Виктор Емил Франкъл () е австрийски невролог и психиатър.
Той разработва собствено психотерапевтично учение, което още през 1926 г. обозначава с понятието логотерапия.Frankl, Viktor. The Unconscious God, New York: Simon and Shuster, 1975, p. 60 „Logos“, според личното предпочитание на Франкъл, се използва в значението на „дух“. Духът е онова измерение на човешкото, което в най-голяма степен вълнува човека и лекаря Виктор Франкъл, и от което според него изобщо тръгва различието между хуманната и ветеринарната медицина. Духът може да се разбира като свобода, съзнание и като волята за смисъл. Тази заявка за излизане от психологизма, както и обвързването на понятията „смисъл“ и „здраве“, превръщат логотерапията в един от най-силните комуникатори на темата за смисъла на живота във втората половина на 20 век.Ангелова, Мая. Темата за смисъла на живота на постмодерната сцена, в сп. Liternet, 2011 По собствените му думи, неговата психотерапевтична ориентация съответства на една „висша психология“ – идея, заявена за първи път през 1938 г.Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр. 41 Той самият избягва да отнася себе си към някое конкретно психологическо направление, въпреки че според всеобщото мнение логотерапията е хуманистична и/или екзистенциална психотерапия.
Биография Живот преди войната Франкъл е роден във Виена, в семейство на еврейски чиновник. Според личните му свидетелства, философията силно вълнува младежкия му ум и въпросът за смисъла на живота е негово „настолно“ занимание.Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр. 21 Франкъл учи медицина във Виенския университет и впоследствие специализира неврология и психиатрия. В ученическите си години се интересува от психоанализа, но в крайна сметка попада под влиянието не на Фройд, на когото изпраща писма и материали, а на Алфред Адлер. До 1927 г. Франкъл е член на Дружеството по индивидуална психология.Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр. 68 Разривът с Адлер дава на Франкъл теоретична свобода и още през 1929 г. той формулира своята идея за трите групи ценности, като пътища за постигане на смисъла в живота.Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр. 73 По същото време Франкъл започва да прилага и своето терапевтично know-how – „парадоксалната интенция“, която описва едва през 1939 г.Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр. 74
След изключването му от Дружеството по индивидуална психология, Франкъл организира „места за младежки консултации, където млади хора с душевни проблеми получават безплатни консултации“.Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр. 78 През 1930 г. организира специална акция по времето, когато се раздават годишните свидетелства на учениците, и като резултат „за първи път от много години във Виена не бе регистрирано нито едно самоубийство на ученик“.Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр. 78
Между 1933 и 1937 г. оглавява женското отделение в психиатричната болница „Ам Щайнхоф“, наричано „павилион на самоубийците“. За тези четири години Франкъл лекува около 12 хиляди пациентки.Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр. 83 След навлизането на хитлеристките войски Франкъл поема ръководството на неврологичното отделение на болница „Ротшилд“. Тук следва един от най-противоречивите епизоди от живота му. Тъй като в болницата често докарват пациенти евреи, направили опит за самоубийство, Франкъл търси различни начини за тяхното спасяване, като си позволява да прави мозъчни операции, въпреки че никога не е работил като хирург и дори не е присъствал на хирургична операция.Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр. 91 По този повод PytellPytell, Timothy. 2000. The Missing Pieces of the Puzzle: a Reflection on the odd career of Victor Frankl, in: Journal of Contemporary History, Vol. 35, No 2 (Apr., 2000), p. 281 обръща внимание, че така описаните от самия Франкъл обстоятелства не са нищо друго освен „хирургически експеримент“, което само по себе си повдига някои въпроси относно професионалната етика на създателя на „Третото виенско направление“.
