Пьотър Драверт

Пьотър Людовикович Драверт () е руски учен, професор по геология, минералогия и геохимия, етнограф, краевед, изследовател на Сибир, писател и поет. Той е смятан за един от най-големите специалисти по метеоритите в страната. Журнальный зал День и ночь, 2006 N5-6, Александр Лейфер – Разгадать замысел бога Коммерческие вести/ Омские историки продолжают изучать труды метеоритоведа и поэта Пëтра Драверта Архив фантастики/Драверт Петр Людовикович

Фамилия Пьотър Людовикович Драверт е роден на 4 (16) януари 1879 г. в град Вятка, днес Киров. Мемориальный музей „Следственная тюрьма НКВД“/Драверт, Пëтр Людвигович Семейството му произхожда от старинен дворянски, шляхтички род. Станислав Драверт, дядото на Пьотър по бащина линия, е вероятен потомък на наполеонов офицер, пленен и останал в Русия след войната. Той е образован човек, ръководител на канцеларията на вятския граждански губернатор, приятел на писателите-революционери Александър Херцен, Михаил Салтиков-Шчедрин, Николай Некрасов и други руски писатели и поети. Дядо му по майчина линия, Дмитрий Яковлевич Долматов, завършва Лесотехническия институт и служи 25 години в лесничейството. Печели слава в научния свят с работата си „Беловежката пуща и историята на бизоните“. За нея е избран за пълноправен член на Руското географско общество и получава златен медал от Лондонското зоологическо дружество. Във Вятка той е известен като достъпен и безплатен лекар. Научное наследии России/Драверт Петр Людовикович

Родителите на момчето са с полски произход. Според една семейна легенда, в основата на фамилното име залягат имената на двете полски реки Драва и Варта. Баща му Людовик Станиславович Драверт завършва Юридическия факултет на Московския университет и работи като прокурор в Екатеринбург. Той е добре образован човек с широк кръг от интереси. Увлича се от история, антропология, етнография и пише стихове. Член е на Императорското общество на любителите на естествените науки, антропологията и етнографията към Московския университет. Председател е на географския отдел на Урало-Сибирското научно-промишлено изложение в Екатеринбург. Журнал „Москва“, январь 2013/Игорь Фунт/К истории пушкинского веера Космический мемориал/Пëтр Людовикович Драверт Метеориты/Драверт Петр Людовикович (1879 – 1945)

Варвара Дмитриевна Далматова, майката на Пьотър, също е образована жена, с подчертан интерес към литературата, Завършила е Смолния институт за благородни девици и е ученичка на известния филолог, палеограф и лексикограф Измаил Срезневски. Тя обича поезията и насърчава поетичните експерименти на сина си. Умира, когато момчето е едва на 13 годишна възраст. Родителите играят огромна роля за формирането на личността на Пьотър като човек, учен и поет. Те обръщат много сериозно внимание на възпитанието и образованието му.

В семейството има две деца – Пьотър и по-малката му сестра Ксения. Ксения е поетеса, през 1906 г. е публикуван неин сборник под псевдонима Тревард. Произведенията в него са отражение на революционните събития от 1905 година. Година след публикуването му тя заминава за Франция, учи в Сорбоната и остава да живее там.

Пьотър Драверт се жени три пъти. От първата си жена има син Леонид. През февруари 1937 г. синът му Леонид Драверт е арестуван по обвинение в антисъветска терористична дейност, а на 25 април 1938 г. е осъден от Военната колегия на Върховния съд и разстрелян. Пешком по Вятке/Пëтр Драверт: из Вятки в космос

Втората му жена Нина Викторовна Селагина заминава с него в изгнание в Якутия. От нея има двама сина – Виктор и Олег. За трети и последен път се жени за Павла Константиновна Бадаева, която след смъртта му предава архивите и колекциите му на Омския държавен исторически и краеведски музей.

Биография Пьотър получава началното си образование в Екатеринбург, а след това учи в Първа казанска гимназия. Пристрастията му към естествените науки се разкриват още в периода на гимназиалното му обучение. Още преди да завърши гимназия, той напуска семейството си и започва да живее самостоятелно.

През 1899 г. постъпва в Химико-технологичния факултет на Казанския университет, където от първата година започва да специализира минералогия под ръководството на професор Александър Щукенберг и асистент Аркадий Лаврски. Още като студент, през 1901 – 1904 г., активно участва в геоложки, палеонтологични и минералогични експедиции. Избран е на длъжност консерватор в минералогичния кабинет на университета и е ангажиран със систематизирането на колекцията от минерали на руския минен инженер Александър Кемерер. Учи с ентусиазъм, пише поезия, участва в революционната студентска дейност и даже успява да окачи червен флаг на покрива на университета. Четири пъти е арестуван за революционна дейност – през 1901, 1906, 1921 и 1930 г.

През живота си Пьотър Драверт заема различни длъжности и служби. След като завършва университета, ученият започва активна научна кариера. От 1 октомври 1917 г. работи като асистент в катедрата по минералогия и технологии в Казанския университет. Две години по-късно става професор по минералогия, геология и кристалография в Сибирския институт по земеделие и гори в Омск, където остава до 1930 г. По това време публикува над 150 научни статии. Води кореспонденция с изтъкнатите учени на 20-век Константин Циолковски и Владимир Вернадски, с които споделя научни идеи, заключения и мечти. След това, в продължение на една година е ръководител на катедра към Сибирския автомагистрален институт. От 1932 до 1937 г. е ръководител на отдел в Държавния регионален западносибирски музей, после две години е начело на научния отдел на държавния резерват „Боровое“ (днес Национален парк Бурабай). Архивы Российской академии наук/Страница №44, Драверт Пëтр Людовикович (фонд 1708) Ръководи научната работа в него и изучава природните ресурси на региона. Благодарение на неговите усилия излиза научният сборник „Държавен резерват и курорт „Боровое““.

