Франконска Юра или Франконски Алб () е куестова нископланинска верига в Южна Германия, провинция Бавария, явяваща се североизточната част на Швабско-Франконска Юра в Швабско-Франконския басейн.

География Разположение, граници Франконска Юра представлява изпъкнала на югоизток дъга и се простира от север на юг, а след това на югозапад на протежение около 200 km. На север достига до долината на река Майн, на юг до долината на Дунав, на запад е ограничена от Нюрнбергската котловина, а на изток долината на река Наб (ляв приток на Дунав) я отделя от Чешката гора. На югозапад долината на река Вьорниц (ляв приток на Дунав) я отделя от масива Швабска Юра. «Большая Советская Энциклопедия» – Франконский Альб, т. 28, стр. 152

Геоложки стоеж Осовата зона на Франконска Юра е изградена от юрски варовици и доломити със силно развити карстови форми, а периферните ѝ части – предимно от кредни пясъчници и шисти. На основата на този геоложки строеж най-северната ѝ част (т.нар. Франконска Швейцария) е известна със своите причудливи скални образувания.

Релеф Западните и северозападните склонове на масива, обърнати към Нюрнбергската котловина, са стръмни и сълно разчленени, а източните и югоизточните – полегати. Билните ѝ части са платообразни, над които се издигат куполовидни върхове. Най-високият връх е Попберг (657 m), издигащ се в средната ѝ част. На север във Франконска Швейцария най-високата точка е връх Хоенщайн (636 m). В зависимост от геоложките и геоморфоложки особености Франконска Юра се дели на три части – Северна (т.нар. Франконска Швейцария) между реките Майн на север и Пегниц на юг; Средна – между реките Пегниц на север и Алтмюл на юг и Южна – между реките Алтмюл на изток и Верниц на запад. Този последен участък от своя страна се дели на два района, разделени от проломната долина на река Алтмюл.

Води Реките, водещи началото си от Франконска Юра, принадлежат към басейните на реките Дунав и Рейн, респективно Майн. Към Дунав се стичат реките Усел, Шутер, Аншлаутер, Шварцах, Вайсе Лабер, Шварце Лабер, Лаутерах и др., а към басейна на Майн принадлежат Редниц с десните си притоци Шварцах, Пегниц, Швабах, Визент и др.

Растителност Склоновете и билните части на планината са заети от букови и иглолистни гори, храсталаци, ливади, пасища и пустеещи земи по най-високите части.

Градове Билните части и склоновете на планината са слабо населени, но в подножията ѝ са разположени множество населени места – Бамберг, Байройт, Амберг, Наймаркт, Айхщет, Вайсенбург и др.

Източници

Категория:Планини в Германия