури на пророчици и Жертвата на Исак на тавана; на тавана на Червената зала, използвана по това време като граждански и църковен съд, е внушителният Съд на Соломон, заобиколен от смесени линейни отделения с фигури на пророци; накрая в Тронната зала той рисува портрети на древни патриарси, сега в лошо състояние.
Във Венеция за Даниил III и Даниил IV, със сигурност по предложение на патриарх Дионисий, през зимите той рисува десетте големи платна с римски истории за техния венециански дворец. Те са завършени през 1729 г. и днес са разделени между Ермитажа в Санкт Петербург, Музея „Метрополитън“ в Ню Йорк и Музея на историята на изкуството във Виена.
Междувременно на 30 август 1727 г. се ражда неговият син Джандоменико, негов бъдещ сътрудник.
През 1730 г. е извикан в Милано, може би с посредничеството на Шипионе Мафей, за да украси със стенописи таваните на пет зали на Палацо Аркинто: Триумф на изкуствата и науките, Митът за Фаетон, Персей освобождава Андромеда, Юнона, Фортуна и Венера и Алегория на благородството, унищожени при бомбардировките през август 1943 г. През 1731 г. в Палацо Дуняни (бивш Казати) той рисува историите на Сципион Африкански. На Алегорията на великодушието (или Апотеоз на Сципион), докато на стените темите са Щедростта на Сципион, Сципион, който дава свобода на Сифаций и накрая Софонизба, която получава отровата от Масиниса. В съответствие с входните врати на залата той рисува Четирите основни добродетели, а в нишите- Изобилието и Силата.
Връщайки се във Венеция през 1731 г., той изпълнява Възпитанието на Богородица за църквата „Санта Мария дела Фава“, Рождество Христово за тази на „Сан Дзулиан“ и през 1732 Поклонението на Младенеца за сакристията на канониците на базиликата „Сан Марко“.
През септември 1732 г. той вече е в Бергамо, където се заема със стенописите на Параклис „Колеони“, които първоначално трябва да включват само пандантите с алегориите на четирите добродетели (Вяра, Милосърдие, Справедливост и Благоразумие) и люнетите на Свети евангелист Марк и Мъченичеството от Свети Вартоломей. Когато тези произведения са завършени, той е извикан от Венеция, за да изпише други три люнета със сцени от живота на св. Йоан Кръстител: Проповед на Кръстителя, Кръщение Христово и Отсичане на главата на Кръстителя., pp. 286-289.
През 1734 г. Тиеполо работи във Вила „Лоски Дзилери“ в Монтевиале близо до Виченца, като изписва алегорични фигури на стълбището и в залата, извлечени от трактата на Чезаре Рипа Иконология. През същата година той доставя Олтара на Рая на църквата „Вси светии“ в Ровета и сменя дома си, като се мести в Пасина близо до църквата „Сан Силвестро“.
От 1735 г. са Мадона дел Розарио, подписана и датирана творба, сега в частна колекция в Ню Йорк, и Мадоната с Младенеца със светците Хиацинт и Доминик, сега в Чикаго.
През 1736 г. се ражда синът му Лоренцо. През същата година той отказва предложението да украси Кралския дворец на Швеция, обявявайки, че предложената сума е недостатъчна, и изпълнява платното с Юпитер и Даная, сега в Стокхолм.
През януари 1737 г. Тиеполо предава Мъченичеството на Света Агата, направено за базиликата „Сант Антонио“ в Падуа. През същата година се завръща в Милано, призован от кардинал Бенедето Ерба Одескалки, за да създаде три стенописа в Базилика „Сант Амброджо“. Той праща три олтарни образа в Удине за патриарха и прави изгубения олтарен образ за Олтар „Корнаро“ в църквата „Сан Салвадор“ във Венеция. Същата година започва и грандиозния цикъл от стенописи със Слава на Свети Доминик за наоса, презвитерия и хора на църквата „Санта Мария дей Джезуати“ във Венеция, завършен през 1739 г. На централната фреска на наоса – Учредяването на розария, от която Тиеполо прави три скици, над петнадесет стъпала, символ на съответните мистерии на броеницата, е свети Доминик, който дава на вярващите, включително и на управляващия в момента дож Алвизе Пизани и на патриарха Франческо Антонио Корер, броеницата, която Богородица му е дала във видение, а долу фигурите, които падат от стълбището, са алюзия за ролята на светеца срещу ереста.
През 1739 г. художникът рисува Мъченичеството на св. Себастиан за манастирската църква в Дисен (Нидерландия). В онези години той създава трите големи платна със Сцени от Страстите Христови за венецианската църква „Сант Алвизе“. В тези произведения драматичният тон е по-силен и е видимо влиянието на Тинторето и Тициан през последните години, но също и на гравюрите на Рембранд, особено в брадатите типове, които се появяват в Изкачването на Голгота; тези платна, започнати около 1737 г., са поставени на място през 1740 г.
Палат „Клеричи“ и творби за Франческо Алгароти