Румънската военна интервенция в Бесарабия се провежда между 19 януари и 8 март (5 януари – 23 февруари стар стил) 1918 г., като част от по-широката съюзническа интервенция в Руската гражданска война. Актът противопоставя Кралство Румъния, Руската република, Украинската народна република и антиболшевишките фракции на Молдавската демократична република от една страна срещу контролираните от болшевиките Румчерод и Одеска съветска република, както и проболшевишки фракции в рамките на молдовската република. Интервенцията започва, когато румънската армия и нейните съюзници преминават в Бесарабия и предприемат атака срещу Кишинев и Унгени, превземайки последния.

На 19 януари болшевишкият Фронтодел завладява Кишинев, за да го загуби от второ румънско настъпление на 26 януари. На 29 януари румънски войски обсаждат Бендер и след ожесточено сражение защитниците се оттеглят от града на 2 февруари. В северна Бесарабия румънските войски превземат Белци на 5 февруари. На 14 февруари Владимир Ленин назначава Михаил Муравьов за командващ фронта в Бесарабия и Приднестровието, като го подсилва с 3000 войници. Муравьов преминава в контранастъпление, постигайки редица победи, но придобивките му са заличени, когато Централните сили предприемат широкомащабна офанзива срещу болшевиките. На юг болшевишките моряци успяват да запазят контрол над части от Буджак до началото на март, преди да се оттеглят към Одеса.

Румъния използва възможността да прекъсне преговорите за примирие с болшевиките и да окупира последните бесарабски територии, които не са под неин контрол. На 6 февруари парламентът на Република Молдова Сфатул Църий обявява независимостта на страната. На 9 април 1918 г. Молдовската демократична република се обединява с Румъния.

Предпоставки През 1812 г., в резултат на Договора от Букурещ, последвал Руско-турската война от 1806 – 1812 г., и въпреки всички протести, Молдова губи от Руската империя източната си част, между реките Прут и Днестър. Ставайки известна като Бесарабия, анексираната от Русия територия след това постепенно претърпява процес на колонизация и русификация. Забранено е обучението на румънски език и използването на румънски в администрацията, докато православната църква в Бесарабия, отделена от митрополитската църква в Молдова и преминала под юрисдикцията на Руската православна църква, също става инструмент на политиката на русификация. След обединението на Молдова с Влашко през 1859 г. и създаването на независимото Кралство Румъния през 1881 г., външната политика на новата държава е силно повлияна от идеите на Румънското национално пробуждане, целящо да създаде Велика Румъния, която да включва всички румъноезични, включително жителите на Бесарабия.

Берлинският конгрес не решава този въпрос, като отстъпва на Румъния Северна Добруджа, в замяна на Бесарабия, която е отстъпена на Русия.

По време на Първата световна война, през 1916 – 1917 г., Румъния и Русия се бият като съюзници, като през зимата на 1916/1917 г. руското командване съдейства на своя съюзник, изпращайки своите 35-а пехотна и 15-а кавалерийска дивизии към румънския фронт, за да се предотврати пълната окупация на страната. Южната част на Румъния (72% от територията ѝ) вече е окупирана от Централните сили, като самата столица Букурещ пада на 4 декември 1916 г. Румънските и руските войски успешно се защитават срещу настъплението на Германия и фронтът е стабилизиран до средата на август 1917 г. Междувременно новините за Февруарската революция, свалила руския цар, стигат до Бесарабия. Първият местен съвет е създаден в Бендер / Тигина на 21 март 1917 г., а до май 1917 г. съвети са създадени във всички области на Бесарабия. Едновременно с това през пролетта на 1917 г. селяните започват да разделят земята помежду си. През втората половина на март 1917 г. е създадена и Национална молдовска партия (НМП), която привлича за членска маса предимно поземлените собственици. Придобивайки подкрепата на румънското правителство, партията агитира за въвеждането на молдовски език в държавните институции, решавайки аграрния проблем само в интерес на молдовците и постепенно насърчава съюз с Румъния. Въпреки че сред войниците на руската армия се появява национална поляризация, НМП не успя да наложи своите цели на различните организации, възникващи в контекста на революциите: Априлският провинциален конгрес на държавните учители решава, че както молдовският, така и руският трябва да бъдат използват в образователната система, докато Първият провинциален селски конгрес (3 – 5 юни 1917 г.) решава да прехвърли цялата земя в обществена собственост, изисква равно третиране за всички национални групи и се изказва за автономия в рамките на Русия. Оценявайки ситуацията, политиците от НМП Григоре Казаклиу и Йон Вълуца заявяват разочаровано, че „молдовският народ ни смята за свои врагове“. Партията не успява да спечели популярност и сред бесарабците, гласували през ноември 1917 г. в избирателния район на Бесарабия – за изборите за Учредително събрание на Русия НМП получава само 2,3 процента от гласовете в областта.