Концентрационни лагери През 1941 г. Франкъл се оженва за първата си жена, Тили Гросер. На следващата година, нацистите принуждават младото семейство да направи аборт. Виктор Франкъл: Живот в дати на сайта на Института „Виктор Франкъл“ във Виена На 25 септември 1942 г. Франкъл, съпругата му и родителите му са арестувани и депортирани в еврейското гето Терезиенщад (недалеч от Прага), където Франкъл продължава работата си с предотвратяване на самоубийства, предлагайки психотерапевтична помощ.Pytell, Timothy. 2000. The Missing Pieces of the Puzzle: a Reflection on the odd career of Victor Frankl, in: Journal of Contemporary History, Vol. 35, No 2 (Apr., 2000), p.296. Бащата на Франкъл умира в Терезиенщад. Брат му Валтер и съпругата му също са арестувани, а сестра му Стела успява да емигрира в Австралия. Две години по-късно, на 19 октомври 1944 г., Франкъл и съпругата му са депортирани в Аушвиц, а след 4 дни там е отведена и майка му. Във връзка с преживяванията си в Аушвиц Франкъл разказва: „на гарата в Аушвиц новодошлите лагерници трябва да бъдат разпределени – годните за работа биват настанявани в жилищните постройки, а всички останали се изпращат директно в газовите камери“. Франкъл твърди, че когато идва неговият ред, д-р Менгеле го насочва „наляво“, т.е. към газовите камери, но поради объркването и дезориентацията, той се връща обратно при своите познати, „зад гърба“ на МенгелеФранкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, 113 стр. и така без да знае сам, спасява живота си.
В „Ненаписаното в моите книги“ Франкъл споменава за още два лагера, в които е преместван след Аушвиц – Кауферинг и Тюркхайм, но не уточнява колко време остава във всеки от тях. По данни на Pytell, през 1991 г. Франкъл споделя пред Робърт Шулер, че е прекарал в Аушвиц 3 – 4 дни.Pytell, Timothy. 2000. The Missing Pieces of the Puzzle: a Reflection on the odd career of Victor Frankl, in: Journal of Contemporary History, Vol. 35, No 2 (Apr., 2000), p. 297 Отново според Pytell, Франкъл прекарва в лагера Кауферинг не повече от 5 месеца, а в Тюркхайм по-малко от 2 месеца. Мнозина биха се изненадали, казва Pytell, да разберат, че Франкъл е бил в Аушвиц само няколко дни, като се има предвид, че в „Човекът в търсене на смисъла“, той създава впечатлението, че престоят му там е продължил цяла вечност.Pytell, Timothy. 2000. The Missing Pieces of the Puzzle: a Reflection on the odd career of Victor Frankl, in: Journal of Contemporary History, Vol. 35, No 2 (Apr., 2000), p. 297 Лагерният живот на Франкъл приключва на 27 април 1945 г. когато е освободен от американски войски.Pytell, Timothy. 2000. The Missing Pieces of the Puzzle: a Reflection on the odd career of Victor Frankl, in: Journal of Contemporary History, Vol. 35, No 2 (Apr., 2000), p. 298 Франкъл се прибира през август във Виена и в рамките на няколко дни научава за смъртта на съпругата си (изпратена в лагера Берген-Белзен), майка си, брат си и съпругата му (и тримата в Аушвиц).