От 1940, в продължение на една година, заема длъжността геолог-консултант на регионалната техническа и земеделска станция на младите естественици в Омск. През следващата година е директор на регионалната лаборатория за строителни материали в града. Завършва кариерата си като старши изследовател в Омския регионален краеведчески музей.

Като преподавател Драверт възпитава плеяда от студенти, в които запалва стремежа към опознаване и изучаване на света и да обичат и ценят литературата. Между тях са поетът, журналист и преводач Леонид Мартинов и писателят, главен редактор на списание „Нов свят“, Сергей Залигин.

Драверт е известен като страстен библиофил, нумизмат, екслибрист, колекционер на редки книги и автографи. Той е може би първият сибирски колекционер на екслибриси и притежава сериозни познания за тях. Сибир е добре представен в колекцията му, особено омските книжни знаци. Има свой собствен екслибрис, изработен през 1933 г. от омския художник Е.А. Крутиков.

През 1940-те години Драверт живее в бедност и освен това се разболява тежко. За да го подпомогне финансово, Вернадски, след като получава Сталинска награда през 1944 г., купува от него колекция от минерали и метеорити. Ученият подготвя и издава научни статии, а в писмата си признава, че физически се чувства много зле. Къщата обикновено е студена, няма дърва за огрев, но той продължава работата си, независимо от заболяването. През последните години от живота си, освен че е изследовател в Омския краеведски музей, преподава минералогия на млади учени и работи върху съставянето на единствената библиография на литературата за метеоритите в СССР. Участва пряко в издаването на Сибирската съветска енциклопедия.

Драверт е член на много научни организации – редовен член и председател на Западносибирския отдел на Руското географско общество, действителен член на Централното бюро за краезнание към Руската академия на науките, председател на Омското регионално бюро за минералните ресурси и други. Събраните от него проби от минерали са в основата на съвременната колекция на Омския държавен исторически и краеведски музей. Благодарение на неговата работа палеонтологичната колекция на музея е значително разширена. Той даже започва да възстановява скелета на мамут, който първоначално е бил изложен в сградата на Земеделския институт, а след войната е прехвърлен в музея. Възстановяването е завършено през 1956 г. от негови колеги.

Изгнание

Обучението на Пьотър в Казанския държавен университет продължава много години поради отдадеността му към революционните идеи, заради които е арестуван няколко пъти и изпрпатен в изгнание. През февруари 1901 г. е арестуван за участие в опозиционна студентска демонстрация и заточен в Пермска губерния. През есента на същата година се завръща в Казан и продължава обучението си в университета, но през 1906 г. отново е заточен заради участието си в революционното студентско движение. Този път това е за 5 години в Якутия и Пьотър пристига там на 6 юли. Председателят на сесията на Казанския съд, осъдил Пьотър на заточение, е неговият собствен баща. Това води до скъсване на отношенията между двамата.

По време на изгнанието си, заедно с други социалдемократи, Драверт организира издаването на ръкописното сатирично списание „Паяк“ и взима активно участие в издаването на либерално-демократичния вестник „Якутски край“. Едновременно с това се занимава с минералогични изследвания в Якутска област, Ольокмински и Вилюйски окръг и взема активно участие в изучаването на природните ресурси на Якутския регион. През 1908 г. пътува до устието на река Лена, за да проучи флората и фауната на крайбрежието. През 1909 г. изследва солените езера Баян-Кел и Абалах и описва техния лечебен потенциал в работата си „Експедиция в Сунтарския соленоносен район“. Пише статии по минералогия като „Гипсът в Якутия“, „По въпроса за скъпоценните камъни в Якутска област“, „Опалите в Якутска област“, „Находища на целестин в Якутска автономна република“, „ За държавната охрана на якутските находища на исландски шпат“. Представя научните си изследвания в голям брой статии и монографии и по-специално в обемния труд „Материали за етнографията и географията на Якутския регион“. Общо през следващите години написва около 500 статии.

През 1910 г., с ходатайството на баща му, Пьотър пристига за лечение в Казан. На следващата година, по искане на академик Владимир Вернадски, изгнанието на Драверт в Якутия е заменено с изгнание в Томск, под обществения надзор на полицията. След революцията Драверт окончателно остава в Западен Сибир и до края на живота му Якутия остава в полето на научните му интереси. През 1923 г. е избран за почетен член на Якутското изследователско общество „Саха Кескиле“. През 1914 г., когато вече е утвърден учен, 15 години след приемането си в университета, Драверт завършва Физико-математическия факултет със специалност минералогия.

Арести По-късно Драверт се оттегля от активна политическа дейност, но през годините на съветската власт е подложен поне още два пъти на неоправдани арести от органите на Чека. Арестуван е за кратко през 1921 г., когато омските чекисти предприемат активни „превантивни“ мерки срещу възможни агенти на Колчак, останали в Омск. Вероятната причина за този арест е есерското минало на Драверт.

На 19 март 1931 г. той е арестуван отново, като част от малка група омски учени, заподозрени в участие в подривни действия срещу държавата. Обвинен е по член 58 – 4 за „оказване на помощ на международната буржоазия, която не признава равенството при комунистическата система, стреми се да я свали, както и на тези социални групи и организации, попаднали под влиянието ѝ, или директно организирани от тази буржоазия при осъществяване на враждебни дейности срещу СССР“, както и по член 58 – 7 за подкопаване на държавната промишленост, транспорт, търговия, парично обращение или кредитна система. Скоро делото е прекратено поради липса на доказателства и Драверт е освободен.

Експедиции