Забъ̀рдени (, Лофи, до 1926 година Ζαπύρδανη, Запирдани, Ζαμπύρδενη, Забирдени, Ζαμπύρδανη, Забирдани) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География Селото е разположено на 24 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) в източния край на Леринското поле и подножието на рида на Малка Нидже Веливор. Заобиколено е от хълмове и на това дължи и името си. Край него е разположена дъбовата гора Гьоница.Ο τόπος μου
История Североизточно от Забърдени в местността Селище са намирани останки от керамика, но археологически разкопки не са провеждани. В местността Симитрия също са намирани останки от старо селище.
В Османската империя Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Забърдени с 80 домакинства, които произвеждат лозя, орехи и мед.Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 351. ISBN 2-283-60452-4.
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Забурдани с 62 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Забърдинъ като българско село.
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година в Забърдени (Zabrdéni) има 60 домакинства със 152 жители българи.
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Забърдени живеят 325 българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Забърдени е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 43 къщи.
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война, макар и след Илинденското въстание на няколко пъти да е обект на андартски нападения. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 344 българи екзархисти и функционира българско училище.
В 1905 година селото пострадва от андартски нападения.Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
В 1905 година е опожарена и голямата църквата на селото „Свети Никола“ – каменна базилика без купол с женска църква.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Забердани (Ζαμπέρδανι), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 332 „схизматици българомислещи“.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Забърдени е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция По време на войната в 1912 край Забърдени гръцката армия претърпява поражение от силите на Джавид паша и за кратко се изтегля. По-късно в Забърдени влизат гръцки войски. След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия по време на Чеганската операция.
В 1917 година край Забърдени е издигнат сръбски военен паметник на Дринската дивизия.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Забърдени (Забрдени) има 40 къщи славяни християни. В 1926 селото е преименувано на Лофи, в превод хълмове. В 1932 година в Забърдени има 71 българогласни семейства, от които 60 са с „изявено българско съзнание“. В междувоенния период малко забърденци се изселват в България.
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Пандил Митков, Илия Дафов, Божил Константинов, Никола Янев, Софтис Зиков, Иван Гешов, Борис Ташокиров, Лазар Аврамов, Илия Митков, Георги Бешеров.
В 1945 година в селото има 597 българофони, 400 от които с „негръцко национално съзнание“, 50 с гръцко и 147 с „неустановено национално съзнание“. Намаляването на населението след войната се дължи на изселване отвъд океана.
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен отлично.Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
В селото има две църкви – „Свети Константин и Елена“, на чийто храмов празник е и съборът на селото и „Свети Димитър“. В селото има силогос „Ирини“.Официален сайт на бившия дем Вощарани.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Забърдени на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Кованчи дол Κοβάντσι Ντόλ Коракорема Κορακόρεμαместност и река на З от Забърдени и на СИ от Росен Веливор Βελιβέρ Асвестолофи Άσβεστόλοφοιвръх на СЗ от Забърдени (756,4 m) Църнопол Τσερνοπόλ Мавра Хомата Μαύρα Χώματαместност на З от Забърдени Сечи Камен Σετσί Κάμεν Акони Άκόνιместност на ЮИ от Забърден Цървена локва Τσερβένα Λόκβα Кокини Лака Κόκκινη Λάκκαместност на ИЮИ от Забърдени Раблаците Ραμπλάτσιτε Стернес Στέρνεςместност на ИСИ от Забърдени Гьоница Γκιόνιτσα Дасос ту Ѓони Δάσος τού Γκιώνηвръх на ИСИ от Забърдени (816,6 m) Веливор Βελιβέρ Асвестолофон Άσβεστόλοφον връх на СЗ от Забърдени (705 m)
Преброявания 1913 – 358 жители 1920 – 306 жители, 90 семейства 1928 – 417 жители 1940 – 516 жители 1951 – 514 жители 1961 – 541 жители 1971 – 443 жители 1981 – 458 жители 2001 – 445 жители 2011 – 355 жители
Личности Родени в Забърдени Георги Динев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО Дине Ташеминов (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО Константин Попгеоргиев, свещеник, български активист в годините на Втората световна война, определен от гръцките власти в 1942 година като „български пропагандатор“ и „фанатик“ Кочо Ванев Ташоминовски (Κωνσταντίνος Τασομήνης, 1922 – 1948), гръцки комунист; роден в бедно семейство, миньор, куриер на КПГ през окупацията и след Споразумението от Варкиза, войник на ДАГ заедно с баща си Ване, сестра си Аспасия, брат си Яне и майка си Нуна, ранен през пролетта на 1948 година край Въртолом с поща на ДАГ и умира в Котори Надя Тас (р. 1956), австралийска режисьорка и актриса Тимо (Тино) Алексов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Яне Ванев Ташоминовски (? – 1949), гръцки комунист; войник на ДАГ заедно с баща си Ване, сестра си Аспасия, брат си Кочо и майка си Нуна, загинал при Тамбура в битката на Грамос на 28 юли 1949 година
Починали в Забърдени Анто Димитров Ковачев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 27, 28 Станко Станков Палушев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 28, 29
Български общински съвет в Забърденив 1941 година Пандил Митков Илия Дафов Божил Константинов Никола Янев Софтис Зиков Иван Гешов Борис Ташокиров Лазар Аврамов Илия Митков Георги Бешеров
Външни препратки Христо Силянов. „Писма и изповеди на един четник, 1902“. София, 1927.
Бележки
Категория:Села в дем Лерин