Oтчисленията за частно копиране са система, при която определена сума пари (в допълнение към всеки общ данък върху продажбите) се начислява при покупки на записваеми носители. Такива отчисления има в различни държави и доходът обикновено се разпределя към автори и други носители на права върху съдържанието, което се записва на тези носители. Понякога се прави разлика между „данък“ и „отчисление“ въз основа на получателя на натрупаните средства: данъците се получават от държавата, докато отчисленията се получават от частна организация, например организация за колективно управление на авторски права.

Oтчисленията за частно копиране може да функционират като система за колективизация, частично заместваща индивидуалното договаряне при продажба на отделни единици.

История Такива отчисления се въвеждат за първи път в Германия през 60-те години на XX век.WIPO, International Survey on Private Copying – Law & Practice 2013 (23rd ed.) p.4: „A levy was first introduced in Germany in 1966.“ С появата на аудиокасетата, законодателите биват убедени, че касетофоните ще намалят продажбите на записи, тъй като предаването от ръка на ръка би намалило продажбата им. Отчисленията днес се правят на компакт дискове, форма на носител, която не е съществувала при първоначалното създаване на отчисленията. Въпреки че голяма част от незаписаните компакт дискове сега се използват в компютърната индустрия, те все още се „облагат“, за да осигурят поток от приходи за звукозаписната индустрия.

Отчисленията често се възприемат като компенсация на правоносителите за незаконното споделяне на файлове. Това възприемане е спорно: отчисленията не представляват санкция, а компенсация за използване за лични цели, разрешено по силата на закона в ралични юрисдикции. Изключение в Европа прави Обединеното кралство, което не позволява частни копия. В останалата част на света законодателите допускат копиране за лични цели по две причини: първо, следенето и отчитането от страна на правоносителтие на индивидуалното използване от потребителите е често невъзможно, и второ, административната тежест за това би била несъразмерна.

В Европейския съюз На 9 юли 2015 г. Европейският парламент одобрява доклада на европейския депутат Юлия Реда с искане за преразглеждане на отчисленията в Европейския съюз, като се позовава на предишни решения и проучвания.

Въпроси относно справедливостта Практическият въпрос, който веднага възниква по отношение на механизма е доколко разпределението на приходите в полза на притежателите на авторски и сродни права е „справедливо“ за всички правоносители и потребители. Действащите системи обикновено са ограничени до записи на музика и предполагат разпределение в зависимост от приходите от продажбите на компактдискове в музикалните магазини или продължителността на „ефирно“ време по радиото или телевизията. Този подход оставя на заден план другите канали за дистрибуция, като например Интернет, и несправедливо облагодетелства популярните изпълнители и издатели. По-справедливите методи биха могли да включват разширени статистически проучвания, за да се определи по-точно профилът на купувачите или, алтернативно, плащане на всички музиканти по проста единна ставка.

Докато основната цел на отчисленията е компенсиране на авторите, част от събраните пари се използват и за общо финансиране на културата. В Германия това е законово изискване. Законът признава културното многообразие – което не е непременно идентично с ефектите на свободния пазар. Това финансиране обикновено се извършва от същите организации (колективни организации), които разпределят парите от отчисленията. Въпросът тук е дали тези организации са компетентни да провеждат културна политика.

На следващо място, отчисленията предполагат, че всички автори работят, за да получат парично възнаграждение. Това не винаги е вярно, особено в Интернет. Много автори нямат за цел да развличат, а да информират читателите, слушателите и зрителите. Често целта им е по-скоро да достигнат до възможно най-широката аудитория, отколкото да извлекат максимална печалба от защитеното с авторски права произведение. Несъответствието между предположението в основата на системата за отчисления и реалността расте с развитието на тенденциите за разпространение на съдържание, предоставено от потребителя, като например Wikipedia и YouTube.

Друг проблем е намирането на подходяща тарифна основа за отчисленията. Възможно е те да представляват процент от продажната цена на носителя за съхранение (напр. 3% в САЩ). При това решение обаче, с напредването на технологиите и поевтиняването на носителите авторът получава все по-малко възнаграждение. От друга страна отчисленията, базирани на единици информация (битове или мегабитове), също не са задължително справедливи, тъй като разходите за създаване на определено количество битове варират в зависимост от типа информация. Например DVD може да се използва за съхраняване на филми, компютърни игри, голямо количество документи или научни данни. Данните сами по себе си не са обект на авторското право.

Изниква и въпросът дали отчисленията се прилагат за всеки вид съдържание, защитено с авторски права, или са ограничени в конкретна област, като например музика. В случай, че приложението е ограничено до определен тип съдържание, възниква въпросът как се събират отчисления върху носители, които могат да се използват за съхранение и на друг тип съдържание. Опциите включват:

Събиране на такси върху всички носители, независимо от типа на съхраняваното съдържание, и пренебрегване на несправедливостта по отношение на купувачите. Продажба на носители с предвидени и непредвидени в крайната цена отчисления, като само носителите с предвидени отчисления могат да съхраняват закриляни произведения. Събиране на отчисления върху всички носители, позволявайки на купувачите да поискат възстановяване на средства за носители, използвани за съхранение на данни, които не са обект на авторски и сродни права.

Аргументи в обратната посока:

Въпреки че отчислителните системи са далеч от съвършени, те имат някои предимства, свързани със справедливостта, тъй като има компенсация за частното копиране, докато в страни, в които няма такси, има значително количество копиране, което се извършва без компенсация. В страни, в които няма такси, много хора копират музика и не получават укор за това. По този начин, ако човек не бъде порицан, копирайки незаконно и като не подкрепя музикалната индустрия, системата на държавата бива неефикасна за авторите. Държавите, които нямат закони за частно копиране, реално правят своите граждани престъпници.

Правни последици Подобен аналог може да бъде свързан с облекчаването на закона за авторското право, като се разреши напълно записването на защитени с авторски права произведения на носители, за които е платен данък. Въпреки това, лобистите, които са издателите и притежателите на авторски права, са засилили натиска да прилагат по-ограничителни закони, дори върху държави, които са въвели такса за частно копиране. През 2007 г. е съобщено, че Международният алианс за интелектуална собственост(IIPA) е включил 23 от 30-те най-населени страни в света в списъка за наблюдение, въпреки че САЩ, които не са в списъка, имат закони, които са по-либерални от законите на страните в списъка.

Регулации

Примери за държави, управляващи такива системи:

Австралия Австралия е имала публичен данък върху касетите. Законът за установяване на налога е приет през 1989 г., оспорен от Върховния съд на Австралия в Австралийско сдружение на производители на ленти Ltd срещу Британска общност. Съдът намери данъка за законен, въпреки че отиде до частни източници, тъй като служи за обществена цел.

Белгия В Белгия се начислява такса както на празен носител, така и на звукозаписно оборудване, което се предава на „Auvibel“. От 1 февруари 2010 г. тези такси са приложими за следното:

