„Възпитание на чувствата“Флобер, Гюстав. Възпитание на чувствата. прев. Пенка Пройкова. София: Народна култура, 1970. (на френски:L’ Education Sentimentale) е роман на Гюстав Флобер от 1869 година. Подзаглавието на творбата е „История на един млад човек“, а сюжетът се фокусира върху романтичния живот на млад мъж по време на Френската революция от 1848 година.
История на създаване Флобер започва работа по романа още през 1845 година, когато се появява първата версия на „Възпитание на чувствата“. След като завършва най-известния си роман, „Мадам Бовари“, той продължава да работи по романа от пролетта на 1864 година и завършва своето произведение до пролетта на 1869 година. Оригиналното заглавие е трябвало да бъде „Сухите плодове“, но Флобер променя името на романа, тъй като се притеснява от погрешното възприемане на главния герой от читателите, като един изцяло положителен персонаж.
Критика и оценки за произведението След публикуването на романа трябва да се отбележи, че е приет остро и с неприязън от официалната критика в края на 19. и в началото на 20. век. В името на морала и идеалите на обществото Флобер е обвинен в това, че развращава младите читатели, дегероизирайки хората и епохата.Людмила Стефанова, „Възпитание на чувствата“ София: Народна култура, 1970 Пресата отбелязва, че романът няма последователен разказ, а се състои от различни епизоди, в които действат персонажи, подобни един на друг, докато практически не са свързани помежду си. Писателят е упрекван за мизантропия, отхвърляне на морална преценка, неразбиране на законите на стила и композицията, тоест точно това, което характеризира и оценява стила и особеностите на творчеството на писателя.Женетт Ж. Моменты безмолвия у Флобера // Фигуры. – М.: Изд-во им. Сабашниковых, 1998. – Т. 1. – С. 217 – 234.)
Хенри Джеймс, ранен и страстен почитател на Флобер, смята книгата за голяма стъпка надолу от известния си предшественик. „Тук формата и методите са същите като при Мадам Бовари – изучаваното умение, науката, натрупването на материал, са още по-поразителни, но книгата е с една дума мъртва. Мадам Бовари беше спонтанна и искрена, но да прочетем неговия наследник е в по-точния смисъл като да дъвчем пепел и дървени стърготини. „Възпитание на чувствата“ е сложно и масово мрачно.”[James, Henry (1904). French Poets and Novelists. New York: The Macmillan Company. pp. 209 – 210.] Френският социолог Пиер Бурдийо обаче намира романа за интересен и прави карта на социалните пространства на творбата, свързвайки социалната организация с литературното пространство.Eric Bulson, Novels, maps, modernity (New York and London, 2010), p. 10 Дьорд Лукач в своята „Теория на романа“ открива, че романът е съвременен в отношението си към времето като преминаващо в света и възприемано от героите.Lukács, György (1971). The Theory of the Novel. London: The Merlin Press. p. 129
Съвсем наскоро американският литературен критик Джеймс Ууд посвети две глави от книгата си „Как фантастиката работи“ на значението на Флобер. Първата глава „Флобер и съвременният разказ“ започва по следния начин: „Романистите трябва да благодарят на Флобер така, както поетите благодарят на пролетта: всичко започва отново с него. Наистина има време преди Флобер и време след него. Флобер установява за добро или зло това, което повечето читатели мислят за модерно реалистично повествование и влиянието му е почти твърде познато, за да бъде видимо. Едва ли сме забелязали от добрата проза, че тя благоприятства разказването и брилянтните детайли; че привилегирова висока степен визуално забелязване; че поддържа несантиментално спокойствие и знае как да се оттегли като добър куриер от излишните коментари; че преценява неутрално доброто и лошото; че търси истината, дори с цената да ни отблъсне; и че авторските пръстови отпечатъци върху всичко това са парадоксално проследими, но невидими. Можете да намерите част от това в Дефо, Остин или Балзак, но не всичко до Флобер.“Woods, James (2008). How Fiction Works. Picador. p. 39. Според част от френските критици от времето на Флобер, „Възпитание на чувствата“ е определян за „роман на провала“ (на френски: „romans de l’ échec“).
За романа „Възпитание на чувствата“ е смятан от критиката за най-автобиографичния роман на Гюстав Флобер, тъй като преживяванията на Фредерик Моро, който е близък на самия Флобер по години, несподелена любов и съвремие, дават на читателя проекция на някои лични преживявания на автора по времето на Френската революция от 1848 година и преврата на Луи Бонапарт от декември 1851 година.
Романът е разделен на 3 части. Подзаглавието задава и мотивите, използвани в произведението – „Историята на един млад мъж“ е всъщност историята на едно цяло поколение. Френският писател описва нравите и живота на своето съвремие. Важно е да се отбележи, че романът не представя моралните ценности на парижкото общество, тъй като в целия текст главният герой е в едно постоянно пътуване. Фредерик Моро е в постоянно движение между Париж и родното си градче – Ножан сюр Сен (на френски: Nogent-sur-Seine). В романа се наблюдават две композиционни рамки – първата е свързана с главното действие, преживяванията на Моро и останалите персонажи, а втората е историческият и социален контекст, който сякаш тече отделно от героите, но и заедно с тях. Действието се развива в периода между 15 септември 1840 година, когато пред читателя се представя главният герой, и 1867 година, когато през март се състои последната среща между Фредерик и мадам Арну, а в началото на зимата Делорие и главният герой разговарят и споделят своите спомени, новини и събития около общите им познати. Характерно за творбата е наличието на дълбок драматизъм и достоверност на преживяванията. Появяват се някои исторически личности, но те не са действителни, а присъстват като маркер за достоверност и обект на разговор на персонажите.