Живот след 1945 През 1947 г. Франкъл се жени за Елеонора Катерина Швинд. Двамата имат дъщеря – Габриеле. Дълги години той е професор по неврология и психиатрия във Виенския университет, но заема професура в Харвард и в университетите в Далас и в Питсбърг. Американският международен университет в Калифорния създава за него професура по логотерапия. Удостоен е с 27 почетни докторски титли от университети от цял свят. Неговите 31 книги са преведени на 34 езика. Само от американското издание на „Човекът в търсене на смисъла“ са продадени 9 милиона копия. Според Библиотеката на Конгреса във Вашингтон става дума за „една от десетте книги с най-голямо влияние в Америка“. Последната си лекция Виктор Франкъл изнася на 90-годишна възраст във Виенския университет през 1995 г.Франкъл, Виктор. Ненаписаното в моите книги, София: Леге-Артис, 2000, стр. 161
Теория и терапия Според някои изследователи логотерапията е едновременно философски, медицински и популярно-религиозен конструкт.Ангелова, Мая. Човекът в логотерапията на Виктор Франкъл, в е-сп. Виртуална култура, 7/2012 Тя е еклектична не само в психотерапевтичен смисъл,DuBois, James M. 2004. Understanding Viktor Frankl’s Theory and Therapy of Mental Disorders, in: On the Theory and Therapy of Mental Disorders. An Introduction to Logotherapy and Existential Analysis, Viktor Frankl, New York and Hove: Brunner-Routledge pp. ix-xiv но и като културен феномен. Лечението чрез смисъл успешно предизвиква интереса както на специалистите в областта на приложната психотерапия, така и на изкушените във философията. Освен всичко друго логотерапията настоява за реабилитирането на религиозния опит на личността и използването му в оздравителния процес, което дава основание на Доналд Туиди да я определя като „религиозно ориентирана теория“.Tweedie, Donald F. Logotherapy and the Christian Faith. An Evaluation of Frankl’s Existential Approach to Psychotherapy, Michigan: Baker Book House, 1961, p. 149, 179 А сантименталният привкус на някои от по-популярните текстове на Франкъл привлича немалко автори на наръчници по самопомощ,Ангелова, Мая. Човекът в логотерапията на Виктор Франкъл, в е-сп LiterNet 2012 в които логотерапията се представя по правило като спасително средство за хора в беда.
Лого-теорията не е учение за това, кой е смисълът на живота. Убеждението на Виктор Франкъл в безусловния смисъл на всеки човешки живот, независимо от обстоятелствата,Франкъл, Виктор. Увод в логотерапията. смисълът в живота, София: Планета-3, 2000, стр. 123 е само последица от неговите антропологически усилия да открои автентичната форма на човешкото битие. Какво представлява човекът екзистенциално е въпросът, който логотерапията неизменно задава, опитвайки се да покаже, че антропологическите резултати на психодинамичната психология, бихейвиоризма и теорията за потребностите на Ейбрахам Маслоу, са незадоволителни, което на езика на Виктор Франкъл означава „неавтентични“.Psychotherapy and Existentalism. New York: Simon and Shuster, 1967, p. 53 – 58
Лого-теорията конструира човешкото битие като отворено към света. Личността съществува, не за да задоволява своите нагони или потребности, не единствено за да оцелява, а най-вече, за да се справя със задачите, които животът назначава и така да обезпечава смислово личния си житейски път: „Човешкото съществуване не е автентично, ако не е изживяно като самотрансцендиране“.Frankl, Viktor. The Will to Meaning. Foundations and Aplications of Logotherapy, New York: Plume and Meridian Books, 1969, p. 52 Човекът не е самозадоволяващо се битие, той съществува, за да бъде в-света, а не за да бъде в-себе си: „оцеляването зависи от насочеността към „за какво“ или „за кого“.Frankl, Viktor. The unheared cry for meaning, New York: Simon and Shuster, 1978, p. 35 Затова и смисълът в живота, макар и персонален, никога не е субективен, защото винаги идва „отвън“, вследствие на срещата между личността и обективния свят, в който се намират задачите и ценностите. А ценностите не се правят, те не са субективни решения, а универсални смисли.Frankl, Viktor. The Will to Meaning. Foundations and Aplications of Logotherapy, New York: Plume and Meridian Books, 1969, p. 55 – 56
Ценността на екзистенцията произтича от отговорността – готовността на личността да участва в света, независимо от обстоятелствата. Отговорността, мислена логотерапевтчино, е многоизмерна и изисква по-скоро гъвкавост, отколкото праволинейно посвещаване на една кауза.Ангелова, Мая. Човекът в логотерапията на Виктор Франкъл, в е-сп. Виртуална култура, 7/2012 Отговорността означава ангажиране с ценности, а ценностният свят е достатъчно голям, за да предложи възможности за достоен живот дори и при най-тежките условия.