Оборудване с вграден носител: MP3 / MP4 плейър, мобилен телефон с MP3 / MP4 функционалност: Ако капацитетът е по-малък или равен на 2GB: 1,00 € Ако капацитетът е по-голям от 2 GB и по-малък или равен на 16 GB: 2,50 € Ако капацитетът е по-голям от 16GB: 3,00 € Телевизор, Hi-Fi, комбиниран DVD записващ и видеозапис, многофункционално DVD домашно кино: Ако капацитетът е по-малък или равен на 256GB: 3,30 € Ако капацитетът е по-голям от 256GB и по-малък или равен на 1TB: 10,75 € Ако капацитетът е по-голям от 1TB: 13,00 € Не интегрирано оборудване с интегриран носител: DVD рекордер, DVD четец, CD записващо устройство, видеозапис, DVD домашно кино: Ако капацитетът е по-малък или равен на 256GB: 3,30 € Ако капацитетът е по-голям от 256GB и по-малък или равен на 1TB: 10,75 € Ако капацитетът е по-висок от 1TB: 13,00 € Без вграден носител, което не може да се интегрира в компютър и работи самостоятелно, има такса от 2,00 евро: Hi-Fi с радиокасета-CD Комбиниран DVD записващ и видеозапис Комбиниран DVD четец и видеозапис Преносим рекордер за радиокасета Преносима радиокасета-CD Телевизор и комбиниран DVD записвач DVD рекордер Касетен дек Видеорекордер CD записващо устройство MiniDisc писател CD аудио към MiniDisc записващо устройство Цифрови носители: Memorystick, карта с памет: Ако капацитетът е по-малък или равен на 2GB: 0,15 € Ако капацитетът е по-голям от 2 GB и по-малък или равен на 16 GB: 0,50 € Ако капацитетът е по-голям от 16GB: 1,35 € Външен твърд диск: Ако капацитетът е по-малък или равен на 256GB: 1,30 € Ако капацитетът е по-голям от 256GB и по-малък или равен на 1TB: 6,75 € Ако капацитетът е по-висок от 1TB: 9,00 € празен CD-R / RW, MiniCD-R / RW, MiniDVD-R / RW, MiniDisc, аудиокасета DAT: 0,12 € / диск празен DVD +/- R / RW: 0,40 € / диск Аналогови носители: аудиокасета, аудиокасета, видеокасета 8 мм: 0,12 € видеокасета: 0,40 евро

Канада През 1997 г. в Канада се въвежда данък върху медиите чрез добавянето на „Частно копиране“, към Канадския закон за авторското право. Правомощието за определяне на тарифи е поверено на „Авторско право Канада“.

В Канада: Данъкът се прилага за „празен носител за звукозапис“, като CD-R. Данъкът се плаща от вносителите и производителите на медии, продавани в Канада. Частната такса за копиране е намалена с оперативните разходи на CPCC и се разпределя според Съвета по авторски права като: 58,2% за автори и издатели, 23,8% за изпълнители и 18,0% за звукозаписни компании. Във връзка с таксата Законът за авторското право позволява на хората да правят копия на звукозаписи за собствена нетърговска употреба. Разпространението на копието е забранено. През 2005 г. Федералният апелативен съд отменя решението на Съвета по авторското право от 2003 г., с което е приложен данакът върху празен носител на MP3 плейъри като iPod на Apple Inc., на основание, че такива устройства не отговарят на изискванията за „аудио записващ носител“ според дефиницията на Закона за авторското право.Canadian Private Copying Collective v. Canadian Storage Media Alliance 2 F.C.R. 654 Преди това предложените ставки бяха $ 2 за играчи с капацитет под 1 GB, $ 15 за играчи до 15 GB и $ 25 за играчи с 15 GB и повече.

Настоящите такси за частно копиране в Канада са както следва: $ 0,29 на единица за CD-R, CD-RW, CD-R Audio, CD-RW аудио дискове. Канадната пиратска партия или PPCA призовава за премахване на таксата, тъй като има много използване на CD, което не е свързано с пиратството, и е несправедливо да се наказват канадци, които не го използват с такава цел.

Финландия Финландия е имала медиен данък 1984 – 2015, като от 2015 г. насам, средствата идват директно от държавния бюджет.

Към началото на 2012 г. таксите са (в евро):

0,005 € / мин за аналогови аудиокасети (напр. 0,30 евро за 60-минутна касета) 0,0076 € / мин за аналогови видеокасети (напр. 1,37 евро за лента E180) 0,20 € на диск за CD и MiniDisc (капацитет: до 1 GB) 0,60 € на диск за DVD, DVD-RAM, DVD-R DL и DVD + R DL (капацитет: от 1 GB до 10 GB) 1,20 € на диск за Blu-ray Disc и HD DVD (капацитет: над 10 GB до 25 GB)