Действията в романа са изобразени на фона на революционните събития, които не са на преден план. „Флобер не разказва от своя зрителен ъгъл, не се намесва с обективни описания отвън, за да изрази пряко своето отношение към едно или друго събитие, а винаги събития и хора, наблюдения и оценки са дадени единствено от гледна точка на действащо лице. В случая сцените на въстанието и бунта са предадени единствено чрез гледната точка на Фредерик, който не участва, а е само техен случаен зрител. В деня на свалянето на Луи-Филип, когато започва революцията, Фредерик чака своята любима госпожа Арну на ъгъла на две улици и чува и вижда това, което един недотам заинтересован и вглъбен в своите любовни мечти човек може да възприеме. По време на Юнското въстание Фредерик е във Фонтенбло със своята Розанет…Флобер, Г. „Възпитание на чувствата“ прев. Пенка Пройкова. София: Народна култура, 1970, стр. 10
В последните сто страници от романа динамиката е възхитителна, а Флобер става все по-безмилостен към своите герои. Фредерик, превърнал се в летаргичен, изтощен от чудовищната си безнравственост посредствен мъж, пропада съвсем. Финалът на „Възпитание на чувствата“ е напълно подходящ за романа. Той е поднесен изкусно, а в начина, по който всички приключват историята, личи последният и най-голям авторов присмех. „Възпитание на чувствата“ е последният завършен роман на Гюстав Флобер, сред най-значителните на XIX век. Това е произведение на силния изказ, на справедливия развой на събитията. Лошите хора не се поправят, трудолюбивите стават сенатори, а мързеливците и негодяите – остават сами, тънейки в нравствена и материална нищета. Това е човешката реалност такава, каквато я вижда френският писател.изд. „Апостроф“ прев. Пенка Пройкова „Единствената сила на Фредерик е неговото въображение. Животът му е безкрайно мечтание, подхранвано от романтичния му поглед към живота, мечтание за далечни пътешествия, за екзотика, за силни преживявания, за неувяхващи страсти, мечтание, което го довежда до пълна неспособност да мисли за друго нещо освен за любовта… Мечтата за него става втори живот, успореден поток, в резултат на което често му се случва да живее така, както се живее насън – с необичайна лекота за преодоляване на пречките и с непонятни понякога кошмарни затруднения.“Флобер, Г. „Възпитание на чувствата“ прев. Пенка Пройкова. София: Народна култура, 1970, стр. 12
Сюжет Първа част Първата част на романа започва с описанието на главния герой, който се връща в родния си град за два месеца, преди да продължи образованието си. Флобер дава на читателя си датата 15 септември 1840, когато започването пътуването на Фредерик. Този момент поставя и началото на всички останали действия. В този епизод от романа се представя, не само личността на главния герой, но и обстановката на „Вил-дьо-Монтро“, корабът, който отвежда Фредерик далеч от Париж. Този момент е важен, тъй като на кораба се представя самото общество – работници, представите на буржоата, обикновени селяни, помощници и т.н. Още в началото на първа част читателят започва да опознава характера на Фредерик. Той е с голямо въображение, обича литературата и непрестанно чака заслуженото щастие, което според него закъснява. Разхождайки се по палубата, той става свидетел на ухажването на „някаква селянка“ от един господин, който след време става отегчен от компанията ѝ и я изоставя. Така двамата герои се запознават. Фредерик и заможният господин започват обикновен разговор, а малко по-късно „четиридесетгодишният къдрокос здравеняк“ се представя с името Жак Арну, собственик на „Ар ендюстриал“. Това предприятие се занимава с издаването на вестник за изобразително изкуство и продажбата на картини. Благодарение на това пътуване, Фредерик се запознава с обекта на своята любов – госпожа Арну, съпруга на Жак и майка на Март. Още с първия поглед главният герой е запленен от красотата на мадам Арну и прави дискретни опити да я заговори. След края на пътуването, когато семейството поема по своя път, Фредерик се отправя към родния дом, където го очаква неговата майка – госпожа Моро. Майка му произхожда от стар благороднически род, по баща дьо Фуван, омъжена по волята на своите родители за обикновен мъж, плебей, който умира в дуел и я оставя бременна и с объркани сметки. Тя е представена като пестелива, уважавана и с големи амбиции за сина си. При пристигането си Фредерик е посрещнат от съседи и приятели, на които разказва за живота в големия град. След като остава насаме със своята майка, младият мъж получава бележка от свой стар приятел – Шарл Делорие.
Шарл е син на бивш капитан на пехотата и изпратен в същото учебно заведение, където учи и Моро. Баща му успява да издейства половин стипендия за Санския колеж, където младежите завързват силно приятелство, независимо от различията в социалното си положение и мечти. В този момент Фредерик подновява приятелството си с Делорие. По време на срещата им разговорът поема в различна посока. След като говорят за мечтите си, името на господин Дамбрьоз е засегнато. Шарл съвества приятеля си да отиде и за се запознае с видния банкер в Париж и да използва връзките си със своя съсед, дядо Рок, за да постигне това. Според него е изключително важно да имаш връзки със заможни и влиятелни представители на обществото. След това Шарл дава пример на Фредерик с Растиняк от „Човешка комедия“ и го насърчава да вземе всичките си изпити.