Фрашка () е литературен жанр, типичен за полската литература: кратко лирическо произведение, най-често с хаплив или ироничен характер.
В полското литературознание терминът съществува като синоним на епиграма, но и като название на отделен жанр (разновидност на епиграмата). Sławiński, Janusz. Fraszka. In Sławiński, J., ed. Słownik Terminów literackich. Wrocław – Warszawa – Kraków – Gdańsk: ZNiO, 1976, p. 131. По сходен начин в България понятието се употребява за жанров определител на творби от полски автори, без да се прави строго разграничение между фрашка и епиграма.
Наименованието „fraszka“ произлиза от италианската дума 'frasca' (клонка, дреболия) и навлиза в полския език чрез ренесансовия поет Ян Кохановски, озаглавил с него своя сборник епиграми (1584)Graciotti, S. Fraszki i „fraszki“. In Korolko, M., ed. Kochanowski. Z dziejów badań i recepcji twórczości. Warszawa: PWN, 1980, 395 – 400.. Авторитетът на Кохановски оказва огромно значение за утвърждаването както на жанра, така и на самия термин. Рикев, Камен. Творец и творба в старополската мерена реч. София: БАН, 2010, с. 208.
През епохата на барока полската фрашка преживява разцвет. Жанрът остава активен и през XIX и XX век. Сред най-изтъкнатите автори на фрашки са Вацлав Потоцки, Ян Анджей Морщин, Игнаци Крашицки, Станислав Трембецки, Адам Мицкевич, Циприан Норвид, Юлиан Тувим, Константи Галчински, Станислав Йежи Лец, Ян Щаудингер.Sławiński, Janusz. Fraszka. In Sławiński, J., ed. Słownik Terminów literackich. Wrocław – Warszawa – Kraków – Gdańsk: ZNiO, 1976, p. 131.
Източници
Категория:Литературни жанрове