Освен мародерството и дезертьорството, обичайни явления в региони в близост до фронтовата линия, какъвто се явява и Бесарабия, друг фактор, който допълнително подкопава дисциплината сред руските войници, е Февруарската революция. Тя довежда до още по-голямо нарастване на броя на дезертьорите; умножават се и случаите на разграбване и бандитизъм. През август 1917 г., след Юлските дни, новосъздаденият Централен молдовски военен изпълнителен комитет в Кишинев, подкрепен от градския съвет на Кишинев, решава да създаде десет молдовски национални подразделенеия от по 40 души; те първоначално са наречени кохорти, а след това – мобилни отряди. Основната мисия на кохортите е да поддържат реда срещу вътрешната анархия, но те в крайна сметка не се оказват в състояние да направят това в условията на социални сътресения и бунт сред руските войници. Съвременният руски военен историк Михаил Мелтюхов твърди, че кохортите се намесват неправомерно, за да попречат на селяните да разделят земите на големите имения и са помогнали да възстановят собствеността на големите поземлени собственици. В същото време вътрешната ситуация в Русия довежда до появата на болшевишки групи сред руските войници: през август и септември са създадени отделни техни организации в Бесарабия и на Румънския фронт. Болшевишкото влияние се проявява дори сред някои молдовски мобилни отряди, което кара Штефан Чобану да заяви по-късно, че „именно онези няколко молдовски единици, които са били на разположение на молдовския национален съвет Сфатул Църий, са заразени с болшевизъм“. Селяните също се радикализират, като вторият провинциален селски конгрес (9 – 13 септември 1917 г.) призовава за прехвърляне на цялата земя, вода, гори и ресурси в обществено достояние, отразявайки болшевишкия лозунг „Цялата земя на селяните!“. Започвайки от 7 октомври, Централният молдовски военно-изпълнителен комитет решава да създаде подразделения под своето единствено командване, към който са добавени подкрепления от войници и офицери под руско командване от Румънския фронт и Одеския военен окръг. Комитетът свиква и Молдовски военен конгрес, събрал около 600 делегати, главно офицери; на 3 ноември конгресът взема решение за създаването на провинциално събрание Сфатул Църий, което да поддържа бесарабската автономия.

Според Йон Джурка свалянето на руското временно правителство в Петроград през октомври 1917 г. по време на Октомврийската революция и завземането на властта в Русия от болшевиките довежда до дезорганизация и недисциплинираност в руската армия на Източния фронт. На 5 декември [22 ноември стар стил] 1917 г. Съветска Русия подписва в Брест-Литовск договор за пълно прекратяване на огъня с Централните сили, призовавайки за мир без анексии и обезщетения и нареждайки на своите войски да спрат да се бият с оглед на обявеното примирие. Дмитрий Щербачьов, началникът на руските войски на румънския фронт, от своя страна отказва да изпълни заповедите на съветското правителство. При тези условия в местните руски армии се появяват две противопоставящи се фракции: една, която признава новото болшевишко ръководство в Петроград, решена да напусне фронта, и втора група под командването на генерал Щербачов, която се стреми да продължи военните действия; скоро между двете фракции избухват спорове и въоръжени конфронтации. Въпреки румънската военна подкрепа, Щербачьов, който според ван Меурс е станал „командир без армия“, не успява да покори местния болшевишки комитет и в крайна сметка се съгласява да подпише примирие с германците. Румъния и руските офицери начело с Щербачьов подписват примирието във Фокшани на 9 декември [26 ноември стар стил] 1917 г., шест дни преди примирието между Русия и Централните сили.

След Болшевишката декларация за правата на народите в Русия, на 15 декември [2 декември] 1917 г., Бесарабия провъзгласява своята автономия в състава на Руската република като Молдовска демократична република. Ръководителите на новосъздадената държава са Йон Инкулец, председател на Сфатул Църий, законодателния съвет на Молдова, и Пантелимон Ерхан, шеф на молдовското правителство (наречен Съвет на генералните директори). Местните лидери твърдят, че Бесарабия трябва да остане твърдо в рамките на новата Русия, но със статута си „като този на Финландия в царската империя или като един от кантоните на Швейцария“. Поради насилието и хаотичната ситуация в региона, както и разпространението на неграмотността сред бесарабските селски маси, не се провеждат общи избори и местата в Сфатул Църий са разпределени между различни социални групи, малцинства, професионални организации и групи по интереси. Делегатите представлявали само четири от уездите на губернацията, населени предимно от етнически молдовци. В Буджак, където по-голямата част от населението е немолдовско, властта на Сфатул Църий получава ограничено признание. Очакванията са събранието и Съветът на директорите да управляват провинцията, докато Бесарабското учредително събрание да реши бъдещето на провинцията.

Междувременно в Бесарабия се образуват съвети, много от които контролирани от меншевиките, есерите и бундистите, първоначално без болшевишки влияния. Съветите и Сфатул Църий се признават взаимно, а есери и членове на Селския съвет получават места в събранието. В крайна сметка и Петроградският съвет, и Съветът на народните комисари признават новата молдовска република, нейното събрание и правителство. За сметка на това обаче няколко местни съвета признават правителството на Владимир Ленин и до средата на декември се болшевизират.

Михаил Мелтюхов твърди, че на 21 ноември румънският посланик в Лондон изтъква предбританското правителство готовността на румънската армия да участва в борбата срещу Съветите. Два дни по-късно президентът на САЩ обещава подкрепа за румънски териториални претенции в замяна на участие в антисъветска интервенция. Щербачов също се съгласява да прехвърли на Румъния руски оръжия, боеприпаси и хранителни запаси в замяна на 16 милиона рубли; част от тези ресурси трябва да бъдат прехвърлени на генерал Алексей Каледин, който бе признат за легитимен руски представител от Антантата.