Карл Иванов Огнянов е български лекар гинеколог, професор, планински спасител.

Биография Роден е през 1916 г. в София, в семейството на акушер-гинеколозите Иван Огнянов и Ана Трънка-Огнянова. Остава сирак на 13-годишна възраст, живее при чичо си Александър Огнянов и при роднините на майка си. В деня на смъртта на баща си той заявява решението си да тръгне по пътя на родителите.

Учи най-напред в руското училище в София, после продължава в немското, изучава и френски език и пиано. Постъпва в Американския колеж край Симеоново. През този период пише и печата стихове, разкази, критики, член е на редколегията, участва в дебати, проявява се като актьор (негов чичо е Сава Огнянов), пее и в хора. Занимава се активно с различни спортове – дълго бягане, хърдел, тенис, плуване, футбол, и печели награди. Завършва през 1936 г. Отличник е и взима две дипломи – реална и полукласическа. През 1939 г. е избран за секретар на Съюза на американските възпитаници.

През 1942 г. завършва медицина в Софийския университет. По време на следването си участва активно в студентските борби, през 1937 г. е член на стачия комитет на студентите. Участва в протестите против окупацията на Чехословакия и на Австрия от хитлеристка Германия. Дипломната му работа е в областта на хематологията, към която интересът му и по-нататък остава, „Утайване на кръвни телца у българите – сравнително проуване при вегетарианци и месоядци“, като ръководителят му проф. Методи Попов възнамерява да я представи за отпечатване в Германия.

Карл Огнянов става планински спасител още в началните години от създаването на доброволната планинска спасителна служба и редовно ходи на дежурства на Витоша. Така той свързва любовта си към планината и към лекарската професия. През 1979 г. получава значка „40 години планински спасител“.

Военната си служба изкарва в Школата за запасни офицери (1943), във военна болница в Овча купел, на турската граница като медик. Демобилизиран е след първата фаза на Втората световна война и постъпва като доброволен лекар (без заплата) в „Майчин дом“. Избирането му за асистент всеки път е осуетявано със „санитарни мобилизации“: след тази в Самоковско (до 1946) той успява да вземе изпит по специалността, но е изпратен в Свищов (1948) да организира и оглави акушеро-гинекологичното отделение към болницата, а после и в Бургас (1949 – 1952) като началник на акушеро-гинекологичното отделение при окръжната болница и окръжен специалист. В Бургас, чрез огромната си практика, той успява да се доспециализира и утвърди сам в своята специалност.

В София е ординатор в I родилен дом „Тина Киркова“, след това завеждащ отделение във II родилен дом на ул. „Шейново“, където работи 19 години, в екип с колегите си д-р Иван Доганов, главен лекар, и завеждащите д-р Иван Стаменов и д-р Вера Тошева. Изследва резус-несъвместимостта, извършва заедно с д-р Боряна Рачева първото обменно кръвопреливане на новородено, работи по лечението с кортизон, а после с гама-глобулин и кортизон. Заедно с екип от хематолози е предложен за лауреатска награда за производството на български гама-глобулин и прилагането му при Rh-несъвместимостта.

През 1972 г. след конкурс (по трудове) става старши научен сътрудник II степен в Научния институт по акушерство и гинекология във II гинекологична клиника към Медицинската академия; заема мястото на пенсиониралия се д-р Николай Славчев. От 1976 до 1978 г. е завеждащ клиника към „Тина Киркова“.

През 1976 г. защитава докторат на тема „Проучвания върху проблема за хемолитичната болест на плода и новороденото в България с оглед на диагнозата, лечението и профилактиката“, подготвен, докато се възстановява от инфаркт. На 23 май 1977 г. е избран за професор, а от 1 февруари 1978 г. е назначен за редовен професор към Института по акушерство и гинекология в Медицинската академия, където ръководи акушеро-гинекологичната катедра. На 1 март 1981 г. е пенсиониран. Продължава като консултант в НИАГ, а от септември 1982 г. е назначен като професор и завеждащ клиника в I АГ болница „Тина Киркова“, където работи до смъртта си при втори инфаркт.

Умира на 27 декември 1987 г. в София.

Неговият архивен фонд № 2153К ЦДА, ф. 1902К, „Огнянов, Карл Иванов (1916–1987)“ се съхранява в Централния държавен архив.

Родословие

Източници

Категория:Български лекари Категория:Възпитаници на Медицинския факултет на Софийския университет (до 1950) Категория:Родени в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища