Костилка (или костилков плод) в ботаниката е неразкриващ се плод, при който външна месеста част (епикарп или кожа и мезокарп или плът) обгражда една черупка (костилка, ядка, зърно) от втвърден ендокарп със семе (ядро) вътре. Терминът drupaceous / костилов се прилага за плод, имащ структурата и текстурата на костилков, но който не отговаря точно на определението за костилка.
Тези типове плодове обикновено се развиват от един плодник и най-вече от цветя с яйчник, прикрепен към съда над закрепването на други флорални части (изключение са полипироновите костилки - плодовете тип ябълка). Цъфтящите растения, които произвеждат костилки, включват кафе, хинап, манго, маслина, повечето палми (включително асаи, фурми, сабал, кокосови и маслени палми / elaeis), шамфъстък, бяла сапота (Casimiroa edulis), кашу, скална дива къпина и всички членове на рода Сливи (Prunus), включително бадем, кайсия, череша, дамаска слива (дамсон, домашна слива), праскова, нектарина, джанка, махалебка и други.
Устройство на плод В месестите плодове перикарпът (околоплодник - от гръцки: epi- – „върху“ + -carp – „плод“, т.е. стената на плода, развила се от яйчниковата стена на цвета) обикновено се състои от три (но понякога – от два) отделни слоя:
епикарп (известен също като екзокарп), който е най-външният слой – образува жилавата външна обвивка (ципа, кожа) на плода, ако има такава. Екзокарпът, особено в цитрусовите плодове, се нарича и флаведо; мезокарп, който е месестият среден слой на околоплодника (от гръцки: мезо- – „среден“ + -carp – „плод“). Обикновено това е ядливата част. Например, мезокарпът съставлява по-голямата част от ядливата част на прасковата и значителна част от домата; ендокарп, който е вътрешният слой, заобикалящ яйчника или семената.
В цитрусов плод епикарпът и мезокарпът съставят кората на плода. При сухите плодове (например при орехите) слоевете на перикарпа не се различават ясно.
Галерия
Вижте също
Лайм Авокадо Растително мляко Сложноцветни растения Джакфрут Обикновена шипка Питахая Витамини
Източници
Категория:Плодове